Направили опит да го отровят, защото отказал да отиде при партийния  отговорник за Руската православна църква

По време на Втората световна го освобождават от заточение и го изпращат да лекува на фронта

Макар и признат от съветските власти за изключителен учен и хирург, епископ Лука Войно-Ясенецки не е подминат от сталинистките гонения и репресии. Цели 11 години архипастирят прекарва в затвори и заточение, вследствие на 4 изфабрикувани углавни дела, а през 1937 година претърпява издевателства и изтезания.

Но и в относително спокойното за Православната църква време владиката остава обект на следене от страна на чекистите, които завеждат за световноизвестния учен дело по оперативна разработка "Мракобес". За това доказателства от архивите дава изследователят д.и.н. Дмитрий Веденеев.

Нападението на хитлеристка Германия заварва епископа-хирург Лука в Красноярския край на Централен Сибир, на поредното заточение. Тогава владиката изпраща телеграма до председателя на Президиума на Върховния съвет на СССР М. Калинин със следния знаменателен текст: "Аз, епископ Лука, професор Войно-Ясенецки като специалист по гнойна хирургия, мога да окажа помощ на войниците в условията на фронта или в тила; там, където ми бъдат поверени. Моля интернирането ми да бъде прекратено и да бъда изпратен в болница.

След края на войната съм готов да се върна в изгнание.”

Разрешили му и през юли 1941 г. той вече пристъпил към операции, а от 30 септември професорът станал консултант на всички болници в Красноярския край и главен хирург на евакуационна болница 1515, в която се лекували близо 10 000 тежко ранени войници и офицери. Възрастният и болен учен-епископ работел по 8 - 9 часа, правел по 3 - 4 сложни операции на ден.

Всяка сутрин той се молел в гората край града - по това време в Красноярск не останала нито една отворена църква. Като заточен, не му се полагало да се храни от кухнята на болницата, но все пак някоя медицинска сестра с добро сърце му носела храна.

"Когато обикалях на визитация палатките сутринта, ранените радостно ме приветстваха. Безуспешно оперирани в други болници заради раняване в големите стави, някои от които бях излекувал, неизменно ме поздравяваха с високо вдигнати изправени крака." Това разказва по-късно в своята "Автобиография" професорът хирург.

Архимандрит Нектарий (Антонопулос), бивш игумен на манастира "Преображение Господне" в гръцката планина Сагмата, е един от ревностните почитатели и изследователи на делото на св. Лука Кримски. Той тръгва по неговите свети стъпки в Украйна и Русия, за да събира свидетелствата на хората, които все още помнят великия хирург и духовник.

Ето един такъв разказ от първо лице: "Туруханск е малък град - припомня една възрастна местна сибирянка. - Когато заточените пристигнаха тук, за Рождество Христово украсиха елха. Едно момиче се доближи до елхата, за да свали от клончето един бонбон, но в това време дървото пламна от случайно запалена кибритена клечка.

Детето получи страшни изгаряния. Владика Лука без почти никакви инструменти й направи пластична операция - присаждане на кожа. Положи титанични усилия. Момичето оздравя напълно, не останаха никакви следи от изгарянията. Това беше истинско чудо!"

Отрова за неудобния хирург в расо

Освен огромните злини, бедствия и неизброими жертви, войната донесла и нещо добро. Чрез поредица от чудесни събития (явявания на светци и посланието на владика Илия Карам, митрополита на Ливанските планини), някогашният семинарист Сталин си припомнил истината, че само Бог може да помогне, за да бъде спряна военната машина на Вермахта.

Генералисимусът, който след Хитлеровото нахлуване изпаднал в нервна криза и обмислял своето бягство, разхлабил хватката около гърлото на Православната църква. Били освободени от лагери и затвори задържаните свещеници, отворени били редица храмове. На 8 септември 1943 година епископ Лука взел участие в Поместния събор, възстановил Патриаршията и избрал митрополит Сергий (Страгородски) за патриарх на Москва и цяла Русия.

През февруари 1944 г. патриарх Сергий издигнал епископ Лука за архиепископ Tамбовски и Mичурински и за член на Светия синод. Архиереят незабавно се заел с устройството на църковния живот в епархията. А през януари 1945 година бил свикан Поместен събор за избор на нов патриарх след кончината на патриарх Сергий.

