Най-скъпото световно първенство в историята ще генерира колосални загуби от над 200 млрд.

Световното първенство по футбол в Катар е най-скъпият форум от такъв ранг в историята, стана ясно дни преди грандиозното събитие. Според оценките арабската страна от Персийския залив е похарчила над 220 милиарда долара, за да организира шампионата. За сравнение, четири години по-рано първенството в Русия струва над десет пъти по-малко, или около 16 милиарда долара. Най-скъпият мондиал преди този е в Бразилия. Южноамериканците обаче също дават над десет пъти по-малко от Катар - около 20 милиарда.

Разликата

в тези суми е умопомрачителна

Всъщност, ако съберем цената на всички първенства от 1990 г. досега, те пак ще струват над три пъти по-малко от това през 2022 г. Ако наложим инфлацията към сметките, сумата няма да скочи и до половината от катарския харч. Затова възниква въпросът за какво точно са изхарчили парите катарците, и то особено като се вземат предвид неуредиците, които съпътстваха организаторите в седмиците преди старта.

Първо, цената за строежа и модернизацията на стадионите. Това бе особено болна тема преди Катар 2022 г., тъй като мащабните съоръжения, необходими за подобен форум, вероятно няма да са необходими след провеждането му. Аргументът се подкрепя от факта, че най-популярните в страната футболни отбори "Ал Сад" и "Ал Раян" привличат на домакинските си мачове тълпи от средно 1000 - 1500 човека. Според сметките на катарците обаче стадионите са малка част от общия харч. Те са стрували около 6,5 милиарда долара, или едва около 3% от общата сума. По отношение на смисъла от построяването им домакините също имат своето обяснение - пет от осемте стадиона ще бъдат разглобени под определена форма и дарени в името на подобряване на спортната инфраструктура на развиващите се държави. Явно голямата сметка не идва от строежа на арените.

Следващото голямо перо са хотелите,

които да приютят очакваните между 1,5 и 2 милиона посетители в малката арабска държава. Както видяхме около старта на шампионата обаче, тази работа не е свършена особено добре, тъй като

хиляди фенове трябваше да се настанят в град

от транспортни контейнери, адаптирани да бъдат хотелски стаи под палещото пустинно слънце. Имаше репортажи и от луксозни палаткови лагери, които също не изглеждаха особено уютни. Все пак са построени и над 100 нови хотела, но въпреки това изглежда, че сметката до 220 милиарда не може да се обясни с подготовката на хиперлуксозна туристическа база.

Всъщност голямата част от харчовете покрай световното първенство са направени за не-футболна инфраструктура.

В годините след 2010 г., когато страната получава домакинството, стартират редица мащабни проекти, които да трансформират малката пустинна държава в свръхмодерен туристически и икономически център. Организацията на мондиала се е вляла в мащабната правителствена програма под надслов "Катар 2030", която сама по себе си е предвидила направените огромни разходи. В тях се включват огромно количество инвестиционни проекти, за които няма да ни стигне мястото да разкажем. Катарският министър на финансите казва в изявление през 2017 г., че

на седмица се харчат по около 500 милиона долара

за пътища, хотели, стадиони. Сред проектите е и модернизацията на международното летище в Доха, открито през 2014 г. Това се оказа успешен проект за катарците, след като то спечели няколко награди за най-добър аеропорт през последните години.

Друг гигантски разход, свързан донякъде индиректно с първенството, е строежът на метрото на Доха. Той започва през 2013 г. и през 2019 г. е официално завършен. Изградени са 76 километра нови линии, които свързват общо 37 станции. Част от него свързва столицата с новоизградения град Лузаил, който е другото голямо перо в разходите.

Лузаил

всъщност е доста

впечатляващ проект

До 2013 г. на неговото място е имало предимно колиби на местните пустинни племена. Пет години по-късно там израства град, готов да поеме население от около 250 000 души и още толкова, които ще пътуват до офисите там.

Именно в сърцето на този чисто нов център на катарската икономика е издигнат и стадионът, който ще приеме финала на световното първенство.

Възниква въпросът дали можем да считаме строителството на цял нов град като част от разходите за организирането на един футболен шампионат? Според организаторите - по-скоро да. Политическите анализатори обаче смятат, че мондиалът се използва от катарците умело за повишаване на престижа им в международен план. Те залагат на т.нар.

“мека сила”, с която да си проправят

път към статус

на регионална суперсила. Разбира се, газът и нефтът и приходите от тях им позволяват да не пестят пари за постигане на тези си цели. Те не се притесняват да пръснат 220 милиарда, защото имат много повече в джобовете си. Печалба от тези инвестиции изобщо не се очаква. Според оценката на "Форбс" приходите на Катар от световното първенство надали ще надвишат 17-20 милиарда долара. Лесно е да се пресметне колко ще е нетната финансова загуба от домакинството, а желанието тя да се формира не може да се обясни с друго освен с политически цели на катарците. ФИФА от своя страна също ще спечели добре - поне 4,5 милиарда долара постъпления от самия шампионат и общо почти 8 милиарда за последните 4 години. Това обяснява и защо

от централата с такава охота се забъркаха в геополитическата игра

Футболните босове са повече от щастливи да вземат част от огромните средства, предвидени да се пръснат за постигането на катарските цели. Самият спорт обаче става клет заложник на всичко това.