• Филмът е заснет за около месец и само за 156 хил. лева
• "Козият рог" остава без "Златна роза". Дават наградата на Христо Христов за филма му за Георги Димитров "Наковалня или чук"

На 18 февруари 1972 г. е премиерата на “Козият рог”. Оттогава минаха 40 години. Според няколко допитвания до професионалисти в края на миналия век той е най-добрият български филм.

И продължава да е.

Идеята за “Козият рог” по едноименния разказ на Николай Хайтов е на режисьора Методи Андонов. Докато обаче общата им рожба види бял свят на екрана, двамата водят дива творческа битка, каквато може да е само битката между силни личности, всеки от които отлично знае цената си.

През 1970 г. сборникът “Диви разкази” на Хайтов вече 3 години се къпе в читателската любов и по два от разказите в него са направени филми - “Шарен свят” и “Краят на песента”. Андонов пък е не само признатият театрален режисьор номер 1, но вече е заснел също два филма - “Бялата стая” и “Няма нищо по-хубаво от лошото време” по сценарии на Богомил Райнов.

Една вечер Андонов се обажда в дома на писателя с предложение да заснемат филм по разказа му “Мъжки времена”. Около месец двамата отиват с москвича на режисьора до местността Черният кос край Владая и оттам пешком из Люлин планина. Обсъждат, спорят, натъкмяват героите и конфликтите...

Когато писателят е почти готов със сценария, една сутрин Методи Андонов му излиза с “ново двайсе”. Предната вечер препрочел разказа “Козият рог” и окончателно се убедил, че това всъщност е истинският сюжет за голям игрален филм.

С цялата си страст,

а тя при него винаги

е в излишък,

режисьорът убеждава Хайтов първо да направят “Козият рог” и след това “Мъжки времена”. Следват нови разходки до Черният кос и Люлин планина, нови разпалени разговори и спорове. “За първи път имах работа с такъв режисьор - ще признае по-късно писателят. - Той искаше да стигне дори до молекулярното ниво на драмата и сюжета!”

Само че идилията между двамата остава нейде из Люлин планина и започва драмата в художествения съвет на Киноцентъра. В животоописанието си “През сито и решето” Хайтов пише, че сценарият му минал през съвета без никакви забележки. Но когато преди втория съвет получил режисьорската книга на Андонов, се хванал за главата. Книгата изобилствала с промени, съкращения, дописани сцени...

На другия ден писателят взема думата пръв и категорично настоява режисьорската книга да се придържа към вече одобрения литературен сценарий. Членове на съвета са: Валери Петров, Людмил Стайков, Сашо Величков, Борислав Пунчев, Христо Христов, Петър Караангов. Протоколите пазят драматизма на споровете при обсъждането, което шефът на Кинематографията Христо Сантов нарича “пълно с остри и крайни мнения”.

Цяла седмица минава в пълно затишие, което не е последвано от буря, а от примирие. Андонов звъни у Хайтови и казва, че възстановява “отрязаните от сценария части”. Новата режисьорска книга е приета почти без забележки и двамата автори тръгват из Родопите да търсят места за снимки.

Ако обаче сравним готовия филм с разказа и литературния сценарий, ще видим, че всъщност Методи Андонов не е изневерил на личната си идея за “Козият рог”. В разказа и в сценария жената на Караиван не умира по време на изнасилването, както е във филма, а полудява и отива в манастир. Караиван не е сакат, както го описва авторът в разказа си. Убийствата на насилниците във филма стават по съвсем различен начин. Мария не скача от скалата, а се задушава в пламъците на запалената от баща й къща на овчаря (Милен Пенев).

“Татко много е искал да заснеме този филм и затова е изтърпял всичко. Въпреки жестоката преса, на която е подложен, успява да го направи такъв, какъвто го е носил в себе си”, уточнява дъщерята Невена Андонова.

Започва изборът на

актьори и кипват нови

спорове и страсти,

главно около кандидатите за главните роли на Мария и Караиван.

“Методи обиколи десетина или повече гимназии в София и страната, за да търси подходящо младо момиче за ролята на Мария, и след това ме покани да видя пробните снимки на 9 кандидатки за главната роля”, споделя Хайтов. Той иска да бъде пробвана и Катя Паскалева, която той вече познава от малката й роля като Найме в “Краят на песента”, заснет от Милен Николов по “дивия” разказ “Ибрям Али”.

Режисьорът обаче се спира на Мая Драгоманска. Въпреки че я праща да учи езда, продължава да се колебае в избора си. Той познава качествата на актрисата, но някак не му “стои за ролята на Мария.

Андонов и Стефан Мавродиев, един от любимите му студенти от ВИТИЗ, отиват в Пазарджик, за да гледат “Както ви се харесва”, в която Паскалева играе главната роля. Тя ще е Мария, отсича режисьорът след края на спектакъла, впечатлен от играта на актрисата. Хайтов остава доволен от избора.

