Посолството е построено с гледка към цяла София на мястото на “Салона на Изгрева"”на Бялото братство

Петолъчките на “чинията” са 4 пъти по-големи от тези на Кремъл

Печели адмирациите на ЦК на БКП с проект за хотел "Рила" в конкуренция с учителя си и автор на Партийния дом

Като министър починалият на 14 декември арх. Георги Стоилов разрешава да се вземе поляната на дъновистите в София и да се предостави безвъзмездно за строеж на ново съветско посолство. Той оглавява Министерството на архитектурата и благоустройството в периода 1971-1973 г. Въпросът е поставен дори по-рано - когато е кмет (1967-1971 г.).

До онзи момент мисията на СССР се помещава зад Руската църква, където в момента е Домът на Москва. Имотът обаче е малък за огромния дипломатически състав, изпратен от Големия брат. А освен това в разгара на Студената война трябва да се намерят по-стабилни и по-защитени сгради от гледна точка на сигурността.

Мястото, в което е проповядвал Петър Дънов и което харесват за ново съветско посолство, е уникално - най-високото за времето си, откъдето се разкрива гледка към цяла София. А наоколо е Борисовата градина.

“Спомням си къщата на дъновистите преди да я съборят, за да вдигнат мисията на СССР.

Беше голяма, с покрита дървена тераса

и се виждаше целият град”, разказа софиянец. Бялото братство прави опит да спаси имота, но няма как да се противопостави на Москва.

“Салона на Изгрева”, както наричат поляната на Петър Дънов, е средище на заниманията на последователите му от 1927 г. до смъртта му през 1944 г. Мястото не е избрано случайно от Учителя - високо и близо до слънцето.

През 1944 г., когато умира, учениците му са поискали специално разрешение да го погребат там.

Писали са до Георги Димитров,

позовавайки се на факта, че философът го е крил в дома си на ул. “Опълченска” в нелегалните му години. Вожда се съгласява. Но в края на 60-те и началото на 70-те години вечното му жилище е заплашено да влезе в посолски комплекс. Дъновистите пак пишат писмо, този път до ЦК на БКП, за да запазят купения с техни средства имот.

“Изгревът не е свободен терен – той е вече зает, той е историческо място - казват в изложението си. - Изгревът е център на Духовно движение, с общочовешко значение. Изгревът е история, той не може да бъде използван за други цели. Има историческа правда, тя не трябва да се нарушава. Изгревът принадлежи на Бялото братство, той е право на Бялото братство. Това право трябва да бъде зачетено.

Ние учениците на Учителя П. К. Дънов, не сме съгласни Изгрева да се използва за каквито и да е други цели.” Настояват да се запази и гробът на техния гуру.

Не е ясно кой е помогнал, но в крайна сметка поне с последното са се съобразили и Министерският съвет предоставя парцел от 32 921 кв. м само от едната страна. Гробът и градинката на основателя на Бялото братство са запазени.

Всъщност въпросът се точи няколко години и крайното решение на Бюрото на МС е чак след като арх. Георги Стоилов вече не е министър. Преди да се издигне в министерството, е бил един мандат кмет на София - от 1967 до 1971 г. Тогава започват първите схеми за строеж на метрото, като идеята е била основната му линия да минава под “Цариградско шосе”, но впоследствие е трансформирана да върви под “Драган Цанков”. Въпреки че най-младият партизанин е противник на панелните блокове, именно в периода на неговото управление на столицата се изграждат комплексите “Люлин” и “Младост”, както и други по-малки. Започват да използват и ЕПК.

Още преди да стане кмет на София, архитектът се включва в конкурс, обявен по повод на 70-годишнината на БКП през 1961 г.,

за петолъчка на връх Бузлуджа,

където е създадена партията. Проектът на Стоилов за паметник на компартията печели. Само че чака повече от 15 години да се реализира, защото струва скъпо.

След дълго отлагане са събрани пожертвования от целия народ в размер на 16 милиона лева - колосална сума за соца. Строителството струва 14 милиона, а останалите два са дадени за детски градини.

Още в онези години гилдията нарича паметника на Бузлуджа “Летящата чиния” заради причудливата му форма. Днес той е обект на

небивал интерес от страна на чужди туристи, журналисти и специалисти.

Включен е в списъка с най-застрашените монументи. Преди няколко години фондация “Проект Бузлуджа” се зае да го възстанови. В инициативата участват още областната администрация в Стара Загора и община Казанлък. Няколко дни преди арх. Стоилов да почине, официално беше демонстрирано, че монументът вече е обезопасен и готов за посещения.

Преди това години наред паметникът се рушеше, падаха отломки, дъжд и сняг валяха вътре. Имаше и нелегален туризъм, през пролуките се промъкваха любители на силните усещания и екстремните спортове. От страна на западни туристи има огромен интерес към подобни на бункери съоръжения от соца не само в нашата страна. Освен като атракция за чужденци чинията бе използвана като фон за опасни селфита.

Монументът попадна и в репортаж на Си Ен Ен преди няколко години: “На тpи чаcа от cтолицата София, в cъpцето на Стаpа планина, път, оcеян c дyпки, води до "НЛO-то на Бългаpия" - приличаща на космически кораб сграда от стар научнофантастичен филм”, казва журналистът.

