Кисело ми е, но все повече са поводите да усещам сред колко лоши хора живеем. Просто лоши - не с някаква конкретна цел, а защото само така се чувстват осъществени. От Врана до Ихтиман се събира цялата диващина на света, а който продължи по магистралата, продължава да я сърба, докато не спре на крайната си спирка.

Водачи, които искат да те убият, които искат да се убиват едни други, които вилнеят като зверове, които са адски щастливи, че ти изкарват акъла. Това не са "едни други хора", защото сред тези хора живеем всеки ден. Това са същите хора, които ненавиждат всяко правителство, всеки известен човек, всеки, който е с лично мнение, всеки, който успява в нещо, които бурно критикуват Рут Колева, но и през ум не им минава къде се намира зданието, където се е снимала.

Преди малко от Ихтиман към София някой беше самокатастрофирал - беше смлял мантинелата и 18 колчета от нея - движехме се с 5 км/ч, та ги преброих. Беше размазана спортна зелена кола. Хубавото е, че само той се е размазал. А редом с него можеше да е всеки от нас с неясни последствия от такъв удар.

От всички континенти, където съм пътувала с кола, по-зли водачи не съм срещала.

Няма абсолютно никакво значение кой управлява държавата ни. В ежедневието сме само ние - едни до други и все по-често едни срещу други в противоборство до смърт. Та за кой просперитет по-точно да говорим?

От фейсбук