Те ще растат без нея и тя няма да присъства на най-важните мигове в живота им и това ще бъде травма за тях. Голямата загуба е за семейството. Съжалявам, че не успях да седна да пия кафе с нея. Оказа се, че живеем в един квартал, без дори да го знаем. Тази професия и

начинът ни на живот ни пречат

да изживяваме тези човешки мигове.

Нещото, което ще запомня от нея, са очите й. Вижте ги, особено на последната й снимка. Това са едни искрени и широко отворени към човека и към света очи. Повече ми въздействаха от гласа й, защото те показваха същността й. Честният човек гледа в очите – независимо с кого говори и кого интервюира. Освен това тя пазеше едно журналистическо поведение, което е на изчезване. Това беше едно от най-ценните й качества в професията. Йовчето не беше суетна, не искаше да изпъква. Да показваш истината и да задаваш смели въпроси – това беше тя. Говорим за една професионална скромност, която е равносилна на една висока етика."

Фейсбук профилът на радиоводещата потъна в жалейки, а Марта Радева сподели следното: "Запознах се с нея, когато вече беше ученичка в Хуманитарната гимназия във Варна, а аз за пръв път преподавах на съучениците й - осмокласници в Първо училище "Христо Смирненски". Момиче с големи, широко отворени към света, честни и внимателни очи. Не по детски заговори за мене, а не за себе си... И при всяка среща оттогава - до последния ни телефонен разговор преди десет дни (вече беше в болницата на обезболяващи), и не само с мен, Йовка Йовчева, изключително мъдро, смирено и като рано помъдрял човек се стремеше

да покаже на събеседника си, че важният е той

И като радиоводеща, и като човек. Това разказват и други приятели. Била е вече много болна, когато при всеки споделен от другия проблем (дори много по-лек) неизменно е питала: "С какво мога да помогна?". До последно не можехме да повярваме, че този силен, целеустремен човек вече се е запътил отвъд... Мир, светлина и полет нагоре на добрата й, изстрадала, силна, всеотдайна душа."