Защо съвременното българско общество с такава лекота ги приема за чиста монета?

Ако следите внимателно изказванията на партийните лидери, ще откриете, че дори не се замисляте над повтарящите се несъдържателни понятия. Толкова дълго са набивани в общественото съзнание, че вече се подминават като безспорни величини. Както паразитите в ежедневието, изопачаващи смисъла на думите.

Да вземем например “химикал”. В Тълковния речник се посочват две значения: “получен по химически път препарат” и “пълнител за писане, зареден със специално мастило.” Неясно по какви причини “химикал” неусетно се е превърнал в синоним на “химикалка”. Напълно е заличил автентичната дума, която означава "приспособление за писане, в което се поставя химикал".

Вниманието към детайлите е важно, предпазва от подмяната на понятията и значението им, помага да се проумее, че кухите и подвеждащи фрази не са безобиден паразит на речта. Те са средство за отдалечаване от обективната истина и промиване на съзнанието.

Какво седи зад израза “моделът ГЕРБ”?

В зависимост от политическите интереси понякога се прибавя тире и ДПС.

Въведен е в масова употреба от организаторите на протестите през 2020 г. Най-общо се свързва със задкулисно управление и корупция по високите етажи на властта. Но този модел е роден много преди ГЕРБ! Все едно да кажеш в присъствието на Шер, Мадона и Лейди Гага, че Рут Колева първа е излязла по гащи на сцената.

Корупцията и задкулисието са неизменна язва на всички правителства през 90-те години. При управлението на ОДС за първи път се заговори публично за проблема, Костов уволни 10 от общо 13-те си министри. Негова е прословутата реплика „всички сме братовчеди". Компроматът с къщата на Христо Бисеров стана причина за разцепление в мнозинството, на покойния икономически вицепремиер Александър Божков бе вменен позорният прякор Мистър 10 процента.

В действителност приватизирането на държавната собственост в периода 1996-2001 г. даде начален тласък на днешната олигархия при невиждана до този момент корупция. Не останаха наши хора без приватизирано с РМД предприятие или направо с подарен бизнес, роднините и приятелите на елита бяха достойно трудоустроени.

Всички власти се оказаха подчинени на изпълнителната. Ако днес Гешев е събирателен образ за “бухалката на властта”, в онези времена цялата съдебна система бе оцветена в искрящо синьо. Достатъчно е да припомним как съпругата на председателя на парламента Йордан Соколов осъди “24 часа” за напълно вярно твърдение, а адвокат й стана дъщерята на действащия правосъден министър.

Въпросният модел процъфтя и в мандата на НДСВ, а при тройната коалиция достигна неподозирани висини с открито обявените партийни квоти - 3:5:8. При Борисов задкулисието и корупцията са поредно затвърждаване на порочна практика, а не прецедент. Същото се отнася и за кабинета “Орешарски”. Очевидно изразът “моделът ГЕРБ” е съчинен и насаден в публичното пространство през 2020 г. за задоволяване на конкретни тяснопартийни интереси.

Нещо повече – управлението на "Промяната" не счупи тренда със задкулисните си договорки с БСП, с назначаването на кума и кумата на Кирил Петков съответно за вицепремиер и шеф на кабинета на финансовия министър, с допускането на бащата на премиера до вземането на държавни решения, каквото е строежът на магистрала “Струма”. Шефът на "Лидл”, допуснал провиотикът на Петков във веригата, оглави КЗК. Разкритията за далавери при доставките на газ и последният скандал с предадените национални интереси при подписването на Зелената сделка правят още по-несъстоятелна за ПП, ДБ и БСП употребата на израза “моделът ГЕРБ”.

“Нулева толерантност към корупцията”

Изразът е въведен от Кирил Петков, но се употребява с леки вариации от всички управляващи преди него, включително от Борисов, Станишев, царя и Костов. Въпросът е в кои случаи гражданите го приемат за достоверен и не е ли доверието им следствие от съзнателна манипулативна пропаганда?

Един от най-фрапантните антоними на този израз е снимката на Десислава Иванчева с Петков и Василев от откриването на партиен клуб на ПП. Бившата кметица на “Младост”, осъдена на три съдебни инстанции, е самият символ на корупцията, към която тези политици заявяват нетърпимост. А демонстрираното недоверие към съдебната система е в разрез с гръмката кауза на новите прогресивни сили за всеобхватна правосъдна реформа. Което ни води към поредната модерна куха като кратуна фраза:

“Безпрецедентен арест”

“Къде сте виждали подобно издевателство към жена?”, питат наежени госпожи във фейсбук.

Дълбоко насадено нашир и длъж е схващането, че главният прокурор се е погаврил с Иванчева, защото е настъпила задкулисни интереси на ГЕРБ. Нито един сериозен човек обаче (дори собствените й адвокати) не смее да вини ВКС в задкулисни зависимости. А “Демократична България” мълчи точно сега, когато трябва буквално да крещи за спешната нужда от реформа.

Верният въпрос е защо не са всички арести като този на Иванчева, довел до безспорна присъда? Защо не се спазва също толкова стриктно законът за всеки негодяй?

Ако президентството наистина вземе, че помилва корумпираната кметица, какво ще попречи на убиеца на Милен Цветков и на всякаква измет зад волана, отнемаща живота на невинни хора, да поискат същото опрощение? В положителен или отрицателен смисъл арестът на Иванчева е “безпрецедентен” - възтържествувала ли е справедливостта, или не е?

Няма никакво обяснение и на всенародната съпричастност към такива като Баневи, Арабаджиеви, Божков, Василев. Олигарси от 90-те, придобили богатството си срещу малко пари. Престъпвали нееднократно закона, заради което са изправени пред правосъдието, но никой не роптае, че не са в затвора. Напротив, питат Иванчева ли е най-големият проблем.

Защо, да му се не види, съвременното българско общество с такава лекота приема за чиста монета нищо незначещите изрази и фрази?