До 26-годишна възраст нито веднъж не може да влезе в топ 100

Така съм устроена, не искам да се предам, казва Джесика Пегула, най-добрата американска тенисистка

Едно от най-разпространените клишета е, че в основата на спортните успехи е да съхраниш мотивацията си, да ставаш рано за тренировка всяка сутрин ден след ден, година след година, да даваш всичко от себе си, да преодоляваш болки и лишения, като през цялото това време нямаш никаква гаранция, че накрая ще има резултат.

За милиони хора по света обаче това е

единственият път към успеха

Спортът е един от универсалните начини талантливите и работливи хора да постигнат слава и богатство. Понякога обаче всичко е просто в името на играта. Който се съмнява в това, трябва единствено да проследи Откритото първенство на САЩ по тенис и представянето на американката Джесика Пегула.

В живота на Джесика Пегула няма почти нищо, което да я затрудни в това да играе любимата си игра. Тя е дъщеря на американския енергиен и спортен магнат Тери Пегула.

Състоянието на Тери се оценява на над

7 милиарда долара

Неговата дъщеря Джесика и няколко поколения след нея са с осигурен охолен живот. Именно заради това упорството на американската богата наследница да играе и да пробие в тениса е впечатляващо и буди уважение. Едно момиче, което е имало избора да се захване с благотворителната фондация на баща си, избира трудния път и всяка сутрин става, за да тренира до пълно изтощение. Прави го единствено от любов към играта и в стремежа си да се докаже. И ако съдим от представянето й през последните месеци - усилията й дават резултат.

Джесика Пегула е родена в Бъфало на 24 февруари 1994 г. Баща й е един от най-богатите американски индустриалци. Той е въплъщение на американската мечта. Основава компания за добив на природен газ със 7500 долара, които взема назаем през 1983 г. Тези пари инвестира в т.нар. фракинг - противоречивия способ за добив на природен газ. Бизнесът му е изключително успешен и Пегула бързо става много богат. Както се случва,

след първия милион нещата за него потръгват

много добре

и той разширява портфолиото си в редица други начинания, сред които строителство, продуциране на музика и спорт. През 2011 г.

купува “Бъфало Сейбърс” от Националната хокейна лига,

а през 2014 г. - и "Бъфало Билс" от Националната футболна лига. С други думи, той се справя повече от добре.

Ето защо Джесика Пегула има отличен старт в живота. Тя може да си избере професия доста по-лесно от повечето момичета в САЩ. С подкрепата на баща си Тери и на майка си Ким младата Джесика се спира на тениса.

Баща й може да финансира без проблем най-добрите треньори, най-елитните школи и най-подходящите програми за възстановяване. Въпреки това обаче успехът в толкова конкурентен спорт като тениса далеч не е гарантиран.

Това не изглежда особен проблем за Джесика Пегула, която може да е спокойна, че дори и при провал има достатъчно "златни парашути", които да я спасят от неуспешния й професионален път.

Началото на кариерата на американката предполага именно подобен сценарий. Тя официално става професионална тенисистка през 2009 г., когато е 17-годишна. До есента на 2015 г., или цели 6 години след това,

на сингъл все още не успява да се класира

дори и за основната схема на някой от турнирите от Големия шлем.

При първото си участие след квалификациите в Ню Йорк тя достига до втория кръг, където е отстранена от Доминика Цибулкова с 1:2 сета.

След този малък успех обаче американката не преминава напред в основната схема на турнир от Шлема чак до 2020 г., когато отново достига до второто стъпало в Австралия и в САЩ. Малко преди това, през 2018 г., тя за пръв път играе на финал на WTA турнир в Квебек, а през 2019 г. влиза в топ 100 в ранглистата на жените. По това време вече е на 26 години - сравнително късна възраст за пробив в големия спорт.

Късното развитие в кариерата на Пегула

не се дължи на ограничен талант или слаба подготовка. През годините, след като става професионалист, тя преживява редица тежки контузии. През 2014 г. се налага операция на коляното. Точно след пълното възстановяване се стига до нов злощастен инцидент през 2017 г., когато е оперирана и тазобедрената й става. Колко хора биха имали волята, на фона на богатството на фамилията си, да се пробват отново да се върнат към тренировките в пореден отчаян опит да стигнат до големия тенис?

"Просто така съм устроена, не искам да се предам", отговаря на въпроса за волята си Пегула. Завръщането й към играта след

втората операция

започва със загуби в първия кръг из голф клубовете на баща й. Години след това майка й Ким споделя пред ESPN, че не е разбирала тогава защо дъщеря й продължава да упорства. Лесният избор е очевиден - тенисът може да остане като занимание за свободното време, а кариерата в корпорацията на баща й е осигурена.

"Защо бих се отказала от възможността да се занимавам с нещо страхотно, с нещо, което обичам. Не много хора имат шанса да правят това", отговаря тя.

Но упорството в крайна сметка се отплаща на богатата наследница. След като играе няколко години без сериозни контузии, тя успява най-накрая да пробие в големия тенис. След първия финал и първото й влизане в топ 100, следва и първата титла - през 2019 г. на турнира във Вашингтон. През следващите месеци играта й става все по-добра и по-добра. Трудът започва видимо да се отплаща на американската спортистка. През 2021 г. в Австралия тя стига до първи четвъртфинал на турнир от Шлема. През настоящата година следват нови три достигания до най-добрите осем - отново в Австралия, във Франция и през тази седмица в САЩ. В понеделник Пегула победи на осминафинала в Ню Йорк Петра Квитова и си осигури мач в сряда през нощта със световната номер 1 Ига Швьонтек. На кортовете на "Флашинг Медоус" обаче този път тя отиде като едно от големите имена в тениса. Джесика започна турнира в САЩ като номер 8 в световната ранглиста - огромно постижение за една тенисистка, която до 26-ата си година не е попадала дори веднъж в топ 100.

В момента Джесика

Пегула е и ракета номер 1 на

страната си,

тъй като е най-предно класираната американка в тура.

"Смятам, че вече започнах да оставям следа в тениса", споделя тя пред американските медии. Участие сред най-добрите 10 безспорно е голямо постижение. И е още по-впечатляващо, като се има предвид колко пъти е могла да се откаже от спорта. Един ироничен подход, който напомня, че все пак играта е по-важна от парите. Една богата американска наследница дава добър урок, който с нейните думи звучи така: "Важното е да не приемаш нищо за даденост, да работиш здраво и в крайна сметка никой не знае това до какъв връх ще те отведе".