На достолепната възраст от 88 г. почина актьорът Досьо Петров Досев. Софиянецът, който най-много обичаше морето и особено град Созопол, в който има уютен дом и безкраен морски изглед.

Роден е на 12 април 1934 г. в София. Завършва актьорско майсторство в Държавното висше театрално училище (бъдещият ВИТИЗ) през 1955 г. Разпределен е в Перник, където играе два сезона и заради впечатляващите му изпълнения е поканен в току-що създадения Сатиричен театър.
Има невероятния шанс да е извикан в трупата на Бургаския театър, когато там твори знаменитата режисьорска четворка - Вили Цанков, Юлия Огнянова, Леон Даниел и Методи Андонов. Четиримата създават истински модерен театър, който няма нищо общо с изискванията на социалистическия героизъм и битовизъм.

Властта бързо усеща "двойното дъно" на техните постановки и та са разхвърляни из цялата страна. Досьо Досев попада в Младежкия театър. Там също възникват конфликти, размествания и уволнения и през 1965 г. Досев отива в театър "София". Там и ще премине останала част от актьорската му кариера.

В киното Досьо Досев дебютира още като студент. През 1954 г. излиза "Песен за човека". Той е филм №7 в социалистическата ни Кинемотграфия и първият на режисьора Борислав Шаралиев. Посветен е на Никола Йонков Вапцаров. Героят на Досьо Досев се казва Павел и е един от приятелите на Поета, които слушат първите му стихове и предричат, че той ще стане голям като Ботев.

Следват неголеми роли във филмите "Екипажът та "Надежда", "Легенда за любовта" (българо-чехословашка копродукция) и "Вятърната мелница". Последния запознае Досьо Досев с неговия сценарист Славчо Чернишев, също неистово влюбен в морето. Свидетел от веселбите на компанията казва, че когато Досьо и Чернишев били на една маса
"Казиното със кея се люлееше,
а виното танцуваше и пееше".

След 1961 г., когато е един от групата селяни, които преследват балона във филма на Бинка Желязкова "Привързаният балон" по новелата на Радичков, Досьо Досев се снима в над 50 филма. Той беше от породата на актьорите на малките роли. Във всичките тези филми той не изиграва нито една главен герой.

За този тип роли се изисква специфичен талант, защото за малкото му отредено време актьорът трябва да разкрие цял един свят с характеристиката, качествата и недостатъците на героя.

Това Досьо го можеше перфектно. Друг такъв актьор беше Георги Русев.
През 2004 г. край Царево присъствах на снимките на филма "Принцът и просякът" на режисьорката Мариана Евстатиева-Биолчева. Досьо играеше ролята Стареца, който живееше в малка дървена къща, пълна с книги. Той беше тормозен от десетина деца, които късаха книгите му. После със силата на книгите той промени към добро тези деца.

След всеки кадър с негово участие, когато тръгваше спорът добър ли е кадърът или не, Досьо Досев сговорчиво казваше: "За мен кадърът е добър..." И мъдро добавяше: Колкото - толкова, Когато - тогава, Докъдето - дотам...

Някъде през 70-те години, актьорът заминава за Москва. Правят му проби за ролята на Ленин в пиесата "Виелица" на в. Раздолский. За радост на Досьо режисьорът не го одобрява...

.