Невероятната история на художника Иван Вукадинов все пак свърши с щастлив край. На 10 октомври неговата картина “В памет на героите” (“Чили”) влезе най-после във Ватиканските музеи. И 90-годишният художник успя да почувства това щастие, от което е бил лишен през далечната 1977 година.

Тогава Вукадинов е поканен да вземе участие в изложба в римската галерия “Маргутина”. На изложбата присъства и отговорникът за живописта във Ватикана. Останал наистина очарован от изкуството на Иван Вукадинов, той решава да сподели с тогавашния ни посланик в Рим Венелин Коцев, че българският художник прави не просто обикновени картини, а клетъчна живопис и изгражда цял организъм. Ето защо иска да купят една от картините на Вукадинов, а именно “В памет на героите” (“Чили”), която заедно с творби на Пабло Пикасо, Жорж Брак и Ренато Гутузо е предназначена да постави началото на колекция със съвременно изкуство на Ватиканските музеи.

Коцев подава запитване за разрешение картината на художника да бъде продадена на Ватикана под формата на телеграма. В нея той обяснява, че държавата желае да разшири сбирката си със съвременно изкуство, започвайки именно с творбата на Вукадинов.

В продължение на няколко дни обаче отговор от България по казуса няма. В този момент художникът решава да подари картината си, вместо да я продава. Едва тогава до него достига обратна връзка от родината и тя е, че “В памет на героите” е национално наследство и не подлежи нито на продажба, нито пък има възможност да се превърне в подарък за някого. Причината за категоричния отказ все още не е напълно ясна. Многобройните почитатели на Вукадинов са убедени, че това е лична вина на вездесъщия шеф на СБХ Светлин Русев, който просто му завидял. Вукадинов рисува с древната, рядка и трудна техника енкаустика. В нея пигментите се разтварят в смес от пчелен восък и сакъз. С тази техника са нарисувани т. нар. Фаюмски портрети - артефакт открит в Либийската пустиня върху покривалата на египетски мумии. Енкаустиката придава една непостижима с друга техника прозирност, което прави картините му особено месмеризиращи и различни.

Дори намесата на папския нунций в България тогава Анселмо Гуидо Пекорари също не помага. Картината е върната обратно в родината. Разбирайки за случилото се и получения отказ на молбата на Коцев, художникът се огорчава и дава обещанието никога повече да не излага в собствената си страна.

Тази закана той спазва до 2006 г., когато склонява и се връща в художествения живот на София, участвайки в една изложба годишно - тази на Ивановците в галерия “Ракурси”. Специфичното при нея е, че участват единствено творци, чието първо име е Иван. Изложбата е по инициатива на Вукадинов и Иван Кирков - двете водещи имена в българското изкуство през втората половина на XX век, и се провежда всяка година на 7 януари, когато се чества и Ивановден. 

Бившият премиер Иван Костов твърди, че именно на тази изложба се е запознал с Вукадинов и са се сприятелили. Според Костов освен Светлин Русев и Георги Йорданов е попречил “В памет на героите” да бъде изложена във Ватиканските музеи още през 1977-а. Самият Костов се запознава с Вукадинов по време на изложба от поредицата “Ивановците”. По негови думи именно той, заедно с дъщеря си е човекът, допринесъл картината на художника в наши дни все пак да се озове във Ватикана.

Познавачи на столичната бохема смятат, че историята с картината на Вукадинов, който безспорно е изключителен художник, е част от сплетните на двете части на хола на Иван Славков. През шейсетте Людмила Живкова, дъщерята на Тодор Живков, започва да събира всяка седмица художници и интелектуалци в хола си. Те ѝ повлияват в нейните езотерични търсения. След като се омъжва за Иван Славков, в хола започват да попадат и други, по-земни хора. В столичната бохема се смята, че разправата с Вукадинов е заради ревността на “духовната част” от хола. Славков и Вукадинов се познават по спортна линия.

Почти половин век по-късно имаме хепиенд. На 10 октомври 2022 г. “В памет на героите” е предадена на Ватиканските музеи от министъра на културата проф. Велислав Минеков (междудругото, неговият баща Величко Минеков е част от оригиналния художнически кръг в хола на Людмила Живкова от шейсетте години на ХХ век). Присъстваха още Златко Минев, част от семейството на художника, посланикът ни във Ватикана Богдан Паташев и проф. Аксиния Джурова, изследовател на творчеството на Вукадинов.