Само че на десетия ден от нейната авантюра на морето баща й решава да отиде да я види. Намерил селото, бригадите, но Виолета я няма. Ася, нейната дружка, полуприпаднала, му разказала цялата истина. И той поел към Китен. Там в един горещ ден нищо неподозиращата Донева, облечена цялата в бяло и с разпуснати коси, тича по вълните. Мисли си, че ей сега ще хвръкне, чувства се като лебед, поглежда надясно и вижда мустаците на баща си. Той я гледа дълго без да каже нищо, обръща се и тръгва, а тя поема след него. Двамата се връщат в София, но тя вече е направила необходимото впечатление. Малко по-късно Виолета получава предложение да чете приказки по телевизията. После идва ред на дебюта й в киното във филма “Стръмната пътека” (1961) на Янко Янков. Първата й главна роля е в “Двама под небето” на Борислав Шаралиев с Апостол Карамитев.

И най-сетне получава онази бележка, че е благонадеждна. Влиза във ВИТИЗ през 1966 г.

Изключена е от академията за няколко месеца, защото донася от чужбина плочи на “Бийтълс” и ги пуска, за да танцуват с нейни състудентки. Ректорът проф. Желчо Мандаджиев веднага разбира и я наказва с отстраняване. Тя не смее да каже на майка си и я лъже всяка сутрин, че отива на лекции, а се разхожда по паркове и изложбени зали. Само че секретарката на ректората се обадила един на майка й и така тя разбрала какво е станало. Виолета трябвало да се яви отново при Мандаджиев. Той й казва: “Виж какво, мен ме сменят през юни и ще дойде еди-кой си за ректор. Аз ще ходатайствам за теб!”.

Така впоследствие е върната в академията от проф. Васил Колевски.

През 1963 г. се снима във филма на Кирил Илинчев по романа на Георги Марков “Анкета”. През 1972 г. е удостоена с награда СИДАЛК за женска роля за изпълнението си на Мария в “Обич” на Людмил Стайков. Двамата с режисьора минават под венчилото, а от техния брак се ражда синът им Иво.

Стига се до развод, а двамата не запазват добри отношение помежду си. Дори по повод трагичната смърт на актрисата нейният бивш съпруг коментира, че с “тази личност” не са поддържали връзка от поне 50 години.

Някога актрисата говори за техните отношения също с пренебрежителен тон, като казва: “Това беше една съзнателно поддържана от мен фасада. Създавах фалшивото благополучие на семейство. Не само за това, но и за неговата кариера. Да, изтрито е вече от мен. Останало е само раждането на сина ми и в този смисъл е трябвало да стане.

Не бива да се прави брак, ако той започне на благотворителна основа. Последствията са много тежки, когато изконсумираш жеста. Човекът, към когото си проявил това, започва да те ненавижда. Ти си бил свидетел на някаква част от живота му, която не е представителната, и той предпочита да мълчи. За да тръгне нагоре обаче, стъпва на твоите рамене и иска да си отмъсти за доброто. Не съм наясно с тази човешка психология”.

Злите езици говорят, че докато снимали лентата “Обич”, Виолета, макар и жена на режисьора, не останала апатична към неустоимата харизма на секссимвола Стефан Данаилов. След тази продукция Донева играе главните роли във филмите на мъжа си, но докато настъпи часът той да заснеме “Време разделно”, двамата вече са се разделили.

Десет години след като с Наско поемат по различни пътища, той се връща при нея, “да си я прибере”.

Женят се през 1980 г. Грънчаров почива едва няколко месеца преди неговата съпруга да бъде убита. Двамата нямат свои деца. Актрисата бдяла като орлица над своето момче Иво. Заради него и негово заболяване като дете тя два пъти ходи при Ванга. Приживе разказвала, че пророчицата блокирала на темата за баща й.

“Казва: А, ти си дъщеря на капитана, оня на белия кон с пелерината... и говори 40 минути за баща ми. Аз се мъча да вмъкна между две нейни паузи за какво съм дошла - не, тя изпада в транс и накрая ми казва: “Детето ти е здраво”.

Може би оттогава не вярвам на кафета, на карти, на хороскопи. Но съм религиозна по мой си начин и до главата ми стои икона. Може да не отивам редовно на черква, но за мен целият свят е подчинен на тази Сила. Никой не може да програмира не само съдбата, но и деня си.”

Донева е обявена за заслужил артист през 1974 г. и беше носителка на орден “Кирил и Методий II степен”.