Светът е една Хирошима, която все още не е улучена от бомба, алармира Петра Кели

Започва битката си заради 11-годишната си сестра, която умира от рак

Родена е на 29.11.1947 г. в Грюнцбург, малко баварско градче край Дунава. Името й по баща е Петра Карин Леман. Баща й, Рихард Зигфрид Леман, е журналист. Той оставя семейството, когато тя е на седем години. Майка й се жени за американския офицер Джон Кели. В Грюнцбург Петра учи в католическо училище с девичи интернат и още тогава иска да стане доминиканска монахиня, за да работи в Африка.

До 1970 г. учи политология и световна политика в Американския университет във Вашингтон и защитава бакалавърска степен. Включва се активно в антивоенните действия.

През 1968 г. е ангажирана в щаба на Робърт Кенеди,

а след неговото убийство в щаба на Хюбърт Хъмфри. Плаче, когато той губи изборите от Ричард Никсън.

През лятото на 1968 г. отива да види баба си в Берлин, към която е много привързана. Двете отиват на екскурзия в Прага и стават свидетели на инвазията на войските на Варшавския договор.

Събитията от 1968 г. изцяло оформят светогледа и отношението й към великите сили. Към това трябва да се споменат и още два факта – тя успява да предотврати изпращането на баща си във Виетнам. Организира и среща с папата на своите родители заради болната си от рак сестра. Сестра й почива от рак през 1970 г., след което Петра се отказва от католическата вяра и напуска САЩ. Включва се в движението "За свобода на жените".

През 1971 г. работи в Европейската комисия в Брюксел и там живее една година с "третия си баща" – Сико Мансхолт, който е шеф на Екокомисията към ЕС. Хората около нея са наясно с

увлеченията към по-възрастни мъже,

така наричат нейните "спътници в живота" - точния превод на термина в немския език за съжителството без брак. Активно се включва във всевъзможни обществени организации за хуманитарни права, антивоенни и екоакции, сред които по-важен е Федералният съюз на гражданските инициативи за защита на околната среда.

През 1973 година става член на СДПГ.

От 1978 г. заживява с "четвъртия си баща"- профсъюзния деец Джон Карол, двадесет години по-възрастен, от когото прави аборт с последствия за здравето. Към здравните проблеми би трябвало да прибавим и това, че е с един бъбрек –другият го е дарила на сестра си, за да се опита да я спаси. Оттам е и постоянният й страх, че е болна от рак.

В началото на 1980 г. е съучредител на партията на "Зелените" и заедно с Август Хауслайтер и Норберт Ман става един от тримата говорители на ръководството. По това време тя развива своята теория за създаване на партия "Антипартия". Не се възприема като партиен функционер, а просто

използва партията като инструмент

за ефективно действие на обществените движения в политическата система. През същата година се среща с Герт Бастиан в Мюнхен и подкрепя Крефелдския апел.

През октомври 1981 г. на партийния конгрес на зелените в Офенбах Петра отново е избрана в ръководството, а в началото на 1982 г. получава алтернативната Нобелова награда за мир.

1983 г. е апогеят в политическото й развитието – тя се превръща в "звезда", "медиум" на Движението за мир, провежда най-силната си политика на "последния час".

През май държи първата си реч в Бундестага и обръщайки се към Хелмут Кол, заявява: "В мазата на Запада, както и в мазата на Изтока има доста много трупове още". Дни по-късно е сред организаторите на протеста на Александерплац, заедно с Герт, с Лукас Бекман, Габи Потхаус, Роланд Вогт, където е задържана и след това освободена.

През лятото

получава припадък от изтощение

На 5 юли, едва възстановена, провежда акция пред Белия дом в САЩ.

Пише писмо до Брежнев, като го призовава да не пречи на инициативите за мир и спазването на правата на човека.

От 1 до 3 септември все на същата 1983 година участва в

мирна блокада на американската база в Мутланген и Битбург

През есента е на посещение в САЩ, където е наградена от организацията "Жени за мир" с наградата "Жена на годината".

На 26 октомври 1983 г. е приета в Екатерининската зала на Кремъл от съветски функционери, сред които и маршал Язов. Пет дни по-късно се среща с лидера на ГДР Ерих Хонекер – по негова покана.

На 21.11. 1983 г. под нейно ръководство е направен последен опит да се спре решението на Бундестага за разполагане на ракетите, като по време на приемането му се организира мирна окупация на парламента.

И... не успява. Ракетите започват да се разполагат.

От 1984 г. започва разочарованието и тя постепенно се дистанцира от политиката. Три години по-късно е с нов мандат в Бундестага. Участва в Московския форум за мир, на който се среща с Михаил Горбачов и Сахаров. Активно се бори за правата на хората от Тибет, среща се с Далай Лама.

1990 г. е краят на вътрешнополитическата й кариера. С Бастиан са напълно изолирани от зелените. В медиите се появяват и първите сигнали за съпричастността на Бастиан към тайните служби на ГДР и СССР. За съжаление малко е известно как Петра е преживявала всичко това,

без да се откаже от връзката си с него

А сега нека оставим Петра да ни каже нещо. Предлагам ви няколко изречения от нея, които, ако ги прочетете на глас, малко от малко ще усетите нейното присъствие. Любимото й животно е чайката, а любимата книга - "Чайката Йонатан". За нея тя казва: "Вие трябва да разберете преди всичко, че чайката е абсолютната идея за свобода".

На друго място заявява:"Каквото си сложа в главата, трябва да го докарам до край"."Отново и отново имах усещането, че времето може да не ми стигне, и от това получавах някаква луда енергия и някакво откачено желание за живот." (Неслучайно нейни кумири са Роза Люксембург и Жана д’Арк.)

"Каквото исках да постигна, го получих. Плащам за това с моето здраве. Като че ли съм полудяла, но сърцето ми постоянно ме увлича към повече и по-хубави неща."

"Започвай там, където си. Не изчаквай по-добри обстоятелства. Те ще дойдат в момента, в който си започнал."

"Не търся конкретен противник,

боря се срещу атомната ситуация като такава”

"Вярвам в силата на доброто, правя партия "Антипартия", за да можем навсякъде силно и категорично да се намесим."

"Силната държава потиска, преследва, инкриминира, но тази така наречена сила свидетелства за слабост, господин Хонекер!"

В книгата си "Да мислиш със сърцето си" споделя:

"Няма път към мира – мирът е единственият път! Земята няма авариен изход." След което цитира Джейн Фонда: "Ние така се отнасяме към Земята, като че ли имаме още една в резерв".

Ето какво казва тя по време на парламентарните дебати между 21 и 22 май 1983: "Всяка власт е относителна. От 1970 г. съм в антиатомното и в мирното, и в женското движение. Мотив за това бе смъртта на моята почти 11-годишна болна от рак сестра Грейс. Целият свят е една Хирошима, която все още не е улучена от бомбата."

Когато коментира "Бялата роза" - антифашистка студентска група, тя казва:

"Не забравяйте "Бялата роза", на 22.2.1943 г. Софи и Ханс Шол с приятеля им Кристоф Пробст са

екзекутирани

в Мюнхен

Те са написали в позивите си: "Ние няма да мълчим, ние сме вашата гузна съвест".

Нека завърша с думите на Маркус Волф, който както винаги е прецизно точен в оценката си: "Жена, чийто чар беше в състояние да накара и най-агресивните ястреби да се вслушат в нейните призиви за по-мека политика".

И Петра трябва да я наредим в Пантеона

на жертвите на Третата световна война, където тя, следвайки хронологията не в "свой" стил, заема едно от последните във времето места.