Внучка с психични проблеми, която в момента се лекува в клиника, е основният заподозрян за убийството на актрисата Виолета Донева. Тя е била намерена мъртва в дома си в столичния кв. “Изток” на 22 октомври.

Актрисата живеела сама в кооперация на ул. “Пиер Дегейтър”. Няколко дни тя не вдигала телефона на сина си Иво, както и на приятели. Затова мъжът потърсил помощ от полицията. Униформените разбили вратата и заварили жената в локва кръв. Така веднага станало ясно, че актрисата не е починала от естествена смърт.

Версията за грабеж отпаднала бързо. В апартамента не изглеждало, сякаш някой го е претърсвал, за да открие ценни вещи, а и заради заключената врата в началото се разследвало дали тя не е посегнала сама на живота си. При аутопсията съдебните медици открили множество прободни рани. Те обаче забелязали и счупена подезична кост. Това означава, че Донева е била душена.

Затова версията за самоубийство отпаднала. Травмите по Донева били хаотично разпръснати из торса на жената, личало, че е намушквана с бясна ярост, което било типично при нападение от близък.

Разследващите бързо се насочили към роднини на актрисата, защото само те имали ключ за жилището. Основни заподозрени станали нейна племенница и внучката. След няколкодневно разследване се разбрало, че племенницата е невинна, а убийството вероятно е извършено от внучката. Тя била близка с баба си, но в последно време двете развалили отношенията си. Младата жена страдала от биполярно разстройство. От МВР неофициално коментираха, че има данни жената да го е отключила след употреба на наркотици.

Дали ще бъде задържана внучката, от полицията и прокуратурата ще решат след резултатите от няколко експертизи. За да не се шуми предварително, че се разследва убийство, от МВР не съобщили официално за случая.

Парадоксално, но от МВР са имали контакт със заподозряната дни след трагедията. Полицаи я закарали на задължително лечение в клиника в Пазарджик. Тогава обаче още не било ясно, че Донева е мъртва. Смята се, че момичето е изострило състоянието си и именно затова се е стигнало до убийството. Дали внучката е признала на психиатрите какво е направила, засега не е ясно.

От прокуратутата коментираха в четвъртък, че по случая се работи интензивно, макар да няма задържан.

Според запознати, ако се потвърди, че тя е извършителят, прокуратурата няма да иска постоянен арест.

Вместо това ще отправят молба до съда жената да бъде изпратена за 30 дни в психиатрична клиника. Там трябва да бъде направено изследване, което да установи дали е можела да осъзнава свойствата и последиците от деянията си.

Ако се окаже, че в момента на убийството е била невменяема, ще последва ново искане. То ще е за принудително настаняване в психиатрична клиника, което се прави не по Закона за здравето, с което жената сега е настанена за лечение, а по Наказателния кодекс. По него няма максимален срок, в който човек може да бъде задържан, прави се оценка на всеки шест месеца.

Самата степен на сигурност на болниците е различна. За извършилите по-тежки престъпления лечение се назначава само в психиатричната клиника към затвора в Ловеч. Там обаче се пращат мъже, а жените лежат в някоя от останалите 13 специализирани клиники в страната.

На база на заключенията на правещите оценка човек може да бъде взет от свои близки и да се лекува у дома. На теория това може да се случи и едва 6 месеца след присъдата. Практиката обаче показва, че средно отнема от 2 до 4 години. Задължително условие обаче е роднини да са съгласни да вземат близкия си. Заради такъв отказ в психиатричната клиника в Нови Искър например имат пациент от над 10 години. Рекордьорът е в болницата от над 25 години. При него обаче експертите не смятат, че е готов да бъде прибран в домашни условия.

Татко ѝ е разстрелян от народния съд, тя взема фамилията на втория си баща

ПЕНЧО КОВАЧЕВ

Виолета Донева е родена в Петрич на 7 септември 1943 г. Нейният дядо Стефан Янакиев Стефанов е български политик, адвокат, един от основателите на Български акционни комитети във Вардарска Македония в годините на Втората световна война. Завършил е право в Сараево и Париж. 

Баща на актрисата е капитан Павел Джингаров. На 15 март 1945 г. той е отзован от фронта, осъден от Народния съд и разстрелян. Бил е на 33 години. На негово име сега в Петрич има кръстена улица. Виолета е отгледана от втория си баща Кирил Донев, който е актьор. От благодарност за грижите му, тя приема неговото име и фамилия.

Има, разбира се, и друг мотив - с фамилията Джингаров цял живот ще носи клеймото “дъщеря на враг на народа”. И едва ли щеше да бъде приета във ВИТИЗ. Завършва института през 1966 г. и постъпва на работа в Театъра на народната армия. След години се дипломира и по телевизионна журналистика в СУ.

През 1967 г. получава наградата за най-добра женска роля на театралния преглед за изпълнението ѝ в пиесата “Ремю, още ли живееш?”

В киното дебютира през 1961 г. с малка роля във филма “Стръмната пътека”. Но още във втория си филм - “Двама под небето”, е в главната роля. Тя е Таня и си партнира със самия Апостол Карамитев.

През 1972 г., вече омъжена за младия режисьор Людмил Стайков, тя се снима във филма му “Обич”. На Варненския кинофестивал филмът печели специалната награда на журито, а Донева получава приза на ЦК на ДКМС.

Актрисата играе и във втория филм на Людмил Стайков - “Допълнение към закона за защита на държавата”. Той е посветен на атентата в храма “Св. Неделя” през 1925 г. и последвалите събития.

Двусерийната сага печели много награди у нас и в чужбина. На МКФ в Сопот, Югославия, получава статуетката “Свобода” за най-добра женска роля.

Виолета Донева е трябвало да се снима и в третия филм на Стайков - “Илюзия” по сценария на Константин Павлов. Но двамата се развеждат и за ролята на Актрисата Стайков кани изключително красивата словачка Зузана Коцурикова. На български тя е озвучена от топлия плътен глас на Лидия Вълкова.

След това Донева играе сравнително малки роли във филмите “Всеки ден, всяка нощ”, “Мигове в кибритена кутийка”, “Приятели за вечеря”, “Милост за живите”. Снима се и сериалите “Завръщане от Рим” и “Руският консул”.

Всъщност голямата сила на Виолета Донева е в Телевизионния театър. Тя е може би най-често използваната актриса в него. Играе в класически творби на Хемингуей, Юджин О'Нийл, Хайнрих Бьол и други, както и в пиеси от съвременни автори.

През 1974 г. актрисата е удостоена със званието “заслужил артист” и с орден “Св. св. Кирил и Методий - втора степен”.

През 1993 г. Донева напуска Военния театър и постъпва в общинския театър “Възраждане”, на който през 2008-2010 е директор. Постепенно се оттегля от активна работа и започва да дублира филми и сериали по Канал 1 на БНТ и “Мулти видео център”.

Води седмична рубрика във в. “Стандарт”. Превежда “Жената от морето” на Хенрик Ибсен, “Любовни писма” на Албърт Гърни, “Някой зад вратата” на Едвард Радзински и др.

От брака си с Людмил Стайков има един син - Иво. Той поема пътя на баща си, който го отглежда и когото той определя като “суров човек, който винаги ми е помагал”. През 2012 г. Иво Стайков дебютира в игралното кино с филма “Пъзел”, на който е сценарист, режисьор и продуцент.