Форумът от вторник бе като старт на кампанията на Паскалев за стола ѝ в партията

Като римейк на стар конгрес на БСП. Така изглеждаше отстрани голямата среща, събрала представители на леви формации в НДК във вторник по инициатива на Костадин Паскалев.

Официално целта ѝ бе да даде тласък за единение и нов ляв блок. Но събралите се уж гледаха напред, а все се връщаха назад към столетницата и миналото си в нея.

Не само защото на трибуната седнаха много от най-ярките лица на БСП през годините - бившият ѝ лидер и два мандата президент Георги Първанов, Мая Манолова, Татяна Дончева, Румен Петков, Георги Кадиев... Както и самият Паскалев, понастоящем член на соцпленума.

А защото зад целия дебат за рестарт на лявото прозираше друго - желанието на вътрешната опозиция на Корнелия Нинова да покаже сила и да упражни натиск за смяната ѝ.

И вместо да говорят как да се върнат онези леви избиратели, които вече не ходят до урните, се хванаха за форма̀та - със или без участието на БСП да се слепи новото ляво. И полека дебатът се превърна в “за” и “против” Нинова.

По първия въпрос се чуха разнопосочни мнения, макар да е ясно, че без БСП трудно ще се конструира силен политически субект вляво (досегашните опити на същите тези хора го доказаха). В този дух бе и аналогията на Георги Първанов с Лесидрен, където през 2001 г. бе създадена “Нова левица” (в същата зала 7 на НДК - знаково), а след това и голямата “Коалиция за България”. От нея тръгна подема на лявото, то се изправи след управлението на Жан Виденов.

Оправдана носталгия, Лесидрен обаче приключи преди много години и не може да бъде преигран днес. Поне не с БСП с Нинова начело, както стана ясно на дискусията.

И така се стигна до втория казус, по който вече се оформи единомислие - без да я споменават поименно и с уговорката, че хич не се бъркат във вътрешните дела на БСП, участниците се обявиха за смяна на лидерката. И че за тях новото ляво включва столетницата, но без Нинова.

Така най-големият форум вляво през последните години трябва да се прочете през дългата битка, която вътрешната опозиция води с председателката си. Той много прилича на бъдеща платформа, върху която да стъпят отцепници, ако на конгреса на БСП през февруари тя пак пребори недоволните.

Официално конгресът няма в дневния си ред точка за промяна в устава и ръководството, но исканията бяха заявени и от отделни фигури, и в декларации от червени структури.

Преброяването в БСП тече и макар безспорен превес да има “Позитано”, до февруари бая вода ще изтече.

И ако на конгреса се стигне до отстраняване на Нинова и избор на временно ръководство, което да подготви нов пряк вот за лидер, се очаква да изгрее звездата именно на Паскалев. Той е една от емблемите на партията, бил е успешен кмет, вице на царя, с доказана диалогичност и възможност да намери път към всеки. Към бившите си другари, напуснали БСП, вече го е прокарал, показа срещата във вторник.

Самият той обяви онзи ден, че не са се събрали да избират лидер. Да, не посочиха такъв, но му дадоха рамо и мнозина приеха дискусията като старт на негова “предизборна” кампания.

Още повече че в НДК не дойде нито един от другите, сочени за претенденти за поста - нито евродепутатът Петър Витанов, правосъдният министър Крум Зарков, отлюспеният шеф на БСП в София Калоян Паргов. Нито Сергей Станишев, който още мълчи за плановете си след сдаването на президентския пост в ПЕС. И за него се мълви, че се замисля връщането му начело на партията.

И така - каквото и да се случва вляво, то безспорно ще бъде преплетено през съдбата на Корнелия Нинова и на БСП след февруари. Ако тя оцелее, вероятният сценарий е разцепване в посока новия блок. Въпросът е колко структури ще изведат отцепниците и ще превърне ли това БСП в новото СДС. Но дори когато Първанов си тръгна, малцина го последваха в АБВ.

При всички случаи е ясно - вляво ще бъде създаден нов субект, който да се опита да разбие монопола на столетницата.