Арх. Стоилов сподели приживе, че “акълът му се е взел”, когато 15 години след последното си посещение е видял творението си. Забравил колко величествено е. Тежи 22 тона. Двете звезди, които, гледани отдалече, се сливат в една, са с ширина 12 метра - с 9 метра повече от петолъчките на Кремъл, хвалеше се архитектът. Пилонът пък е 70 метра.

През 2018 г. с редакцията на “168 часа” се свързаха роднини на арх. Ерослав Станков, според които Бузлуджа е копие на негов проект за кафене на езерото Ариана. Станков е автор на изгорялата сграда на софийския цирк. Приживе най-младият партизанин отрече тези обвинения.

Георги Стоилов беше сигурен, че конструкцията може да оцелее още 1000 години, толкова е здрава, само мозайките са разрушени.

Знаеше, че му казват “летящата чиния”, но не се обиждаше. Признаваше, че е приложил т.нар. героичен мащаб - хората изглеждат великани, високи около 3 метра. А двата кръга - вътрешният и външният, изобразяват различните етапи от борбата против фашизма.

До главния вход на паметника е била вкопана

капсула на времето с послание от Тодор Живков по негова собствена идея.

В бурните години на прехода тя изчезва. Бъдещите поколения няма да разберат завета на бившия Първи. Но пък след създаването на консорциума между фондация “Проект Бузлуджа”, областната администрация на Стара Загора и общината в Казанлък "чинията" може да бъде възстановена.

Стоилов казваше, че в последния момент е променил идеята си и е извадил пилона встрани от кръга, за да не се повтаря с друг близък паметник - този на Шипка, който е само на 9 км. Смяташе, че е щяло да изглежда грозно, ако някой идва от Варна и види два еднотипни паметника.

“Пилонът не можеше да бъде по средата,

след като казаха, че трябва да има закрито помещение, в което ще пускаме пионери, комсомолци и партийни деятели. Аз го изтеглих пилона, направих самостоятелен обема на купола и така стана това, което сега виждате”, обясни приживе арх. Стоилов.

Той работи с 18 художествени колектива по украсата на мозайките. Вече е бил и кмет, и министър. Съвсем естествено е да стане основател и първи председател на Съюза на архитектите в България. Колегията си спомня добре онова време, когато се е радвала на луксозни творчески бази, осигурени от автора на монумента “Бузлуджа”.

“Сега не изглежда така, но тогава ние бяхме галеници, за нас беше осигурено най-доброто. Имахме възможност да работим по големи проекти в красиви къщи в страната. Да не говорим за прекрасния манастир “Св. св. Кирик и Юлита”, който след промените бе върнат на Светия синод”, коментира човек от професията.

Може би помощ за старт на кариерата му дава миналото на най-младия партизанин. Едва 15-годишен се включва в Радомирския отряд. След 1944 г. завършва училище и заминава да следва в Москва. Когато се връща в България, веднага е назначен да работи в “Главпроект” - най-голямата проектантска организация за времето си.

Стоилов е известен и като проектант на сградата на хотел “Рила”, използван преди 1989 г. като база на ЦК на БКП. Той е построен преди 8-ия конгрес на партията през 1962 г. Неслучайно му е възложена тази задача. Имат впечатление от работата му заедно с известния навремето си арх. Пецо Златев, ръководил строежа на Партийния дом през 50-те години (днес е част от парламента - б.р.).

Менторът в онзи момент е заминал за чужбина и се разсърдил на своя ученик, че се е заел с такава важна задача - хотел, който да приюти делегатите на конгреса.

Разменили си

остри реплики,

когато се прибрал в София. Спорът стигнал дотам, че се наложило двамата да предложат отделни проекти и в ЦК избират този на Георги Стоилов.

“Бай Пецо, ти загуби”, казали на по-възрастния архитект. И така със задачата се заема бъдещият кмет и министър.

“Смея да твърдя, че “Рила” е неповторим в целия свят заради уникалната си форма. Партерът е издаден, след което сградата се дръпва навътре и накрая има цяло квадратно тяло върху мецанина. Поне 1-2 месеца мислих каква да бъде фасадата. Накрая реших да има лоджии от трите страни с изключение на северната, където няма слънце. Но южната, източната и западната са огрявани”, обяснява приживе арх. Стоилов намерението си.

По думите му точно под хотела не е имало руини от Сердика,

а само под днешната градинка пред него. Затова са я оставили, за да може впоследствие да не се пречи на евентуални археологически разкопки. “Рила” е вдигнат върху разрушени от бомбардировките над София къщи, които са били запустели след войната.

Емблематична за кариерата на арх. Стоилов е и сградата на Българското национално радио, която е във форма на обърната пирамида. Сред другите му проекти е хотелският комплекс “Орбита” в столицата, както и хотел “Интернационал” на Златни пясъци. Негово дело са още мемориалът “Беклемето” и пантеонът “Гургулят”.

Но ще остане в историята като архитекта на “Бузлуджа”. Неслучайно до края на живота си се надяваше да бъде възстановен.