Доведените от партията работници вземат страната на протестиращите

Чаушеску докарва румънците до просешка тояга, но накрая наистина успява да изплати целия външен дълг. Диктаторът прави официално съобщение по този повод на 31 март 1989 г. и на всички им изглежда, че той е удържал поредната трудна победа. През ноември 1989 г. обаче заминава на посещение при Михаил Горбачов. За негова изненада, вместо да го похвали, съветският генерален секретар направо го поканил да се оттегли.

В отговор Чаушеску просто отказва да го направи. Възможността за евентуална оставка на румънския президент е подновена на 17 декември 1989 г., когато се събира Изпълнителното бюро на компартията, за да предприеме действия по демонстрациите в Тимишоара. Някои страници от протокола на срещата изчезват, включително тези, за които се предполага, че е записана дискусията за неговата оставка.

Но волята на хората за промени е неудържима. На 16 декември 1989 г. в Тимишоара избухва спонтанен протест. Той е в отговор на опита на властта да изсели Ласло Тьокеш, унгарски лютерански пастор, и бременната му съпруга.

Тъй като протестиращите отказват да се разотидат по собствено желание, кметът на Тимишоара Петре Моц обявява заповедта за изгонване на свещеника за невалидна. Междувременно нетърпеливите демонстранти започват да скандират антикомунистически лозунги. Това провокира намесата на местната полиция и Секуритате. В 19,30 ч. протестът е разпръснат, но някои участници в демонстрацията се опитват да подпалят централата на Окръжния комитет на Румънската комунистическа партия в Тимишоара. Секуритате отговаря със сълзотворен газ и водни струи, докато градската полиция пребива и арестува няколко от бунтовниците.

Около 9 часа вечерта

бунтът отново

е разпръснат,

но няколко от участниците се прегрупират в близост до православната катедрала в Тимишоара и започват протестно шествие. Отново се стига до сблъсъци. Размириците в Тимишоара продължават и на следващия ден (17 декември). Демонстрантите превземат местната централа на комунистическата партия. Хората започват да унищожават омразните символи на властта и за втори път се опитват да подпалят сградата, но този път идва армията. Предполага се, че тя е получила заповеди от горе, вероятно от Чаушеску.

Участието на военните превръща ситуацията в касапница. Танкове, камиони и бронирани машини блокират подстъпите към града, а хеликоптери летят в небето.

Сутринта на 18 декември центърът на града е окупиран от войници и агенти на Секуритате в цивилни дрехи. Кметът Моц свиква среща в университета в Тимишоара с цел да осъди вандализма от предишния ден и въвежда военно положение. Противопоставяйки се на указа на кмета, група от 30 младежи се събират в катедралата на Тимишоара, където издигат знамето на румънската революция - с дупка на мястото, където трябва да е гербът. Започва брутална атака срещу тях и директна стрелба в тълпата. Десетки младежи са убити. Други, с по-голям късмет, успяват да избягат. На следващия ден 100 000 работници с викове "Ние сме народът!", "Армията е с нас!" и "Не се страхувайте, Чаушеску ще падне!" заемат позиции на площада.

Тъй като по това време румънският президент е на обиколка в Иран, жена му Елена издава спешните заповеди. Комисари се срещат с делегация на демонстрантите и

се съгласяват

да освободят

голяма част от арестуваните през предходните дни, но отказват да се съгласят с основното искане - оставката на Чаушеску.

На 21 декември няколко влака с работници от Олтения пристигат в Тимишоара. Те са докарани с цел да подкрепят властите за потушаване на бунтовете, но в крайна сметка минават на страната на протестиращите. Един от тях казва по този повод: "Вчера директорът на завода и партийният секретар ни събраха на полето, въоръжиха ни с палки и ни казаха, че маджарите и хулиганите унищожават Тимишоара и затова трябва да дойдем тук, за да овладеем безредиците, но сега знам, че това не е вярно".

Тимишоара официално е обявен за свободен град. След него и в градовете Сибиу, Брашов, Арад и Тиргу Муреш са регистрирани нови атаки срещу протестиращи, противопоставящи се на режима на Чаушеску.

Накрая

бунтът се пренася

и в столицата

Събитията в Букурещ са широко отразени от радиата "Свободна Европа", "Гласът на Америка" и от Българската национална телевизия. Но и до днес съществуват две противоречащи си версии за събитията, довели до края на социалистическия режим в Румъния и екзекуцията на Чаушеску.

Първата е, че част от ръководството на партията неуспешно се опитва да направи преход, подобен на този в другите страни от Източния блок. Втората версия гласи, че офицери от румънската армия са планирали заговор срещу диктатора.

Със сигурност е ясно, че когато Чаушеску се завръща в Румъния, конфликтът се усложнява. Около 19,00 часа този ден той произнася телевизионна реч, в която описва участниците в демонстрациите в Тимишоара като врагове на социалистическата революция. Сутринта на 21 декември той излиза да говори на казионен митинг пред хиляди хора, за да осъди събитията в Тимишоара. Но на площада пред смаяния Чаушеску тълпата приветства бунтовниците от Тимишоара. Диктаторът се опитва да успокои недоволството, като прави жестове с ръце,

а след това се опитва да призове към ред с фрази като: "Ало, Ало!" ("Здравейте, здравейте!"). Елена също се намесва и моли съпруга си да овладее ситуацията: "Говори им, говори им!". След възстановяването на реда сред събралите се Чаушеску продължава речта си и обявява, че ще повиши заплатите на хората. Но вече никой не го слуша. Спонтанно се надигат освирквания. Хората напускат площада, но блокират улиците на града. Някои хора викат лозунги срещу диктатора, които скоро се разнасят из тълпата: "Долу диктатора, смърт за престъпниците!" и "Кой си ти, Чаушеску?: престъпник от Скорничещи!". Близо до университета в Букурещ млади хора развяват румънски знамена с отрязан герб. Няколко часа по-късно демонстрантите трябва да се изправят срещу войници, агенти на полицията и Специалното звено за борба с тероризма, както и срещу агенти под прикритие на Секуритате. Тълпата е

атакувана от снайперисти, разположени в различни сгради в града и обградени по улиците от бронирани машини и танкове. Има голям брой смъртни случаи от атаките срещу цивилни, включително журналисти, отразяващи събитията. Служителите за борба с безредиците атакува протестиращите с водни струи.

Стрелбата по улиците на Букурещ продължава до три часа сутринта на 22 декември 1989 г. Колоните от работници се насочват към центъра на Букурещ.

Барикадите, които полицията поставя на входовете на площадите на университета и двореца, не са достатъчни, за да удържат демонстрацията. В 9,30 часа площадът на университета е препълнен с хора. Половин час по-късно местното радио съобщава за въвеждане на военно положение. Но въпреки забраната хиляди хора са по улиците на Букурещ.

Въстаниците завземат сградата на телевизията и властта е поета от Фронта за спасение, в който участват функционери от втория ешелон на компартията и различни общественици. Но стрелбите по улиците не спират - има повече от 1000 загинали, а и до днес остава загадка кой точно е стрелял по хората.