ЖУРНАЛИСТЪТ НЕ Е ИЗКУСТВОВЕД

Да съдиш някого, че си представя Бог по различен начин извън каноничната среда е, най-малкото глупаво. Това е нов вид инквизиция от тези, които п реди 1989 година дори наум не смееха да се прекръстят. За посредствения ум „Паметникът на червената армия“ е по-лесно смилаем от скулптурна композиция като „Водна паша“… Този тип биха предпочели бюстове на Азиз и Софи Маринова в градската среда, само защото те карат да се замислиш толкова, колкото и текстовете на "песните" им...

И в това няма нищо страшно, освен в случаите, когато въоръженият с посредственост раздава акъл из медиите. Когато човекът с достъп до медии придобива самочувствие на професионалист във всички области. Той е изкуствовед и теолог (както в случая), той е литературен критик, той е политолог и социолог… И като всяка посредственост заема пространства. Като вода в напукана от суша почва. Само че водата дава живителна влага. Тези имат по-скоро свойствата на живака – влизат във всяка цепнатина и тровят.

От последните няколко години този тип придатъци на обществото доказват, че са най-посредствената му част. Типичен пример за когнитивна реалност. Илюстрация на феномена „Дънинг – Крюгер“. Иван Стамболов-Сула не прави изключение, разбира се. Да не обръщаме внимание на заплашителния псевдоним. Има и други оставили и псевдонимите си в медийното пространство, но псевдоними достолепни. Респектиращи. Примерно „Валери Петров“… Какъв псевдоним само, а… Нищо стряскащо. Напротив, толкова обикновен, че неочаквано от него извира необикновена поезия. Но сега думата ми е за този, който е изСУЛИЛ“ някакъв текст по адрес на една изумителна скулптурна композиция като „Водна паша“ на Павел Койчев. Несъстоятелен текст.

И за да хване дикиш в заглавието има и онова негативно „Правешко“. Демек, още едно нещо, свързано с далечното ни минало. Защото всичко лошо е дошло от Правешкия Тодор Живков. Имам чувството, че вече са готови да внесат закон, който да забрани в Правец раждането на таланти... По същия начин и със същата злост се пишеше и за пластиката на Старчев пред НДК… И се внуши, че това е представител на „социалистическия реализъм“…

Въпреки че скулптурата на Роналд Рейгън има повече характеристики на соцреализма, отколкото модерните в пластическо отношение композиции на Старчев и Павел Койчев. За съжаление изкуствоведите в България станаха директори на галерии и отдавна лишиха културното пространство от адекватни анализи. Както и в литературата местата на Светлозар Игов и Тончо Жечев се замениха от обслужващи издателствата рекламни агенти, които обявиха Сандра Браун за гений…

Да не обяснявам и давам за пример същите журналисти (как ми се приисква да напиша „журналистически отрепки“), които обявиха несъстоятелни автори като Георги Господинов и кохортата около него за гении. Същите, които изложение на телевизионна техника в галерия обявяват за изкуство. Не ми се иска да обяснявам на Сула, че във „Водна паша“ не е изобразен Бог, а по-скоро иде реч за „Синът Божи“… Повел стадото след себе си. И ако той се е съзрял между овцете това значи, че авторът си е свършил работата…

*От фейсбук!