Шансът - в опасни времена българите можем да сме най-странната и вдъхновяваща аномалия в човешката история

Помните ли стоицизма, с който британците чакаха часове наред, за да се сбогуват със своята кралица – тяхната точка на единение. Нещото, което ги сплотява и ги държи далеч над всички партийни боричкания, сръдни и спорове. Традиция, която им припомня всеки ден, че Великобритания е над всичко и това е империята, над която Слънцето никога не залязва.

Вероятно затова след Освобождението неграмотните и полуграмотни хъшове преобръщат завета на Левски наопаки с хастара, за да открият достоен цар, който да ни обединява. Дори те са знаели, че народ без точка на единение е обречен. Че ако бъде оставена в лапите на политическите партии, младата току що прохождаща държава може да стане лесна плячка и Задунайска губерния.

Бащите-създатели на Съединените американски щати избират свой гениален подход – устойчива и гъвкава конструкция на управление, при която независимо от споровете, Америка винаги е над всичко. Сложна мрежа от тинк-танкове, която допуска до политиката само най-кадърните. И още по-сложна система за гласуване, при която диктатът на мнозинството е изключен, защото дългосрочната стратегия е над всичко.

България 32 години няма център, оставяхме се да ни разделят по най-нелепия начин – на русофили и русофоби, на сини и червени, зелени. Но някак все ни се разминаваше, а и имахме невероятен късмет. Както се казва – минахме между капките на няколко пъти, включително през катастрофата при Жан Виденов.

Този път ситуацията може би е точно толкова сериозна, но много по-сложна, защото кризата ще е за всички – не само за нас.

Причината е, че след кошмарната пандемия, която едва не потопи световната икономика, сега избухна една абсолютно безсмислена война, която отприщи напрежението и помете крехкото равновесие и надеждите за безболезнен изход. За капак – природни бедствия по цял свят, които изтощават изтънелите финансови и продоволствени ресурси.

„Високите цени на енергията и храните, по-строгите финансови условия и продължаващите ограничения в предлагането забавиха растежа – заяви тези дни шефът на МВФ Кристалина Георгиева. - Всички най-големи икономики в света забавят растежа си“. Защото инфлацията намалява разполагаемия доход, непредвидимите енергийни цени усилват многократно този ефекта, повишаването на лихвите е спирачка за икономическата активност – засега с непредвидими последици и като резултат - потиснатото потребителско търсене заплашва устоите на глобалната икономика. От тази гледна точка, ако не се случи някакво чудо, ситуацията в света наподобява на потъващия „Титаник“ – по-силните с лодките ще останат на повърхността и не е ясно дали ще успеят да спасят останалите.

Когато големите държави страдат, а на малките износът и приходите им зависи от тях, тогава те са на ръба.

„Комбинираното въздействие води до глобален скок на цените, особено на храните и енергията, а той от своя страна — до криза на разходите за живот“, казва тя. За съжаление несигурността, високите цени и дефицитите в човешката история винаги са водели до конфликти, защото част от лидерите смятат, че наличните ресурси са недостатъчни и са необходими агресивни

действия, за ги вземат от някой друг.

„В тази обстановка много страни се нуждаят от помощ, за да се справят с дълговете, които бяха натрупани през периода на кризата вследствие на COVID – предупреди Кристалина Георгиева. - Това е особено предизвикателство за развиващите се страни. Повече от една четвърт от нововъзникващите икономики са изпаднали в неплатежоспособност или търгуват с облигации на проблемни нива, а над 60 процента от страните с ниски доходи са в затруднено положение или са изложени на висок риск от изпадане в такова положение. Трябва да увеличим усилията си за борба с острата продоволствена несигурност, която сега засяга огромен брой хора, и по-конкретно: 345 милиона души.“

Така светът от един приблизително утвърден и стабилен ред, който устоя на пандемията, сега преживява сериозни катаклизми, заплашващи с хаос.

Ако някой си въобразява, че България не е функция от всичко това или че е на самотен райски остров, който си е самодостатъчен, много се лъже.

„Такова напрежение и несигурност никога досега не сме измервали“, казва пред „168 часа“ президентът на българската секция на Европейската лига за икономическо сътрудничество Бранимир Ботев. Аргументите му са в новото проучване, поръчано от Лигата на „Тренд“.

На въпрос дали ще настъпи подобряване на икономическото положение в страната, 29% отговарят, че не очакват нищо подобно, а 55% смятат, че ситуацията ще се влоши. На следващия въпрос - с колко хората усещат, че са се увеличили цените на основните стоки и услуги, 37% са категорични - с над 50%, 34 на сто – с между 31 и 50%. Тоест две трети считат, че поскъпването е рязко и непоносимо.