Образът на Караиван също сблъсква вкусовете на авторите. Писателят предлага той да бъде изигран от Апостол Карамитев, един от най-популярните тогава артисти. Андонов обаче залага на Антон Горчев, който изглежда по автентичен като полудивия Караиван, отколкото интелектуалният Карамитев.

“Козият рог” е

всепризнатият връх

в творчеството

на Димо Коларов

Той е операторът и на четирите филма на Методи Андонов, но тук стига до виртуозност на черно-бялото изображение. Участници във филма твърдят, че по времете на снимките оператор и режисьор просто били като слети - едно тяло с две глави, които се допълват в идеите. По-късно с неподражаемия си хумор Димо Коларов разказва, че всъщност филмът е заснет много лесно, тъй като през деня пада яка работа, но нощите са пълни с веселба. Сутрин Методи Андонов се вглеждал в зениците на актьорите и така познавал кой е злоупотребил с алкохола. Виновните пращал да се бухнат в планинския вир на близката река за освежаване.

“Козият рог” е заснет за около месец и само за 156 хиляди лева, което е унникално малка сума дори за онези времена. Почти всички снимки са правени в метоха до Рилския манастир и кошарите около него. Екипът е толкова завладян от творческата магия, умело дирижирана от Методи Андонов, че всичко става сякаш на един дъх.

Филмът има феноменален зрителски успех. Според Хайтов само за три месеца и половина е гледан от 2 340 796 души.

В началото на 1974 г. трябвало да се определят и изплатят законните премиални - отчисления за сценариста и режисьора. Хайтов имал да получава 84 хиляди лева, Андонов - 88 хиляди.

Но и двамата не знаят, че с едно съвместно решение между ръководството на Кинематографията и Министерството на финансите правилникът за премиалните е видоизменен. Точно един ден преди те да получат парите. От 84 хиляди Хайтов взимал 5400 лева, а Методи Андонов от 88 хиляди - около 6400.

Когато разбира това, кръвта нахлува в брадясалото лице на режисьора, а вбесен, Хайтов се заканва, че “Бояна” никога повече няма да види такъв сценарий. В колата на път за града. Методи Андонов тежко въздъхва: “Прецакаха ни... мамичката им!”

“Според постановление на Министерския съвет хонорарът за сценарий тогава е около 6 000 лева, след това според категорията на готовия филм авторът взима още горе-долу толкова и за всяка получена награда - пак по 6 000”, коментира случая Павел Писарев.

През 1970 г. той сменя Христо Сантов като шеф на Кинематографията. Има и правилник към въпросното постановление, според който след 2 години, ако филмът възвърне 33 на сто от разходите си, авторите получават още пари като премиални.

Когато след 2 години теглят чертата за “Козият рог”, се оказва, че заради огромния зрителски успех, продажбите в чужбина и международните фестивални награди създателите му трябвало да получат по около 100 хиляди лева.

Тогава, твърди Павел Писарев, ЦК на БКП и Министерството на финансите са засипани от писма на другите творчески съюзи срещу привилегиите на кинаджиите. Отделно - от доноси и злобни писма от хора в самата филмова гилдия.

Финансовият министър Димитър Попов вика Писарев и когато научава сумите, отсича:

“Много пари са. Толкова

в България никой

не може да получи!”

И променят правилника, като въвеждат един от любимите на социалистическата уравниловка термин “таван”. За “икономическа ефективност” на даден филм не може да се вземе сума, надвишаваща три пъти първоначалния хонорар. Режисьорът умира в съня си само 2-3 месеца след прецакването в Бояна.

Кадрите с изнасилването в началото на филма, където Катя Паскалева е показана дибидюс, са най-важните - в тях е завръзката на сюжета, те предопределят и конфликтите в развитието му. Мотивират поведението на главния герой Караиван, който иска да промени природата на дъщеря си Мария в името на отмъщението, а според собствените му представи - и на оцеляването.

Режисьорът Андонов разработва постановката и кадрите на насилието с изключителен професионализъм. Той може би е бил предизвикан и от думите на един от членовете на художествения съвет. На първото обсъждане още на литературния сценарий въпросният писател заявява, че бъдещият филм много ще изложи България пред света, защото е апологетика на отмъщението. И че зрителите, особено чуждестранните, ще видят една дива и примитивна България.

Затова трябвало да се сложат надписи и обяснения, за да се разграничи съвременната социалистическа действителност от показаната във филма. И той започва с надписа: “Тази кървава история е станала през 17-и век. Тя започва с едно насилие...”