Да, обаче

под натиск Синодът предложил само една кандидатура

- на Ленинградския митрополит Алексий. Архиепископ Лука единствен от архиереите излязъл против това "състезание с един кон". Той не пожелал да отиде при председателя на Съвета по делата на РПЦ - Георгий Карпов, като заявил: "Аз не се кланям ниско". В резултат владика Лука легнал болен с тежки симптоми на отравяне.

Но зад това стои и нещо друго. Архиепископ Лука възприел военновременното затопляне в отношенията между държавата и Църквата като шанс за противодействие на държавния атеизъм. В свое писмо от 15 юли 1944 г. владиката се обръща към управляващия делата на Московскатa епархия Крутицки митрополит Николай, като излага собствена програма за активиране на дейността на РПЦ в противодействие на материализма.

Според изследователя д.и.н. Дмитрий Веденеев програмата на архиепископа предизвикала силна тревога у височайшите съветски блюстители на “партийната линия”.

Писмото на владиката стигнало и до секретаря на ЦК Георгий Маленков. По всичко личи, че след това е било поръчано на Съвета по делата на РПЦ (фактически от органите на Държавна сигурност) да се "справят" с неудобните йерарси.

Антицърковното подразделение на Народния комисариат за държавна сигурност започва внимателно да следи поведението на влиятелния йерарх. В служебна записка на народния комисар по здравеопазването на РСФСР А. Третяков от 10 май 1944 г., изпратена до Карпов, се посочват редица "простъпки" на архиепископ Лука,

“нарушаващи законите на СССР”

Ставало дума например за това, че окачил икона в хирургическото отделение на евакуационната болница в Тамбов и извършвал религиозни обреди в служебното помещение на болницата преди провеждането на операциите.

На 19 март се явил на междуобластно съвещание на лекарите облечен в архиерейско облачение, седнал на председателския стол и изнесъл доклад по хирургия и други подобни. В резултат на този и други подобни доноси, през ноември 1945 г. Карпов изискал преместването на непокорния архиерей по-далече от столицата.

Завръщане в

родния Крим

Митрополит Лука пристигнал в Симферопол със самолет на 26 май 1946 г. Според записките на Карпов в Съвета на министрите на СССР е дадена рязко негативна характеристика на заслужилия пастир: "Реакционер и голям фанатик, стремящ се към подбуждане на религиозността". Предложено било "в благоприятен момент при наличието на подходящ повод да бъде подложен на изолацияФ. Към средата на 1948 г. започнали нови притеснения за Православната църква. Потъпкването на правата на вярващите тревожело Кримския архиепископ, който изпратил писмо до патриарха с протест против "абсолютната" забрана за обучението на децата в основите на Христовата вяра.

От момента на завръщането си в Крим до своята кончина владика Лука се намирал под негласното наблюдение на органите на КГБ. В този дух е и свидетелството на декана на медицинския факултет на Симферополския университет Анатолий Бабанин, записано в наши дни от Арголидския митрополит Нектарий.

"Виждал съм архиепископ Лука само един път - спомня си Бабанин. - Това беше в последната година от неговия живот. Беше започнала нова вълна от гонения."

По онова време властите в Крим затваряли отново храмове, начислявали непосилни данъци. Всички изказвания и проповеди на светителя строго се контролирали от службите на Държавна сигурност. Пишели се доноси и отчети. Архиепископът противостоял и понасял всичко.

Това, разбира се, дразнело репресивните органи

Тяхна била цялата мощ на държавния апарат, а не можели да сломят един 80-годишен, болен и сляп старец.

"Тогава бях във втори курс и всичко това, естествено, не го знаех - разказва ученият медик. - През междучасието стояхме в университетския двор, шегувахме се - млади, двайсетинагодишни студенти.

Изведнъж до нас спря една черна кола

Вниманието ми привлече човекът, седнал на предната седалка. Това беше свещеник на преклонна възраст, с калимявка, с побелели коси и брада, с очила с метални рамки. Двама млади свещеници му отвориха вратата и му помогнаха да излезе. Беше висок и пълен човек, видът му беше величествен. Походката му беше странна, разбрах, че почти нищо не вижда.

Поддържан от двамата свещеници, започна бавно да се изкачва по стълбата. И когато те стигнаха върха на стълбата, главата на този беловлас старец буквално започна да излъчва светлина. Всички ние, студентите, застинахме в изумление, разбирайки, че това не е обикновен свещенослужител, не беше Симферополският и Кримски архиепископ, нито великият хирург Валентин Войно-Ясенецки, това беше свети Лука!"