Горби бе като пиле в кълчища, но пееше приятно

На Запад Горбачов е героят на нашето време, а в Русия го имат за Юда Искариотски. Това разминаване в оценките често се случва при великите мъже.

Например грузинският реформатор Михаил Саакашвили на Запад е ангел, но в самата Грузия е престъпник. Йосип Броз Тито е месия в Сърбия, но комунистически злодей в родната си Хърватия. Чърчил е чудовище в Индия, Александър Македонски – в Средна Азия, а Наполеон е самият Антихрист в Русия и Великобритания.

Но Горби е уникат. От времената на Сократ е прието да се смята, че ако човек има лоша жена, става философ. А ако жена ти е философ?

Такива лидери в руската история са двама – императорът Николай II и Михаил Горбачов. И двамата са мъже под чехъл, и двамата се водят по акъла на своите жени философки. Първият срива руската империя, а вторият – СССР.

Този исторически опит вероятно оборва тезата на Платон и на руския мъдрец Александър Дугин, че държавите трябва да се ръководят от крале философи. Самият Платон се опитва да построи идеалната държава в Сицилия и забърква такава каша, че за наказание сицилианският владетел го продава в робство. Затова днес Путин държи Дугин настрана. Държавните дела изискват мъже на делото. Затова през 1991 г. Русия пенсионира Горби и назначи Елцин. За нас Горби е човекът, който сътвори перестройката и гласността, свали Тодор Живков, разпусна Съветския съюз и освободи Източна Европа от оковите. Това са все велики дела, но дали се дължат на него? Или станаха въпреки него?

Естествено, че като живееш в друга държава на 2 хиляди километра разстояние и почти не разполагаш с информация, ще свързваш всичко ставащо в Москва с името на лидера.

Но ако си вътре в руския борш и се занимаваш с журналистика, картината е коренно различна. Тогава виждаш един объркан и нерешителен лидер, когото събитията винаги изпреварват.

Горби дойде на власт през март 1985 година. Той вече имаше готова програма за реформа – така нареченото ускорение, което предлагаше повече от същото – още повече ресурси да се хвърлят в тежката индустрия, мобилизация на резервите, засилване на трудовата дисциплина. Пак сталинизъм. За никаква гласност и перестройка не ставаше дума.

Този план се провали в зародиш, тъй като световните цени на петрола се сринаха драстично и СССР изпадна в дългова криза. В същото време войната в Афганистан изсмукваше 40 на сто от ресурсите на страната, а Рейгън забрани износа на каквито и да било технологии за СССР и страните от соцлагера.

Ускорението ускори изоставането.

На това отгоре Рейгън излъга света, че САЩ разработват космически щит, който ще поразява съветските балистични ракети с лазер. Такова чудо няма и до днес, но на съветските лидери им настръхнаха косите.

През април 1986 г. стана аварията в Чернобил и след кратък опит да я скрие ръководството на СССР така се отчая, че заложи на пълната прозрачност – отвори се, прие всякакви възможни експерти и делегации от чужбина, на ден даваше по 3-4 международни пресконференции с цялата налична информация. Така започна гласността, а след нея и перестройката.

По онова време катастрофите зачестиха. През август 1986 г. някъде пред Сочи се сблъскаха корабите “Пьотър Васев” и “Адмирал Нахимов”. Удавиха се над 400 пътници. Тогава тръгна анекдот – защо се сблъскаха корабите? Отговор: “Ускорились, но не перестроились”.

Както се оказа, екипажите били къркани. В апаратната на “Чернобил” също къркали. Всъщност перестройката започна с постановление “За мерките по преодоляване на пиянството и алкохолизма”. От 199 милиона декалитра (1 декалитър = 10 литра) абсолютен алкохол през 1986 г. производството спадна на 121 милиона декалитра, през 1987 г. – 93 милиона.

Народът полудя. Пред магазините за алкохол се виеха километрични опашки, на които разкъсваха всеки, който се опитва да се пререди. С очите си съм виждал как млади момчета с кецове тичат по главите на хората и скачат точно пред тезгяха, където вече никой не може да ги изгони.

