Народният композитор Дико Илиев единствен участва в 4 войни
Малко хора знаят, че Дико Илиев е може би единственият българин, който, макар и като музикант, е взел участие в четири войни. При избухването на Балканската война (септември 1912 – май 1913), едва 14-годишен, авторът на Дунавското хоро е изпратен на фронта.
Месец по-късно той взема участие и в Междусъюзническата война (от юни - юли 1913 г.) - тогава Дико Илиев заминава за фронта с военния оркестър на 16-и пехотен Ловчански полк.
След кратък мирен период през октомври 1915 г. България е въвлечена в Първата световна война. Дико Илиев трябва да бъде уволнен след 4-годишна служба като музикантски ученик, но той е задължен да остане в полка и да тръгне с него отново по бойните полета. Вече 18-годишен, когато е на Серетския фронт,
между сраженията
за освобождаване
на Добруджа
той написва първото си хоро – “Искърското”. “Разучихме хорото, вечерта го изсвирихме, та войниците, здрави и ранени, играха до премала”, разказвал Дико.
След завръщането си от фронта се прибира в родното си село - Карлуково, но малко по-късно постъпва на работа в оркестъра на Военното училище в София и в сборния симфоничен оркестър на Софийската народна опера.
Но любовта му към фолклора го кара да се заеме с апостолската задача да популяризира духовата музика сред народа, като свири с флигорната си. Така през 1921 г. уникалният музикант се заселва в Оряхово и повече от 10 години ръководи различни оркестри из цяла Северна България.
През 1931 г. в Оряхово се създава военен духов оркестър, в който Дико Илиев свири баритоновите партии.
Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на 36-и пехотен Козлодуйски полк (1931-58 г.).
Точно тогава започва и един от
най-плодотворните
периоди
на твореца,
увенчан с написаното през 1937 г. неповторимо Дунавско хоро. Но идва Втората световна война и Дико Илиев,като щабс-тръбач на полка е изпратен отново на фронта - този път в Югославия.
Най-четени
-
Въпреки старанието ми...
Въпреки старанието ми все още има и някакви хора, които ме харесват. От
-
Най-българската приказка
НАЙ-БЪЛГАРСКАТА ПРИКАЗКА Свраките си посрали гньездото, па сврачетùята реклù на майкя си: „Мамо! Да идеме да тражиме друго гньездо!", а она им казàла: „Деца
-
Галерия Истини и измислици в “Гладиатор II”
Римските императори наистина са правили наумахии - възстановки на морски битки с кораби и реални жертви, но без акули Истинският Луций може да не е доживял до зряла възраст
-
Галерия Откривателят на Парцалев и създател на Сатирата отказва да е партиен секретар
Умира в жестока катастрофа, в която по чудо оцеляват Стоянка Мутафова и Невена Коканова Заради непростимия гаф не вписват името на Енчо Багаров като основател Вбесява Вълко Червенков
-
Галерия След две епохални постижения в Космоса България се връща в играта
Людмила Филипова и Нели Симеонова с времеви мост възобновиха производството на космически храни, за да възстановят славата ни на трета страна в света През 2024 г