До това положение се стига, след като Иняки Уилямс избира да играе за Гана, а по-малкият Нико решава да застане под знамената на Испания. Техните национални отбори се класират за мондиала и така се стига до куриоза двама братя да играят за две различни държави в Катар. Това не е прецедент, тъй като на световното през 2010 г., а и 4 години по-късно Жером Боатенг игра за Германия, а неговата плът и кръв Кевин-Принс се грижеше за интересите на Гана. И все пак братята Боатенг са от един баща, но от различни майки, докато при момчетата Уилямс няма такива семейни усложнения. Просто мама и тате се раждат, живеят и се влюбват в Гана, но след това решават да потърсят щастието си в Европа. Двете момчета много години по-късно разбират какво са преживели техните родители.

"Майка ми е била бременна, когато с баща ми тръгват на дълъг път за Испания. Вървели са километри наред през пустинята. Били са боси! След това се качват в камион, пълен с други бежанци, и са подложени на нови страдания. Мама ми разказа част от тази ужасна история чак когато станах на 20. Пазела е психиката ми", разказва Иняки Уилямс. Баща му също

плаща тежък данък за смелостта

да тръгне бос през пустинята и до днес има проблеми със стъпалата. Болките са по-силни в самото начало, когато родителите се борят със зъби и нокти да получат статут на бежанци, за да останат в Европа. След тежка битка с бюрокрацията двамата най-сетне получават така желаните документи, но ходенето по мъките продължава и след това. По-големият брат е оставен сам да се грижи за по-малкия, докато родителите си търсят работа.