Проучването констатира и изключителната несигурност и тревожност у българина по отношение на бъдещето и неговия статус. 46% казват, че силно се притесняват дали ще могат да плащат битовите си сметки, а 32% са притеснени за тях. Нещо повече, над 56% се имат опасения дали ще могат да си плащат кредитите.

70% казват, че се притесняват, че няма да могат да си купуват основни хранителни продукти, а 64% имат опасения, че няма да могат да плащат за лекарствата и лечението си. 51% изпитват силен страх дали ще могат да отделят пари, за да се грижат за възрастните си родители.

Данните от това представително за страната проучване са ясни – пирамидата на Маслоу е на път да рухне и тогава както е известно последиците за политическата класа са с непредвидени последици.

И ако досега Терминал 2 на Летище „София“ бе някаква надежда за бягство, сега тя също е под въпрос. Най-малкото защото евентуално задълбочаване на продоволствените и енергийните кризи, ще стартират такива мигрантски вълни, каквито досега едва ли сме виждали.

Тоест, бягството от България в един момент може би няма да е решение. На фона на това напрежение в света и у нас, политическият елит ни прожектира старите си ленти от 90-те – аз не мога с този, не мога с онзи, в действие е лайтмотивът - всички са престъпници, търгаши, посредници, комисионери – само заклеймяващият е целият в бяло. Стратегия, която понякога носи дивиденти, но само при едно условие - при спокойни времена.

Но сега не е така – към умората от честите избори и досадата, че с тях нищо особено не се променя, се добавя и едно нечовешко притеснение при над 50% от хората за елементарните битови и медицински сметки. Ако към това се добави, че липсата на парламент означава липса на бюджет с непредсказуеми последици за битието…

Българинът наистина е известен с търпението си, но когато ножът „опре до кокала“, дали няма да последва примера на италианци, испанци и гърци, които от години доста бойно „дресират“ политическата класа?

Има и друг подход. Признава се, че ситуацията е критична и както в Прага на неформалния Европейски съвет се канят Норвегия, Азербайджан и Турция. Всички заедно концентрирано мислят какво да правят, за да се излезе от кризата. Това, че са се критикували до преди дни, че не приемат подхода на този или онзи, емоциите нямат никакво значение. Има проблем и той трябва да се реши тук и сега. Същият механизъм сработи и по време на пандемията. С обединение около ясни приоритети – ваксини, лекарства, грижа за икономиките и уязвимите, Западът излезе с чест от ситуацията. Това е подходът на цивилизованите общества, платили с много кръв разделенията. Каква е равносметката за нас? В момента и да търсим, няма да открием смели мечтатели и родолюбци като онези хъшове след Освобождението, които да поставят ясна вдъхновяваща цел пред нацията. Нямаме монархия като тази, която сплотява британците и ги прави едно. Някой може ли да се сети днес къде е нашата точка на единение?

В историята на всеки народ има събития, с които се гордее и такива, които предпочита да замете под килима. Но ние имаме една уникална повратна точка, която ни прави различни и с която можем да се гордеем докато свят светува. Когато фашизмът настъпва, идеологията да се разделят едни бедни хора на други бедни хора и да се мразят евреите, е толкова „атрактивна“, че много държави, от които днес се възхищаваме и ги даваме за пример във всяко отношение, се поддават. В тези страни мнозинството от хората безкритично и без съпротива приемат идеята, че невинни човешки същества като тях - възрастни и деца могат да бъдат изпращани на смърт в концлагери. С право тези „цивилизовани“ държави след войната по ред критерии попадат в срамния списък като фашистки. България никога не е била включвана в него. Никога. Причината е, че нашите прадеди, нашите баби, дядовци, родители са бойкотирали това решение на всички нива. Съпротива са оказвали църквата, правителството, царят, но зад тях е бил българският народ. Затова се оплаква дори зам.-началникът на външнополитическото разузнаване в Главното управление за имперска сигурност на Третия райх Валтер Шеленберг до германското външно министерство. Той е потресен, че у нас не е допуснато дори носенето на еврейски звезди, защото било обявено, че токът в предприятието, което ги произвеждало, спрял. Цяла България – до последния човек е обединена около една велика цел – да спаси живота на евреите и да не допусне терор срещу нито един.

Българите може да имаме много кусури, да ни разделят и манипулират по най-тъпия начин, но трябва да си признаем, че ние сме една от най-удивителните аномалии в човешката цивилизация. В тежка, кризисна ситуация, народът ни е демонстрирал една извънземна доброта, дълбоко закодирана в нашето ДНК, един хуманизъм, с който малцина народи могат да се похвалят. Тогава защо тази наша изключителност и вдъхновяващо благородство да не бъдат новата ни точка на обединение? В добротата и любовта към ближния няма его, няма егоизъм – важното е да направиш за другия това, което искаш да направят и на теб. След 32 години преход, не е ли крайно време и политическата класа да научи това?