Издъхва от рядко заболяване, не смятал, че изходът ще е фатален

Димитър Ганев: Наско беше този, който ме въведе в дебрите на нощния софийски живот

На първо място били ангажиментите към дъщеря му

Kазват, че изпитанията, които ни поднася животът, са такива, каквито можем да превъзмогнем. Вече изобщо не съм сигурна в това... Ще липсваш на всички ни, приятелю. С трезвата преценка, оптимистичния поглед и баланса, който внасяше, когато прекалено залитахме в емоции... Благодаря за възможността и времето, прекалено кратко, в което работихме заедно. Светло да ти е там, където си.

Това пише в памет на Анастас Стефанов колежката му в Изследователския център "Тренд" Ирен Ценкова.

Политологът, който е съосновател на агенцията, почина внезапно на 25 август след двумесечно

боледуване от рядка болест

Семейството, колегите и приятелите му все още са шокирани от смъртта на младия мъж и не могат да повярват, че той вече не е сред тях.

От "Тренд" обясниха, че Стефанов си е отишъл само на 35 г., като оставя съпругата си и малката си дъщеря, които обожавал. Той бил отличен политолог, с опит в анализа на българския политически процес и консултирането на предизборни кампании. Участвал в различни изследователски проекти, касаещи българския преход.

"Чувствам се безкрайно наказана и ядосана, че няма да го виждам, докато съм жива – споделя пред "168 часа" социологът Евелина Славкова, която заедно с Димитър Ганев и Анастас е от хората, които основават "Тренд". - Тъжно ми е за онези, които не са имали възможност да го познават добре. Не мога да опиша качествата му. Те са толкова много. Но искам хората да знаят, че беше

изключително забавен човек

Така, както той ме е разсмивал, не мисля, че някой друг го е правил. Давала съм стотици вече интервюта, и все си мисля, че знам как да отговоря на всеки въпрос. Но това са най-трудните въпроси, които съм получавала в живота си, защото не мога да опиша какво богатство съм имала, че той е мой приятел."

Евелина и Стефанов се запознават в университета чрез нейна колежка. Стават близки, когато на нея й трябвало помощ за кандидатстването й в магистърска степен.

"Веднага откликна – допълва Славкова. - Оттам се зароди едно уникално и много специално приятелство. Тази подкрепа, която съм имала от него за всяко нещо, не мога да я опиша. Нямам думи, с които да обясня какво значи той за мен. Прощавайте, но ми е трудно да говоря за него в минало време. Не мога с една история да разкажа за него. Ние всеки ден преживявахме нещо заедно. Толкова много неща сме изживели. И лоши, и хубави. Борили сме се рамо до рамо за "Тренд". Споделяли сме си толкова много. Наско не може да бъде събран в няколко въпроса и моите отговори."

Без да подозира, че е за последно, Евелина говори по телефона с Анастас, а след това си и пише с него в социалните мрежи за кръщенето на една от дъщерите й, на която искала той да е кръстник. Социоложката разказва и как основават изследователския център.

"Анастас измисли името на агенцията – посочва тя. - Идеята се беше породила доста преди основаването, дори често на шега. Никой от нас нямаше 30 години, когато я създадохме. Просто в един момент нещата назряха и я осъществихме. Празнуваме на 1 юни. Тази година направихме 6 години. Беше голямо предизвикателство за всички нас, но бяхме обединени и с ясно разбиране какво искаме да постигнем. Наско винаги е бил прекрасен балансьор. Докато ние с Димитър Ганев сме по-склонни да се палим. През тези 6 години никога не видях Наско сърдит, ядосан, да каже лоша дума на някого. Не знам дали някой си дава сметка колко рядко качество е това. Невероятен човек. Всеки, който се е докоснал до него, може да го потвърди. Той оставя голямо наследство.

Обичаше работата си

И ние ще продължим неговото дело."

Всъщност Стефанов първо се запознава с Димитър Ганев, с когото заедно учат политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

"През октомври тази година щяха да се навършат 16 години от запознанството ни с Анастас, което се случи в аудиторията на Софийския университет като първокурсници – разказва пред "168 часа" д-р Димитър Ганев. - Това не са просто 16 години на познанство, а 16 години на ежедневна комуникация. Още в университета участвахме заедно в различни проекти и имахме куп общи инициативи и винаги сме били наясно, че ако ще правим един ден бизнес, ще бъдем заедно. Така и стана. След завършването на университета започнахме работа на различни места, 5 години по-късно, когато се почувствахме достатъчно уверени да направим нещо ново, наше, самостоятелно, въпросът за съдружието помежду ни не стоеше под въпрос."

Разбира се, преди да се впуснат в сериозните служебни ангажименти, двамата преминават през вълнуващи приключения в университета, от които остават хиляди забавни моменти и едно неразделно приятелство.

