Скандалът бил заради момиче, което харесвал, но момчето си чупи и двата крака

9 декември 1942 г. В 2 ч. през нощта, в частен родилен дом проплаква един от най-обичаните актьори – Стефан Данаилов.

Той почина на 27 ноември 2019 г., а тази година се навършват 80 г. от рождението му. По този повод роднините му заедно с няколко институции организират различни събития в негова памет.

"Ще се открие изложба пред Народния театър с негови снимки от архива му и този на майка ми, които са по-семейни и не са известни – споделя пред "168 часа" племенницата на Ламбо Росица Обрешкова. - След това към 18,30 часа ще очакваме всички негови близки хора, а и който пожелае, на честването "Ламбо на 80 години любов". Събитието е под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова, с помощта на Министерството на културата и Народния театър и семейство Бобокови. Ще има спектакъл, където ще играят негови студенти, и ще чуем и гласа му – посланията, които ни е завещал.

Паметта му принадлежи на всички

Всеки, който го е срещал или се е докосвал до него, го има за свой близък. Общуването му с хората беше много семпло и човешко. Когато ги събираме, те разказват как им е помогнал с тежки торби или е поканил някого на танц - и за тях това са значими случки. Всеки, който го е срещал, го смята за стар приятел. Затова всеки, който направи жест в негова памет, е страхотно. Освен това получихме разрешение да кръстим градинка на негово име в близост до дома му. Трябваше първо да бъде площад, но в крайна сметка той обичаше градинките и обожаваше цветята. Няма да бъде готово за рождения му ден, но след това ще направим един цветен кът в памет на Стефан. Надявам се това да бъде градината на Ламбо, защото Ламбо принадлежеше на целия български народ. Най-важното е да предадем тази памет за него и да се гордеем, че сме имали такъв актьор."

Като дете Стефан Данаилов минавал между капките в семейството. Когато е на 6 години и половина,

се разболява от нефрит

– много тежко заболяване на бъбреците. Близо година е вкъщи на легло и на строга диета.

Първо бил на варен ориз, а след това на картофи. Въпреки това се възстановил напълно, но баща му много го пазел. Стьопата, както го наричали вкъщи, бил голям пакостник и изобщо не учел.

"Знам за една забавна случка с баба Еди, майката на Ламбо, и нейната сестра Надка – смее се Обрешкова. – Баба Надка беше учителка в Ловеч и когато Стефан ходел при нея, тя все го карала да учи, но той не го правел. Затова веднъж казала на баба Еди: "Извинявай много, но Стефан е много лош ученик, ходи на училище само с една тетрадка".

Но баба Еди й отвърнала: "Ти да мълчиш, че Ламби, баща му, ако се върне и те чуе, ще те изгони от вкъщи. Срещу Стьопата нищо няма да говориш". Не са давали косъм да падне от главата му." Племенницата на Ламбо отбелязва още, че едно от любимите занимания на малкия Стефан в София било да се вози на боклукчийските коли. Когато родителите му се преместили на ул. "Сан Стефано" 14, близо до Орлов мост, той и приятелите му

се качвали за забавление на камионите,

които изхвърлят боклука, и се возели с тях до мястото, където разтоварват отпадъците – в кв. "Гео Милев".

Тогава го местят в училище "Васил Априлов", но той е първият ученик с предупреждение за изключване. В бележника му пишело: "Намаляване на поведението с три единици заради хвърляне на ученик от прозореца".

По-късно Ламбо съжалява за тази случка, защото краят й не е благоприятен, но тогава бил влюбен в момиче, което наричал Рибката и не я давал на никого. Тя била красавица и винаги я наобикаляли момчета от другите класове, но Стефан се ядосвал на основния й ухажор. Предупредил го да не се занимава с нея, но момчето не го послушало.

"Веднъж, когато учехме втора смяна, в междучасието се метнах на гърба на Стефан Тодоров Бизона, един от най-добрите ми приятели. Водехме някакви битки по коридорите – разказва по-подробно за случката Стефан Данаилов в книгата си "Романът на моя живот". - Насред схватките дотича един патриот и закрещя: "Ламбо, ела да видиш, оня е дошъл и е седнал до Рибката!". Полудях! Хукнах... Приятелите ми се запалиха:

“Сега ще го разбием нахалника”

Той обаче се оказа най-добрият скиор на училището. Викнах му: ,,Аз к'во ти казах бе, аланкоолу? Да не закачаш Рибката! Сега ще полетиш!". Боже, какъв сопол съм бил.... Хванахме гo - двама за ръцете, двама за краката. Момчето си нямаше идея, че ще изхвърчи през прозореца на класната ни стая. Под нея, във вътрешния двор на училището, хвърляха сгурия от парното. Купчината беше много висока. Вместо да излизаме през вратата, прескачахме през прозореца, един метър ни делеше от дворa. Така че с мисълта за сгурията отдолу отброихме раз-два-три и го метнахме. Голяма радост! В следващия момент чухме едно тежко "туп". Погледнахме през прозореца, а долу паваж. Бяха изринали сгурията предишния следобед. Момчето си счупи краката. Голяма драма. Ходехме в "Пирогов”,

молехме се да оздравее

Намалиха ми поведението с три единици. Не ме изхвърлиха от училище само заради баща ми, полковник Ламби Данаилов. Беше изключителна личност, голям сладур. А на мен не ми се учеше. Срамно е, но е самата истина. Класната ми, другарката Божкова, все ми пишеше петици и шестици по всичко. Когато в пети клас попаднах при други учители, се оказа, че знам таблицата за умножение само до пет."

По-късно, за да завърши средното си образование, Мастъра сменя три училища, защото бил голям немирник. След това обаче влиза в казармата и животът му тръгва в друга посока.