Излезлият от затвора китайски учен Хъ Дзиенкуей отива на дебат за рисковете и бъдещето на програмите за генетична промяна

Биофизикът е създал лаборатория в Пекин, която ще разработва достъпни лекарства за редки генетични заболявания

Китайски учен, който се прочу с експеримента си с генно модифицирани бебета, ще говори в Оксфордския университет. Ученият, който покани Хъ Дзиенкуей във Великобритания, казва, че ще обсъдят етиката на неговото изследване в поредица от публични разговори през март догодина, съобщава Би Би Си. Китаецът, който беше освободен от затвора, след като излежа тригодишна присъда за незаконни медицински практики, казва, че ще даде серия интервюта в университета през пролетта на 2023 г. В момента той работи над въпроса как технологията CRISPR, която включва

редактиране

на геном,

може да помогне за лечението на генетични заболявания.

В началото на ноември китайският учен публикува снимка на колежа "Сейнт Крос" в Оксфордския университет, заедно със съобщението, че е приел покана да говори на събитие там, озаглавено "Добри гени: CRISPR-Cas9 в репродуктивната медицина". В публикация в Weibo китайският учен благодари на австралийския професор Ибън Къркси, сътрудник от колежа "Сейнт Крос", за поканата му да изнесе доклади за използването на технологията за редактиране на гени в репродуктивната медицина, което ще бъде излъчено онлайн. Къркси, който е написал книга за експеримента за модифициране на гени, каза, че разговорите са били одобрени от Комисията по изследователска етика на университета и че ще проучат обстоятелствата, довели до раждането на генно модифицираните момичета близначки, наречени Лулу и Нана, през 2018 г. Трето дете, известно като Ейми, се роди на следващата година. Къркси допълни, че ще обсъдят ценностите, които са тласнали Хъ към изследванията, пише Би Би Си. В изявление Къркси каза, че е получил

одобрение от Комитета по етика

на научните изследвания в Оксфорд да участва в поредица от интервюта с Хъ, надграждайки книгата си, която проучва обстоятелствата около раждането на близначките Лулу и Нана през 2018 г.

"В моите интервюта ще се занимаваме с фундаментални въпроси за науката, здравето и социалната справедливост: Има ли редактирането на гени с CRISPR-Cas9 бъдеще в репродуктивната медицина? Какъв е залогът, когато учените биолози преработват фактите от самия живот? Може ли обществото да формира бъдещи изследователски програми за редактиране на гени, за да насърчи едно етично и справедливо общество?" - се казва в изявлението.

Ученият шокира света през 2018 г., когато обяви, че неговият екип от Южния университет за наука и технологии в Шънджън използва CRISPR , универсалния инструмент за генно инженерство, за да промени ДНК на момичета, така че те да бъдат устойчиви на инфекция с ХИВ. Клиничният опит включва няколко двойки родители, като всеки от бащите е ХИВ-позитивен. Учените от екипа на Хъ Дзиенкуей твърдят, че още в началния стадий на ембриона са премахнали един-единствен ген. Резултатът - родените двуяйчни момичета

близначки, наречени Лулу и Нана,

са резистентни на вируса на СПИН.

Хъ Дзиенкуей защити работата си на биомедицинска конференция в Хонконг. Общо 8 двойки - ХИВ-позитивни бащи и здрави майки, се присъединиха към клиничното изпитване, като една от двойките отпадна, защото проектът бе спрян. От университета, където работеше Хъ Дзиенкуей, изразиха "дълбокия си шок" и споделиха, че той не ги е уведомил за изследването си. Според глобалната научна общност, до използваната от китайския екип технология трябва да се прибягва само ако няма други

начини

за предотвратяване

на болестта

Редактирането на човешки ембриони може да създаде непредвидени мутации в други области - така наречените "нетаргетирани ефекти", предупредиха експерти. Генното редактиране е потенциално решение за наследствени заболявания, но е изключително противоречиво, защото промените могат да бъдат предадени на бъдещите поколения. "Доброволците бяха информирани за рисковете, но въпреки това решиха да прибягнат към експеримента", казва Дзиенкуей.

