Потискан векове от британската монархия, истинският български патриот отказва да ѝ се кланя

Подигравките по масовия български гений заради високата му експертност по вирусология, външна и вътрешна политика, дипломация, съдебна система, изкуство и енергетика са основателни донякъде. Не може да се отрече обаче, че никой не е по-навътре от него във врящия котел на британската монархия.

Цялото земно кълбо скърби за Елизабет II, Бразилия обявява 3-дневен траур, германският президент я нарича “жена, която оформи този век, свидетел и автор на съвременната история”, според вицепрезидента на ОАЕ е била “пример по целия свят за качествата на своята страна и народ”. Над 5 милиона души проследяват на радара полета с тленните ѝ останки от Единбург до Лондон, хотелите в английската столица са претъпкани, за погребението се стичат хора отвсякъде, Симеон II, който е братовчед на Нейно Величество, също ще е там.

Горките! Ако бяха прочели най-споделяния в

българската мрежа коментар,

щяха да си спестят сълзите и непредвидените разходи: “Нито беше мъдра, нито почтена, нито остави добро наследство”.

Разгромна, респектиращо обективна, изпълнена с въздействащи доводи, поднесена интелигентно и с анализаторски размах, тази дисекция на покойната кралица буквално я заличава от световната историческа памет. Да вземем следния откъс, който би накарал Бразилия да вдигне траура незабавно и да изреже снимките на Лилибет от енциклопедията: “По нейно време Чърчил осъществи умишлено гладомора в Индия (1943-1945), при който умряха 4-7 милиона души, и тя какво каза по въпроса? Нищо?”

Цитираният период леко се разминава с царуването ѝ, което започва през 1952 г., но

будният българин не се пилее в незначителни детайли, той лови духа на епохата, сентенцията вади от контекста

Жалко и срамно е, че Западът няма дори бегла представа за жестокото и цинично изпитание, на което е подложено вроденото българско чувство за справедливост. Както мъдро отбелязват водещи умове сред отчаяните съпруги, продавачите на райски газ, фитнес инструкторите и едноличните търговци - с какво сме заслужили, по дяволите, да ни занимават с рептили?

Дори възрожденският лидер Костадин Костадинов роптае със смръщени вежди срещу ширещото се у нас чуждопоклонничество, осъждайки безпощадно обилното отразяване на кралската кончина в новините на националните и локалните телевизии. Само с 88 дни се разминава достоверността на историческата му справка, че тайландският крал Рама IХ е царувал по-дълго от Елизабет II, но е изразена достатъчно убедително,

за да развенчае измамното дълголетие на британската корона

Непримирим, по-остър от кинжал гняв сплотява потиснатите и раздира фейсбук, осветявайки неизвестни факти от близкото минало: “Елизабет Александра Мери Уиндзор е вторият човек след Джордж Сорос, на когото Жан Виденов отказва среща. Няма политик и личност в света, отказал да се срещне с Елизабет II”. Към нестандартния исторически ракурс е добавено пояснение, че през 1995 г. Виденов отказва на Бъкингам с думите: “Не мога да се срещам с човек, който иска от мен да разруша родината си”.

Без да хаби препинателни знаци и главни букви, друг владетел на аналите мощно се провиква: “Кланящите се и плачещите за Елизабет българи, слугуващи на западните медии, не забравяйте, че Елизабет заедно с Ротшилд одобриха геноцида на нашия народ! Плачете за българите, които всеки ден умират от глад и се самоубиват!”

Истинска трагедия е, че толкова внушителни факти са останали скрити за набитото народно око. Днес идеализираният образ на династията Уиндзор събужда заслужено презрение. Патриотичните души се бунтуват срещу ярките кралски тоалети, купени с непосилните данъци на британските трудови колективи, те плюят на преклонението пред непонятния и безвкусен дворцов маскарад, който никога няма да се впише в дневния ред на обществото

с непринудената естетика на “Ергенът” или Николета Лозанова

Снимка на покойната кралица и любимите ѝ коргита навежда на справедливия въпрос: “Дали и към хората е била така добра, както към кучетата?” Новината, че принц Уилям и съпругата му вече са милиардери, провокира пропити с реализъм забележки като: “А другаде децата умират от глад” и “Мене кво ме топли?”. Заглавието “Може ли погребението на Елизабет II да потопи Великобритания в рецесия” води до остроумната препратка: “Ето сега става ясно що сме на този хал – като преброя официалните ни празници.”

Смъртта на безвкусното “канарче”, възкачването на Чарлз III с подути от старост ръце, проядените от алчност и злоба наследници на короната по права и съребрена линия отпушват дълго потискан бунт из българските земи. Време е да захвърлим лопатите и да посочим истинските врагове на прогреса, които напуснаха ЕС, без да оставят безвизовия режим поне за честните гурбетчии, и не поканиха Путин на кралското погребение.

Докога ще търпим?

Оставка!