Преди петнайсетина години се разхождах по крайбрежната алея в Созопол. Слънце, море, кръчмички. Ожаднях и седнах на една масичка под голям чадър.

Собственичката дотича веднага. Усмихната, любезна. Даде ми меню, аз казах, че само една вода искам, тя се затича към кухнята. Загледах морето, но след малко дойде собственикът. Донесе печено пиле, бира и палачинка с мед и орехи.

„Това е от заведението!”- каза той и изтича обратно. Бях много изненадан, протестирах, че наистина само една вода искам. И дума да не става, донесоха ми кафе и бисквити.

И тъкмо се възгордях, оглеждайки отвисоко останалите клиенти, които разбраха, че ме черпят. Викам си - „Рицар без броня” отново ме връхлита от миналото. Изядох всичко, двамата дойдоха, благодарих им.

Извиних се, че нямам визитка, но ще им дам телефон и ако минават към София да се обадят да се реванширам. „Господин Москов, за нас е чест да сте в ресторантчето ни, толкова харесваме „Улицата” и другите ви смешки...!”.

Господин Москов? Те ме сбъркали с Теди Москов! Вярно, че бях напълнял и брадясал, ама чак толкова. Сега се гледам в огледалото и се чудя дали да му разкажа тази история. Притеснявам се да не започне да се представя за мен.

Днес Теди има рожден ден, с този разказ го поздравявам!

От фейсбук