„Няма нищо по-хубаво от това шефът ти хем да е млад, хем да е пич и да говориш с него за всичко, казва тя за Иван Славков

За да станеш тв водещ на новини, първо трябва да имаш говор, а за телевизията и визия. Не е задължително да си красив, но приятното излъчване помага.

Водещият трябва да вдъхва доверие.

Водещ, който няма слух, не става за водещ.

Грешните ударения се отстраняват със система. Думата се повтаря със затворени очи многократно, за да я усвои слухът ви. После се казва в контекста на други думи. Накрая се търси рима, за да я запомните. Например – структУра – култУра.

Екането – всеки знае правилото, че на глаголите в първо спрежение не се добавя „е“ накрая. Лекува се с поправки. Не ходимЕ, а ходим, правим, а не правимЕ.

Завалването е въпрос на изговор. Изискват се упражнения, защото си личи.

Забравете обратния словоред. Вестниците могат да си го позволят, за да извадят акцента. В говора се акцентира с интонацията. Зрителят не чете, а слуша. Правилото е подлог, сказуемо, допълнение. И колкото може по-кратки изречения.

Подгответе зрителя за важните неща. Не го застрелвайте директно с важната новина, защото той няма как да се върне към нея. Това не е вестник.

Зрителят не харесва бърборковците и тези, които се опитват да вкарат много текст за малко време. Тогава нищо не се разбира. Колкото по-хубава е картината, толкова по-малко думи трябват. Говорът е фон на картината, не пречете, а помагайте с думите на зрителя да възприема новината.

Не забравяйте, че има и други канали.

Това са само малка част от уроците на известната телевизионна говорителка Любинка Нягулова, която до смъртта си подготвяше журналистите за пред камерата.

Легендата на националната телевизия почина на 20 декември на 83-годишна възраст. След като през 1989 г. слиза от екран, тя започва да обучава младите журналисти на правоговор, като през уроците й са минали хиляди.

„Преди много, много години, аз - прохождащ телевизионер и водещ на новини в една вече несъществуваща телевизия, отивам при Любинка като последна надежда да се справи с моя правоговор – посочва Бисера Илиева-Урлачка. — Приемаше в дома си, близо до "Сан Стефано".

"Лягай на кушетката",

каза ми още с влизането. Зачудих се, поколебах се, легнах. Сложи ръка на корема ми и каза: „Ето така е правилното дишане, то се изразява само при легнало положение и идва от диафрагмата, не от дробовете, от него идва правилното говорене“. Заради нея се научих да говоря правилно. Тя е титан! Зашеметяващ професионалист и невероятна жена. Такива вече няма. Бог да я прости!“

Нейният колега Николай Паунов също си спомня срещата си с легендарната говорителка: „В края на миналия век на едно от практическите ни занимания в специалността "ТВ журналистика" във Факултета по журналистика на СУ, дойдоха някакви хора от БНТ. Всеки от нас трябваше да прочете кратка "новинарска" емисия и след около седмица петима бяхме поканени да преминем обучение при Любинка Нягулова в БНТ. Бях подготвил кратък текст, по който да работим - абсолютно измислен, но в духа на времето - за банков обир, преследване и престрелка с полицията. Прочетох го, а тя ме попита:

"Ти на коя страна си — на бандитите или полицаите?".

Аз ѝ отговорих, че в граждански аспект би следвало да съм на страната на закона, но какво значение има това за новината?! А тя каза: "Сега ще ти покажа". И ми демонстрира с моята новина как само с прочитането на един и същ текст можеш да "изразиш" отношение и позиция — стига да го можеш! Тя беше един от преподавателите ми, които за много кратко време ме научиха на много неща в журналистиката. Царство ѝ Небесно!“

Всъщност, родена на 11 ноември 1939 г. в София, Любинка Нягулова изобщо не предполагала, че ще стане известна тв говорителка. Завършва „Ориенталистика“ в Софийския университет, а родителите й случайно чули, че Радио София обявил конкурс за говорители. Убедили дъщеря им да се пробва, защото имала хубав глас и правилно произношение. В семейството им винаги се говорело отлично – майка й и баща й били учители.

На конкурса се явили 700 души. След първия тур останали 30, на втория – 10, а на третия – трима. Младата девойка била един от тях и имала късмета да учи при много добри преподаватели, а преди това е пяла в хор „Бодра смяна“. Нягулова подчертава това в биографията си, защото постоянно повтаряла, че

човек, който няма слух, не може да стане говорител.

На правоговор я учили Борислав Бояджиев, проф. Мара Георгиева, проф. Андрейчин. Усвоила занаята и от по-възрастните си колеги: „Техникум за говорители няма – съветвали я те. – Отваряй си ушите и се учи от нас“.

От радиото Любинка отишла в телевизията заедно с колегата си Даниел Илиев. В началото озвучавала документални филми, но след пробни снимки излязла на екран. На тънкостите в професията я обучили Боби Симеонов, Георги Ламбрев и Никола Филипов.

Кариерата й била в разцвета си, когато директор на телевизията бил зетят на Тодор Живков – Иван Славков.

„Няма нищо по-хубаво от това шефът ти хем да е млад, хем да е пич — разказва за него Любинка приживе. – С него можеше да се говори на „ти“, да му се казва всичко, дори и неща, за които не можеш да си отвориш устата и пред прекия ти шеф. Иван имаше изключителен подход към нас. Знаеше имената на всички. До този момент това не се беше случвало.“

Славков влязъл в телевизията със свой ръководен екип от млади и амбициозни хора, което също се случвало за първи път. Но заради това, че е зет на Тодор Живков

на Батето му били позволени много неща.

„Имаше предавания, които ако не беше той, никога не биха били допуснати до екран – категорична е Любинка. – Точно, когато бяха забранени абортите, се направи и излъчи телевизионен филм срещу това. Появи се и друг – „Ако те заболи зъб“, разказващ за безобразията, които ставаха в някои стоматологични кабинети. Така излязоха и филми срещу държавната политика.“

По това време и Нягулова започнала да става много популярна. Както колеги, така и хората по улицата започнали да я наричат „По света и у нас“. Въпреки че я харесвали много и в телевизията няколко пъти я свалят от екран. А първият път, колкото и невероятно да звучи, това се случва заради един портокал.

Предстояло първото излъчване на новините в цветно студио. След репетициите режисьорът изпратил Любинка до вкъщи, за да облече червена рокля. На връщане към телевизията в близкия „Плод-зеленчук“ Люси, както я наричали всички, видяла портокали, за които в онези години се чакало дълго на опашки. В магазина обаче нямало хора и тя си

купила 3 от цитрусите.

Когато влязла в студиото, оставила торбичката близо до стола си.

„Излъчването бе цветно, но нашите монитори все още бяха черно бели – спомня си тв говорителката. – След третия сюжет разбрахме, че нямаме звук в студиото, забравили да включат тонколоните. Не можехме да чуем нито един от репортажите в новините. Така за нас емисията свършваше в тишина и черно-бяла картина. Посегнах да си взема плика с портокалите и си помислих колко ли красиво ще стоят те на цветния екран.“

Решила да покаже един от портокалите пред обектива, без да подозира, че в този момент режисьорката вместо първа е включила нейната камера. „И аз цъфвам на екрана ухилена до уши с портокал в ръка“, смеела се Любинка на комичната случка. След това обаче усмивката бързо слиза от лицето й, защото е свалена от екран за известно време.