Художникът кръщава първата си дъщеря Мая на починалата си сестра и тя се превръща в негова довереница

Тя единствена имала право да влиза в студиото му по всяко време

„Тя се превръща в най-често изобразяваното от децата на Пикасо – муза, като майка си.“

С тези думи Даяна Видмайер Руис Пикасо изпрати майка си Мая към небесния й път. Мария де ла Консепсион, както е правилното й име, е най-голямата дъщеря на великия художник. От раждането си тя е негова довереница, привилегирована участничка в творчеството му и единствената, на която той позволява да влиза в студиото му по всяко време на деня и нощта.

Дъщерята на Пабло Пикасо издъхна от белодробни усложнения точно преди Коледа в Париж. На 87 години, тихо, в дома си, заобиколена от семейството. Според близките й тя си е отишла спокойна от този свят, след като за първи път е видяла всичките нейни портрети от испанския художник, събрани в изложба. Тя е посветена на специалните им отношения, а едно от посланията й е, че като малка Мая изважда на показ някакво особено детско качество у Пикасо, а като възрастна - пази честта и произведенията му.

„Все още имам нежни спомени от онези времена, когато се събирахме в кухнята, за да рисуваме заедно – казва Даяна, докато подготвя изложбата за майка си и дядо си като куратор. — Това беше единственото топло място в апартамента.“ Днес съществуват 14 портрета на Мая, рисувани през 1938 и 1939 г. Даяна допълва, че в тях ясно личи каква голяма радост е донесла тя в живота на художника дори в навечерието на Втората световна война.

„Дядо ми я е изучавал почти като лекар, като невролог — физическата и психологическата еволюция на едно дете – отбелязва Даяна. –

Той дори беше запазил нокти и коса от нея,

като талисман, за да я защитават. Мая е фигура на невинност, но също и свидетел на един свят, който е бил на път да рухне. Затова майка ми се чувстваше длъжна от модел да се превърне в експерт на творчеството му. Тя беше дълбоко привързана към наследството на Пикасо и по този начин удостовери автентичността на хиляди творби. Това беше нейният опит да продължи да живее с баща си. Спря с работата преди около 6 години, когато зрението й започна да отслабва поради катаракта. През 2012 г. синът на Пикасо Клод и другите наследници сформираха организация, наречена „Удостоверяване на Пикасо“, което тя не прие добре, напомняйки им: „Не съм мъртва, знаете го!“

Един от акцентите на тази изложба е и да покаже, че художникът не е бил само хищник, който е унищожавал интимните си половинки. Идеята е да разкрие привързания баща, който се крие зад грубата външност, а майката на Мая го описвала като „чудесно ужасен“.

Пикасо рисува последния портрет

на голямата си дъщеря в навечерието на нейния 18-и рожден ден през 1953 г. Дотогава тя се е дистанцирала от баща си и след това рядко го е виждала.

Мария Пикасо е плод на бурната любов между испанския художник и Мари-Терез Валтер. Пабло срещнал 17-годишното момиче през 1927 г., излизайки от метрото на „Галери Лафайет”. Той бил на 45 г., женен от 9 г. за руската балерина Олга Хохлова, от която имал и син Пабло. Мари била млада красавица от буржоазно семейство, която живеела в престижния парижки район „Мезон-Алфор“. Творецът бил запленен от сиво-гълъбовите очи на Валтер и веднага тръгнал след нея, за да й предложи да му позира. В този период той вече бил изключително известен.

„Имате интересно лице. Аз съм Пикасо“, заговорил я той, но момичето нямало понятие кой е всъщност. Въпреки това се поддала на обаянието му. Пабло не напуска съпругата си, но е с Мари-Терез в продължение на 14 години. Тя се превръща в негова муза и го вдъхновява за много знаменити творби. Превръща се например в модел на трима от героите, изобразените в знаменитата „Герника”. На 5 септември 1935 г. тя го дарява с дъщеря, която кръщават на името на сестрата на художника — Мария де ла Консепсьон. Сестра му починала от дифтерит, когато Пабло бил на 14 г. и това оставило сериозен отпечатък у него. Вероятно по тази причина Мая се превърнала в голямата му слабост.

В акта за раждане обаче липсвало името на бащата, защото според френското законодателство по онова време било забранено женен мъж да бъде посочен като родител на дете от друга жена. Вместо това при кръщенето й през 1942 г. той се Представил като неин кръстник. Няколко години съществуването на Мая било пазено в дълбока тайна.

Момичето израства между столицата и Роян, крайбрежен град в югозападна Франция. Пабло започва да я нарича Мая, след като малкото момиче така успявало да произнесе името си. Художникът не живеел с Мари и дъщеря им, но бил

изключително любящ баща,

сочат изследователите му. В годините на големите лишения през Втората световна война, той спасявал различни непотребни предмети от боклука и ги превръщал в играчки за нея. Водел я в джаз кафенета, на седмичното си пътуване до банката и естествено често я рисувал. След първите няколко години той виждал дъщеря си два пъти седмично, а когато навършила 20 г. спрял и с тези срещи.

„Обичах да гледам как баща ми рисува, защото той се приближаваше към платното, сякаш танцуваше на пръсти – споделя преди години Мая Пикасо. — Първо известно време рисуваше. След това, за да види работата си, се отдръпваше. Поглеждаше картината отдалеч, за да разбере какво й липсва. А след това отново започваше да „танцува“.“

„Втората му съпруга Жаклин го изолирала и може би е повлияла срещите между дядо и мама да спрат – споделя Даяна. — Ако се вгледате внимателно в картините обаче, ще видите огромната нежност, с която Пикасо е рисувал майка ми. Това е удивително, особено за такова чудовище като него.“

Междувременно през 1960 г. Мая се запознава с морския офицер Пиер Видмайер и скоро се омъжва за него.

13 г. по-късно великият художник умира, а Мая се заклева, че ще пази неговото изкуство. Мисията й била да събере голям архив с творчеството му и да го удостовери като оригинал. Малко след смъртта му

тя завежда и печели дело,

за да бъде призната официално за негова дъщеря. Това й дава право да използва името Руиз-Пикасо, тъй като Руиз е името на дядото на Пабло по бащина линия, въпреки че често използвала и името Видмайер. Мая наследила 45 хиляди негови творби, 4,5 милиона долара и 1,3 милиона в злато.

„Той не беше направил завещание, защото не искаше дори да предполага, че може някога да умре – посочва Мая. — Баща ми беше ужасен от смъртта. Въпреки това след тежки преговори с останалите наследници получих неговите картини.“

Едва съвзела се от кончината на баща си, през 1977 г. майка й Мари се обесва, преследвана от демоните на Пикасо.

„Неговите платна даваха живот на спомените – допълва Мая. - Те са като биография, като дневник, който той е водил за мен. Те са израз на това, което е било в мислите му. Това беше неговият метод да разказва за живота. Всички картини на Пикасо, без изключение, са невероятно точно изобразяване на действителността. Всичко – детските ми дрешки, прическата, дори играчките. Картините буквално са превъплътили безгрижните времена, но криейки в себе си пластове значения.

Например въпреки окупирания Париж, той ме изобразява като невинно и щастливо дете. Този контраст привнася невероятно напрежение в много негови творби.“

Сега обаче Мая последва Пикасо и двамата вероятно отново ще се отдадат на безгрижното рисуване.