Чувството за болка при тях е потиснато, затова търсят силни усещания

„Не можах да повярвам, че е жив“, каза един от спасителите на 12-годишния Сашко, когото намериха след 9 денонощия в неизвестност. Момчето, което е аутист, изчезна на 11 ноември привечер, докато се е разхождало с баща си в планинска местност край Перник. Хиляди доброволци, планински спасители и полицаи от Перник, София и цялата страна участваха в безпрецедентната операция. По думите на спасителите момчето е открито в труднодостъпна местност на около 7 - 8 км от мястото, където е изчезнало.

„Беше в безпомощно състояние, жадно, мръсно, с мокри крака, казаха младите мъже, които го откриха. - Дадохме му одеяло, сгряхме го. Било е в планината, където е много трудно да се оцелее. Респект към детето, оцеляло е само, то е борец, дори на кучетата им беше трудно“, допълват те.

По думите на баща му, Сашко е хиперактивен и може да измине дълго разстояние. Бягал е по същия начин 3 пъти през последните години, като в един от случаите е открит на 20 км от мястото на изчезването.

Изненадващо е, че детето е открито в добро състояние. Няма увреждания по крайниците и следи от измръзване, кръвните му показатели са нормални.

Мистерията с изчезналото момче и необикновената му издръжливост провокира редица въпроси, свързани с аутизма и особеностите на това заболяване. Какво представлява, какви са симптомите, как се диагностицира и как трябва да се общува с аутистите, обяснява проф. Връбка Орбецова, д.м.н., специалист по педиатрия, лабораторна диагностика и патобиохимия, член на Американската асоциация по клинична химия, автор на енциклопедия по интегративна медицина.

Аутизмът е нарушено контактуване на детето

- то живее в свой свят и извън този на другите. Сякаш някаква бариера му пречи да общува с околните, освен с най-близките. Аутизмът зачестява и засяга както по-големите, така и по-малките деца, алармира проф. Орбецова.

Поставянето на диагнозата е сериозен проблем. Заболяването може да се прояви след физическа или психотравма, както и от раждането на детето, особено при проблемна бременност. Първоначално механизмите на аутизма са търсени в областта на различни нарушения на метаболизма. Проучванията са насочени към ензимния полиморфизъм и ензимите, които участват в основните метаболитни пътища, особено в процесите на детоксикация. Полиморфизъм означава, че един ензим може да е един и същ като химична формула, но структурата на молекулата да се различава, което променя функцията на ензима. Учените са се опитвали да коригират тези биохимични дефекти с храната и в САЩ са разработвани специални диети.

Актуална е теорията, че аутизмът е

израз на сензорна дезинтеграция

или нарушена интеграция на импулсите, които идват от сетивните органи – очите, ушите, обонянието, вестибуларния апарат. Тогава не се получава реален образ нито за средата, в която се движи детето, нито за самото него. То няма реална представа за себе си, за да може да възприема и да контактува в средата, да знае къде са му ръцете, за да хваща предмети, къде са му краката, за да може да ходи, къде са му очите, ушите, да има модел на собственото си тяло. Случвало се е деца аутисти, когато се видят в огледало, да искат да го счупят, защото не се познават, не знаят кой ги гледа оттам. Или пък започват да се удрят и да си късат дрехите, защото нещо им хрумва. Нямат и гравитационна увереност, т.е. че като се движат, няма да паднат. Не знаят къде да се хванат, кое е ляво, кое е дясно. Този неосъзнат модел на собственото им тяло ги кара да се чувстват несигурно. Например когато детето държи чаша с гореща напитка, то трябва да знае къде да я хване, да има представа за формата на чашата, за това, че чашата е гореща и може да се опари, за тежестта й.

Признак за аутизъм е

смущение във формирането на речта.

Повечето деца късно започват да говорят и го правят с монотонен, безизразен глас, без емоция. Често не разбират какво казват. „Познавах 8-годишно дете, което още не говореше, а друго общуваше с родителите си чрез компютъра“, споделя опита си проф. Орбецова.

