Политическите убийства са неизменна част от историята на човечеството, но в това отношение България определено се откроява. И това с пълна сила важи за средновековните ни владетели от Първото и Второто българско царство. Нещо повече – кървавата вендета към управниците се пренася с още по-голямо ожесточение и след Освобождението, когато много голям брой министър-председатели са убити.

Дали този факт има връзка с някои сведения още от създаването на българската държава, които съобщават за странен обичай сред прабългарите – да убиват своите първенци и по-издигнати хора?

“Историята ни се състои

предимно от кланета,

клали са се юнашки нашите царе и канове - за власт - пише по този повод наш сънародник в социалната мрежа. - Ето какво знаем за кончината на владетелите ни: Тервел (718 - “изчезнал безследно”), Севар (739 - “убит или изчезнал безследно”, на власт идва родът Укил), Кормесий или Кормисош (755 - убит и на власт идва родът Вокил), Винех (762 - убит при бунт заедно с целия си род от рода Угаин, който взел властта), Телец (765 - убит след бунт на болярите), Сабин (766 - бяга при ромеите), Умор (766 - управлявал само 40 дни, заклан), Токту (767 - убит край Дунав в заговор), Паган (768 - убит край Варна след бунт), Телериг (777 - избягал в Константинопол), Крум (814 - “невидимо заклан”), Омуртаг (831 - “изчезнал между хората”), Маламир (836 - убит след заговор), Владимир Расате (893 - свален от престола и ослепен от баща си Борис I, после убит от брат си Симеон), Борис II (971 - убит на границата от българи), Гавраил-Радомир (1015 - син на Самуил, убит от братовчед си Йоан-Владислав, син на Аарон - като благодарност за това, че Гавраил успява да го спаси, когато Самуил избива цялото семейство на брат си Аарон).

Останалият жив Ааронов син (Йоан-Владислав) отмъщава безмилостно за смъртта на родата си, убивайки не само братовчед си Гавраил-Радомир, но и целия Самуилов род през 1015 г. Петър II (1197 - брат на Асен, убит от болярите), Асен I (1196 - заклан от Иванко), Калоян (1207 - убит от куманския войвода Манастър, но след болярски заговор), Борил (1218 - ослепен от Иван Асен), Каломан I Асен (1246 - отровен от мащехата си), Михаил Асен (1256 - убит от братовчед си Каломан II Асен), Каломан II Асен (1256 - убит след болярски заговор), Константин Асен Тих (1277 - заклан от Ивайло), Ивайло (1280 - заклан от Ногай), Иван Срацимир (удушен в Бурса), Александър Батенберг - изгонен от русофилите; Борис III (1943 - вероятно отровен).”

И наистина, от около 52-ма владетели

в цялата ни история

поне 27 са убити

или ослепени

И е забележително, че най-малко 22-ма от тях са убити от свои сънародници българи – абсолютен рекорд, като се има предвид, че през Средновековието самостоятелната ни държавност е от около 700 години. Разбира се, някои са загинали и в битка, но според хрониките от естествена смърт са починали само десетина. В същото време за десет други в летописите няма сведения как са приключили земния си път. Прави впечатление също и жестокостта, с която са убити царете ни – най-често

съсечени или намушкани

от свои приближени

За да разберем голям ли е този брой, можем да надникнем в историята на други народи. Така например на трона на Англия и Великобритания – монархията с най-изявени традиции за всички времена, е имало общо 62-ма владетели за период от приблизително 1200 години - досега. И много от тях загиват от насилствена смърт. Един умира на бойното поле, докато се опитва да защити трона си (Ричард III). Други умират при мистериозни обстоятелства, след като са били свалени (Ричард II, Едуард II, Едуард V, Хенри VI). Уилям II умира от рана от стрела по време на лов в Ню Форест, но се смята, че човекът, който го е убил (Уолтър Тирел), го е направил по-скоро случайно, отколкото планирано.