Методи Андонов избира без кастинг за ролите на насилниците четирима актьори, които въобще не изглеждат зловещи. Не загрозява Тодор Колев, Климент Денчев, Марин Янев и Стефан Мавродиев и чрез средствата на грима. “Този избор е блестящият ход на добрия режисьор, иначе се получава като плакатна живопис”, казваше Тодор Колев, който беше насилникът с бръснатата глава. Не се чудете обаче, че в надписите няма да видите актьор с това име.

По идея на Андонов той е изписан като Тодор Адамов - по прякора си Адама, с който бил известен като младеж в Шумен.

Обръсването на главата си е решение на актьора, но не за да прилича на прочутия си американски колега Юл Бринър. Героят на Тодор Колев произнася само една дума в целия филм, но два пъти. “Кой?” - пита героят му арестуваните селяни, размахвайки пред очите им един кози рог, намерен до трупа на убития насилник.

Преди снимането на сцените с изнасилването режисьорът прави една много своеобразна психоатака. Както е много внимателен към актьорите, малко преди да се завърти камерата, изведнъж вдига лют скандал на хората от техническия екип. Истерията на Андонов стига дори до заплахи за уволнения и по своеобразен начин наелектризира обстановката, вдига градуса на напрежението, изправя на нокти актьорите.

Според Тодор Колев сцените с изнасилването заснемат за един, максимум за два дни. Става лесно, защото всички са приятели. Но и трудно, понеже нямат опит в такива сцени. Режисьорът снима актьорите насилници един по един с Катя Паскалева, другите при повечето от кадрите не присъстват в стаята. Андонов не дава никакви указания и напътствия освен уточненията заради камерата лягане, коленичене, ставане и т. н. Той разчита на импровизацията на актьорите, но в себе си е решил и осмислил всеки един миг от сцените.

След триумфа си по българските екрани “Козият рог” бързо превзема и световните. Той е единственият български филм, номиниран и за фестивала в Кан, и за американските награди “Оскар”, но е

препънат по двата

пътя към

най-престижните

филмови форуми

И ако за френската Мека на киното причината е чуждестранна намеса, за оскарите работата май си е чисто българска.

Срещу показването на “Козият рог” на фестивала в Кан скача Турция. Южните ни съседи разчитат във филма силна антитурска насоченост и използват цялото си влияние в мюсюлманския свят, за да го спрат. “Турското правителство направи голям демарш и не ни допусна в Кан”, обясни Павел Писарев.

Освен натиск върху френския кабинет Анкара активира масов протест и на редица мюсюлмански страни като Алжир, Тунис, Мароко. На прожекция на “Козият рог” в Гърция турската делегация демонстративно напуска залата.

Въпреки усилията на Турция филмът е купен от 62 държави. Първата му задгранична прожекция е на фестивала на авторските филми в испанското градче Беналмадена. Присъстват сценаристът Хайтов, режисьорът Андонов и операторът Димо Коларов. Според Хайтов прожекцията започва при петнайсетина зрители в залата за 500 души, а когато след финалните надписи лампите светват, салонът е пълен и още стотина души стоят прави.

Заради огромния интерес филмът е показан още 2 пъти - в зали с по 700 и 1200 места. На връщане от Испания авторите минават и през Германия - на кинотържество във Висбаден. И там виждат как хладните уж германци се вживяват във филма, точно както и горещокръвните испанци.

През 1972 г. “Козият рог” е един от осемте чуждестранни филма, номинирани за “Оскар”. От селекционната комисия в САЩ изпращат писмо с молба за копие, което да отговаря на съответни технически параметри, за да бъде излъчено пред главното жури.

В България обаче не изработват такова копие. Невена Андонова и до днес не знае дали това е било поради техническа невъзможност,

или поради

прословутата

нашенска завист

Въпреки всичко “Козият рог” е най-награждаваният български филм. На международния кинофестивал в Карлови Вари през 1972 г. печели специалната награда на журито, в Панама Катя Паскалева грабва приза за най-добра женска роля.

На следващата 1973 г. филмът е награден със “Сребърен Хюго” в Чикаго, с трета награда в Коломбо, Шри Ланка, а в Брюксел Катя Паскалева отново взема отличие за най-добра роля - наградата “Фемина”. През 1974 г. от Сантарен, Португалия, лентата донася Голямата сребърна купа.

Но както се казва, никой не е пророк в собствената си родина. “Козият рог” има нещастието да се яви на Варненския кинофестивал в компанията на филма “Наковалня или чук”, посветен на 80-ата годишнина от рождението на Георги Димитров.

Журито връчва “Златна роза” на режисьора му Христо Христов, а “Козият рог” получава първа награда и наградата на публиката. ЦК на ДКМС отличава Катя Паскалева за ролята на Мария.

През 1973 г. филмът е предложен за Димитровска награда, но не му я дават. Режисьорът Методи Андонов е отличен с нея посмъртно през следващата 1974 г.