Но най-лошото бе, че липсата на алкохол освободи огромни средства, които изкупиха другите стоки и зейна страховит дефицит. Цялата търговия мина на черно. Над тезгяха – нула. Отзад в склада – каквото щеш, но на суперцени.

Век и половина по-рано перестройка са наричани реформите на Александър II, който освобождава крепостните селяни. Но начинът, по който го прави, ги заробва още повече – те получават парцели земя, които трябва да изплащат с десетилетия. До този момент са разработвали същите парцели, но като част от общинската земя.

Това е характерната руска “революция от горе” – социални промени, които не са извоювани от масите, а са спуснати по милост от елита в стремежа му хем да спре разпада на държавата, хем да е на файда.

Перестройката на Горби беше същата “революция от горе”. Едрият бизнес се приватизира от един малък елит, докато „малката приватизация“ се отложи безкрайно. Частни банки – държавни фризьорски салони. Всичко наопаки, всичко с гърба напред.

Да вземем за пример олигарха Михаил Ходорковски. През 1987 г. той се възползва от първите вратички на перестройката, за да основе по линия на комсомола Междуотраслов център за научно-техническо творчество на младежта (НТТМ). Центърът получава от държавните органи валута, с която купува азиатски компютри и ги продава на държавните учреждения на десеторни цени. По същия начин купува и продава джинси, уиски, какво ли не. Тайната на успеха е, че НТТМ получава долари по официалната ставка (1 долар = 60 копейки), а реализира стоката по цената на черния пазар (1 долар = 10 или 20 рубли). Много скоро се нарояват към 600 такива комсомолски НТТМ, които буквално изсмукват държавните учреждения и предприятия “на входа и на изхода”.

В същото време - пак повтарям - фризьорските салони, кафенетата, шивашките работилници и другите дребни бизнесчета са още държавни. Комсомолът търгува, но на простолюдието не му е дадено. Революцията върви, но по върховете. А отдолу по своя инициатива нахлуват бандите, изнудването и черният пазар. През 1989 г. благодарение на връзки по високите места Ходорковски основава Кооперативна банка, която се превръща в “Междубанково обединение за научно-технически прогрес” – и така нататък, докато вече при Елцин успява да приватизира без пари кажи-речи една трета от руския петрол. На безценица.

И пак “революция от горе”. Същите революционни методи, и то по указания от Москва, бяха приложени и у нас. През 1989-1990 г. по заповед на премиера Луканов клоновете на БНБ бяха превърнати в акционерни дружества и се приватизираха под тезгяха, а частни фирми застанаха “на входа и на изхода” на големите предприятия и държавните търговски дружества. Споменах ли, че фризьорките още бяха държавни? А банките – не. Луканов беше човекът на Горбачов в България. Пак по препоръка на Москва той покани крайните либертарианци Ран и Ът да ни научат как да си съсипем икономиката. Веднъж научени, вече е трудно да се отучим.

Политическата реформа на Горби бе другото име на хаоса.

През 1989 г. той реши да въведе плурализъм и свика нещо като парламент, наречен Конгрес на народните депутати.

В него 750 депутати се избираха мажоритарно по окръзи. Други 750 се излъчваха от териториалните органи на управлението. Още 750 се назначаваха от обществени организации, партии, научни и творчески съюзи. Общо – 2250 депутата. Пълен хаос. Но те избираха един по-малък орган от 180 депутати – т.нар. Върховен съвет. Тъй като в големия орган преобладаваше номенклатурата, във Върховния съвет попаднаха само стари апаратчици, а реформаторите останаха отвън да вият като кебапчийски котки. И перестройката затъна до уши в калта.

Горби беше добряк, в отсъствие на жена си обичаше да пийва и да пее руски романси с приятен баритон. Но той си нямаше понятие как се прави преход към пазарна икономика. И Елцин нямаше. При Путин вече нещата са необратими – Русия е в ръцете на олигарсите, а те по силата на естествения подбор са агресивни и лакоми.

Ще кажете – а можеше ли по-добре? Разбира се, че можеше. Я вижте Китай!