"Сега и двамата с Нико се грижим добре за родителите ни. Длъжни сме да им се отблагодарим. Знаете ли, чувствам истинско щастие от мисълта, че мога да осигуря едно спокойно ежедневие на най-любимите ми хора", емоционален е Иняки Уилямс. Той просто се чувства задължен да успее във футбола, при положение че в него са инвестирани толкова страдания и лишения. Същата мисъл явно завладява и съзнанието на брат му Нико, който не се задоволява с ролята на по-младата издънка, специализирана в харченето на парите на баткото.

Съревнование между двамата,

разбира се, е невъзможно заради възрастовата граница, но стремежът на по-малкия е да следва успехите на по-големия. А постиженията в колекцията на Иняки Уилямс не са никак малко. Той се гордее с изумителната статистика, според която е изиграл 239 поредни мача за "Атлетик" (Билбао), в който започва да играе от 14-годишен.

Нико има още много хляб да изяде, за да доближи брат си, тъй като досега е бил титуляр в общо 48 двубоя за баския тим. През септември, при победата над "Райо" (Валекано) с 3:2, Иняки, който е защитник по призвание, вкарва първия гол, а Нико, призван да бъде нападател, отбелязва третия.

Майка им Мария често се шегува, че е голяма късметлийка момчетата й да са в един и същи отбор, спестявайки й по този начин кахърите кой мач да си пусне, за да види изявите на децата.