Един патолог наруши забраната на физика да бъде изследван и стартира десетки проучвания откъде идва гениалността му

18 април 1955 година. В ранната утрин в моргата необичаен труп очакваше д-р Томас Харви. Около 1 часа след полунощ бе починал един от най-великите умове в историята на човечеството – професорът по физика Алберт Айнщайн. Задачата на патолога към болницата в университетския град Принстън бе да разбере какво е довело до смъртта на легендарния теоретик.

Според официалната информация, преди да издъхне, Айнщайн категорично отказва тялото му да бъде изследвано. Въпреки това д-р Харви по време на аутопсията установява, че аневризъм е причина за смъртта на физика. Дали за да потвърди това, или от силно любопитство към личността и умствените възможности на гения той решава внимателно да отвори черепа му. С няколко ловки разреза, 7 часа и половина след кончината на Айнщайн медикът отделил мозъка, който бе родил Теорията на относителността.

Последващите действия със сигурност доказват – целта на патолога била да разбере каква е всъщност причината за този мощен и необичаен ум. Той претеглил органа и установил, че тежи 1230 грама. Според статистиката средно мъжкият мозък е около 1600 грама. Лекарят го заснел от всички ъгли, а след това отстранил и очите на Айнщайн и ги дал на офталмолога му д-р Хенри Ейбрамс.

Без да разбере никой, медикът скрил мозъка и го запазил чрез формалин и целоидин, твърда и гумена форма на целулоза. След това го разделил на 240 парчета по около сантиметър. Повечето от тях запазил за себе си в буркани в мазето си, а другите изпратил на водещи патолози в света, които също да ги изследват. Тялото на Алберт Айнщайн междувременно било кремирано. Много години по-късно семейството му разбира за смелата тайна инициатива на д-р Харви. Те позволили на учените да продължат проучванията, но само при условието, че всяко от тях ще бъде проведено единствено в интерес на науката.

Животът на д-р Харви обаче се преобръща напълно след аутопсията на Айнщайн. Той започва да се мести от град в град. Работи на различни места, а по-късно дори е отнет медицинският му лиценз, защото не издържал теста за компетентност. Въпреки това

навсякъде със себе си носел своя научен фетиш – мозъка на айнщайн.

Криел го в кутия за сайдер, която поставял под охладител за бира. Започнал работа във фабрика на поточна линия за пластмаса, а в свободното си време изучавал „ума“ на гения.

Проучванията на Томас Харви, публикувани по-късно, сочат, че Айнщайн е имал разширена, но по-скъсена Силвиева фисура, която разделя фронталния и париеталния лоб отгоре и темпоралния отдолу. През 1999 г. анализ на екип от университета „Макмастър“ в Хамилтън допълва, че част от тази бразда наистина е липсвала. Те предполагат, че свободното място е позволило на невроните в тази част от мозъка му да комуникират по-добре.

Какво сочат десетките проучвания правени по-късно върху мозъка на Айнщайн, четете в брой 11 на списание "Космос".