Без кабинет рискуваме бюджета, еврозоната, инфлация, инвеститори

- Г-жо Димитрова, какъв е изходът в тази ситуация? Има ли спасителен резервен ход?

- Ако в една развита демокрация с нормално функциониращи институции и партии, основният ангажимент на политиците е управлението, а изборите са средството, то у нас, в последните две години, политиците „заработват“ основно избори. Ако пресметнем времето им, прекарано в предизборни кампании и това, прекарано в управление, то първото убедително води. Така че, докато не се обърне ситуацията, докато не бъдат изчерпани, или не станат тотално опасни другите алтернативи, освен

формирането

на редовно правителство

(вкл. чрез премахване статута на служебните правителства) резервният изход все ще са новите избори. Макар и с минимални шансове за успех, възможен е ходът с тестване на някакво тематично мнозинство, което да е преход към по-устойчива коалиция след нови избори, но пак би било с ограничен мандат, най-много до пролетта. По-дълъг хоризонт, при сегашния парламент и отношения между политическите сили, не виждам.

- От кой политик или партия зависи дали ще има правителство?

- Партиите, от които зависи формирането на правителства, ПП и ДБ – тъй като без тях е невъзможно нито математическо, нито политически приемливо мнозинство – са заложници на своите силно радикализирани електорати. Нещо повече, ако една от тези две партии, напр. ДБ отстъпи, както твърдят някои анализатори, тя почти автоматично ще загуби избиратели. Честно казано, в тази ситуация няма партия, или политик, които да държат „ключа“. За да се излезе от затворената стая, ще трябва да се разбива „ключалката“, а сега не е време за революции. Колкото и да е нежелан, вариантът нови избори вероятно е единственият, който да отрезви опасната радикализация и да направи възможни,изглеждащи към момента невъзможни коалиции.

- Президентска република ще реши ли проблемите ни?

- Смяната на конституционния политически модел не е нито в приоритетите, нито в тревогите на мнозинството от българските граждани. Ако проблемът се постави директно, в популисткия му вид, като референдум за президентска република, или свикване на Велико Народно събрание, което единствено може да промени Конституцията, ще срещне по-скоро раздразнение и негативизъм заради отклоняването от кризите и реалните проблеми на хората. Проблемът е, че и без резки движения е възможно да се върви към „пълзяща“ президентска република.

Служебните правителства безконтролно управляват

все по-дълго и вземат все по-стратегически решения за бъдещето на страната, а това сериозно променя баланса между властите. От своя страна, партиите, с неспособността си да произведат ефективно управление и тласкайки страната от избори в избори, правят така, че президентската власт, без да е желана, може да се окаже наложена сред апатия и безразличие. Няма да има кой да защити парламентарния модел, ако той бъде изложен на риск. По принцип президентските републики функционират добре там, където има силни партии и силен парламентарен контрол. Обратното е авторитаризъм.

- Какви са рисковете, ако не се сформира кабинет?

- На първо място, финансово-икономически, нов разгулно-предизборен бюджет, който да засили инфлационната спирала, с нов натиск над бизнеса и домакинствата, риск от отдалечаване на влизането в еврозоната, оттегляне на инвеститори заради политическата нестабилност и пр. И да не забравяме нарастващата поляризация в обществото, която може да изведе на сцената крайни популистко-радикални партии, да направи възможни все по-безконтролни управления.

Все още има и блед лъч оптимизъм – че след поредния вот, избиратели и партии ще се окажат по-мъдри и ще намерят механизъм за взаимен контрол, без да продължават тази безсмислена спирала.