През декември 2019 г. китайският биофизик беше осъден от китайски съд, който постанови, че изследователят

"умишлено е нарушил" медицинските разпоредби

и е "приложил необмислено технология за редактиране на гени към човешка асистирана репродуктивна медицина".

След три години в затвора той бе освободен т.г. Вече е участвал с онлайн включване чрез Zoom в среща при закрити врати в Кеймбридж, Масачузетс, на 14 май 2022 г., където е бил поканен от Глобалната обсерватория за генно модифициране, за да разкаже своята гледна точка за това как се е родил проектът. След като STAT се обръща за коментар, обсерваторията публикува изявление, с което потвърждава, че е била домакин на среща при закрити врати през май с цел анализ на проекта.

На 9 ноември Хъ Дзиенкуей публикува снимки в Twitter, на които седи пред компютър в бял офис. "Днес се преместих в новия си офис в Пекин", написа той. "Това е първият ден за Jiankui He Lab." Видеоклипове и съобщения, публикувани в акаунта в Weibo, показват, че се намира в квартал Дасин в Пекин и че ще се фокусира върху разработването на достъпни генни терапии.

В друга публикация в китайската социална мрежа той написа, че

първото рядко заболяване,

с което би искал

да се справи,

е мускулната дистрофия на Дюшен и че е създал екип за това. За STAT той казва, че "лабораторията Jiankui He Lab е "медицински изследователски институт с нестопанска цел, посветен на генната терапия на редки заболявания". Бурната му активност в двете социални медийни платформи ясно показва, че той е нетърпелив да влезе отново в обществения живот и има всички намерения да се присъедини отново към надпреварата в научния прогрес – въпреки критиките на учени.

Генната терапия срещу мускулната дистрофия на Дюшен често струва един милион щатски долара в Америка и Европа и много семейства с генетични заболявания поемат риска от финансов фалит, за да получат лечението. Мускулната дистрофия се причинява от генетична мутация, която пречи на тялото да произвежда жизненоважен мускулен протеин, наречен дистрофин. Без протеина пациентите развиват проблеми със сърцето и с дишането и ходенето. "Ще направя генната терапия достъпна за повечето семейства", написа той в Twitter.

Къркси коментира, че е скептичен, че

технологията за модифициране на гени ще доведе до бързо излекуване,

но добави: "CRISPR е само един инструмент за молекулярна биология, наред с много други, който може да се използва за редактиране или инженерство на гени... Нови изследвания върху тези генетични заболявания наистина са обещаващи, но

такива експерименти съдържат много рискове

заедно с възможните ползи. "Д-р Хъ говори за пробив в областта на генната терапия чрез разработване на по-достъпни лечения... Мисля, че неговата амбиция да се справи с медицинското неравенство… трябва да бъде похвалена."

Много пациенти с редки заболявания и членове на техните семейства реагираха на коментарите на Хъ в Weibo, като изразиха подкрепа за усилията му. "Благодаря ви, професор Хъ, че дадохте надежда на общността на МДД. Децата се надяват, че скоро ще могат да имат достъп до лекарството", пише потребител. Той публикува в Twitter петиция, подписана от над 600 семейства с МДД. Писмото призовава китайските предприемачи да финансират изследвания на лекарства за модифициране на гени за редки заболявания. По-конкретно, той призова китайския милиардер Джак Ма, основателят на гиганта за електронна търговия "Алибаба", да дари милиард юани (141 млн. долара) за създаване на институт с нестопанска цел в подкрепа на разработването на лечение с генна

терапия за редки заболявания,

писа "Саут Чайна морнинг пост", чийто собственик е "Алибаба".

Описание на експериментите на д-р Хъ през 2018 г. никога не е било публикувано от нито едно научно списание. MIT Technology Review, което първо съобщи новината за генно модифицираните бебета, по-късно се сдоби с чернови на негова статия за откритието. Експерт твърди, че тя е била изпълнена с "впечатляващи научни и етични пропуски ". Ето защо представянето на проекта на китайския автор на бебетата в Оксфорд е от голямо значение.