Втората група нарушения са в ориентацията за собственото тяло и околната среда.

Третата група са свързани с поведението - веднъж детето извършва определено действие, но друг път не успява, а родителите си мислят, че то се глези или го прави напук. Грешат, като смятат, че обяснявайки му нещо, то ще ги разбере. При аутистите обясненията не работят, всичко е въпрос на практически умения. Ако не бъдат разбрани, ако не се знае откъде идва този проблем, родителите започват да им се карат. Тези деца са подлагани на наказания, които могат да ги убият, предупреждава проф. Орбецова. Да се наказват децата аутисти, е най-голямата грешка. Изненадващо е, но те

изпитват чувство за срам и малоценност.

Някои от аутистите са бавни, мудни, меланхолични, но има и хиперактивни деца. Обяснението отново е лошата интеграция на сензорните възприятия. За тях е трудно да си завържат обувките, да си закопчаят дрехите. Причината е в лошата или неправилната регистрация на сигналите, които идват от сензорните органи. Те чуват, но не знаят какво, виждат, но не знаят кое какво е. Наблюдавани са и други нарушения – понякога чуват добре съвсем тихи звуци, друг път не чуват силните. Тъй като аутистите не реагират на името си, добре е те да се тренират с различни звуци. Както и да се наричат с кратки имена.

Аутистите не могат да преценят кое е важно и кое не. Случва се детето да не обърне внимание на лъскава играчка, а с часове да разглежда петънце на дрехата си или на килима. И докато ние може да „изключваме“ това, което не ни интересува – да слушаме радио и да вършим нещо друго например, аутистите не могат да го правят. Тих монотонен звук може да ги доведе до истерия и ярост.

Нужно е търпение, за да се научат правилно да регистрират сигналите, които идват от сетивните им органи.

Боят се от чуждото докосване.

Ужасяват се от погалване, изпитват страх и неувереност. Добре е да се милват по гръбнака отгоре надолу – това ги успокоява. Никога отдолу нагоре и не бива да се галят срещу косъмчетата на ръката. Може да си пъхнат ръката под нещо тежко и да се радват и смеят. Чувството за болка при аутистите е потиснато, затова търсят силни усещания. Може да докоснат горещ котлон. Изпитват ужас от новото и непознато, не обичат новите дрехи, притесняват се.

Най-важният дефект при тях е онова, което наричаме „аз искам“ - центърът, в който става интеграцията на импулсите. Ролята му е да обедини различните усещания. Поднасяте на детето нещо вкусно в красива чинийка, което ухае приятно. Но за да го пожелае и да каже „аз искам“, тази информация трябва да стигне до мозъчните центрове, които да му върнат сигнал, че това е добро за него и може да го поиска.

Най-ефикасни са двигателните упражнения

и игровите подходи.

Още няма терапия, която да е излекувала аутизма, но има начини, които помагат на детето да се омекотят проявите на болестта. Терапията на базата на сензорната интеграция засега се смята за най-ефикасна. При аутистите най-добре развити са рецепторите, свързани с мускулите и ставите (проприорецепторите), и те са най-чувствителни към сигналите, които идват от тях. Така се стига до основния подход към децата аутисти - всичко, свързано с движението. Те се радват, когато някой им дръпне крачето или ръката - това стимулира проприорецепторите и вестибуларните рецептори. Оказва се, че вестибуларните рецептори и сигнали са обединяващи за останалите – слухови, зрителни, тактилни. При тези деца от ранна възраст добре действат двигателните упражнения и игровите подходи. Прави впечатление, че те се захласват по фигури или играчки, които са на ивици, на райе. Обичат да минават по пешеходните пътеки тип зебра. Харесват меки плюшени играчки или да се гушкат в меко одеялце.

Не изпитват страх от силно люлеене. Хоризонталната вибрация при люлеенето стимулира вестибуларните рецептори. Играта на криеница е сред най-полезните. Тя въздейства върху интегралния център „аз искам“.