"Историите са хиляди, защото имахме много интензивни студентски години, но имаше една линия, която ги маркираше – спомня си Ганев. - Наско работеше като барман от няколко месеца преди да се запознаем в много модерен тогава столичен клуб. Всъщност до голяма степен аз, идвайки от Варна, не познавах софийския нощен живот и той беше този, който ме въведе в неговите дебри. В рамките на студентските ни години той смени няколко клуба, в които работеше, а аз самият бях почти всеки уикенд при него на бара. Аз бях беден студент тогава, а Наско с типичната си щедрост почти винаги намираше начин как да ме почерпи, без да ме кара да се чувствам неудобно от ситуацията."

Двамата се чуват по телефона за последно в края на юли и не си казват нищо особено. Говорили предимно по работа, защото никой не очаквал, че само месец по-късно ще има

такъв фатален край

"Клиширано би било да изброявам негови качества, а пък и трудно бих могъл да бъда изчерпателен в това – посочва Димитър Ганев. - Самият факт, че 16 години сме били толкова близки приятели, мисля, че говори достатъчно за моята оценка за неговите качества. Към това само искам да добавя, че за този период нито веднъж не сме се скарали, нито сме имали някакъв тип конфликтна ситуация помежду си. А имайте предвид, че в рамките на тези 16 години сме изкарали 6 години като съдружници, което само по себе си винаги предпоставя много ситуации, които могат да породят конфликт. И нито веднъж, подчертавам, нито веднъж ние не сме имали сериозно напрежение помежду си. Общо взето в "Тренд" тримата с Наско и Ева бяхме постигнали чудесен баланс в отношенията си."

В агенцията много ценели острия като бръснач ум на Анастас и отличните му политически анализи. Месец преди парламентарните избори през 2021 г. през март той прогнозира, че ще има ниска избирателна активност на вота, на който ще гласуват предимно твърдите партийни ядра. Действително активността спрямо парламентарния вот през 2017 г. спада с 4 на сто - от 54,07% до 50,61%.

"Все по-широкото отваряне на партиите за "граждански кандидати" говори и за липса на достатъчно ефективна селекция на кадри, а може би и за интерес към професионалната политика", посочва тогава политологът.

В средата на април лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов

нареди на депутатите си

да внесат проект за въвеждане на мажоритарна избирателна система - един от най-главните приоритети на класиралата се тогава на второ място партия на Слави Трифонов "Има такъв народ". В интервю за "24 часа" тогава Анастас Стефанов коментира, че внасянето на това предложение звучи като обезоръжаване и изземване на инициативата от онези, които преследват най-много тази цел. И наистина впоследствие темата за мажоритарния вот остана на заден план в следващите няколко парламента.

Така покрай блестящата си работа Стефанов успява да създаде много приятелства и едно от тях е с главния секретар на мюфтийството в България Джемал Фаик.

"С Наско се запознахме преди около 5 години покрай съвместен проект от Министерството на вътрешните работи относно проучване за нагласите на мюсюлманите в България – споделя пред "168 часа" Фаик. - Още от първия път ми направи впечатление, че е много ведър, добър, устремен, без да увърта, директно говори, паснахме си като характери. Започнахме да поддържаме връзка, пиехме си кафето заедно. Имахме план тази зима да ходим заедно на ски в Боровец, но за съжаление това няма да се случи."

Двамата се чуват за последно преди около месец и половина и тогава младият политолог обяснил, че има здравословни проблеми.

“Не смятах, че положението е толкова сериозно, все пак беше млад човек – допълва Джемал. - Когато разбрах, че е починал, бях потресен, не мога да повярвам. Той беше много добронамерен, даваше обективни оценки. Никога не съм го чул да бъде краен за дадена партия. Често покрай неговата работа сме обсъждали политическите нагласи, но той винаги е бил изключително обективен. Наистина искаше да се случат хубави неща в България. Беше родолюбец. Но най-вече беше много добър баща. Например когато му звъннех да се видим на по кафе, Наско винаги ми казваше, че трябва

да остави дъщеря си,

която е някъде около 5-годишна, в детската градина и след това може да се видим. Винаги срещите ни бяха след 10,30 часа. Обичаше си семейството. Помагаше много на съпругата си. Той беше хубав човек. Няма да забравя в изборната вечер, когато първа политическа сила беше станала партията на Слави Трифонов и той беше много ангажиран, постоянно идваха данни за анализ и аз реших да му се обадя в най-горещия момент в 20 часа вечерта. Той ми вдигна и аз го попитах: "Казвай, приятелю, кой печели?" А той с най-уравновесения глас ми отговори, че след 2 минути ще ми върне обаждане и ще ми каже. На негово място най-вероятно изобщо нямаше да вдигна."

Джемал се възхищава на Стефанов, защото до края политологът не се отказал от служебните си ангажименти, а вършел работата си дори с последни сили.

Главният секретар на мюфтийството единствено съжалява, че не е успял да изпрати Анастас в последния му път, защото семейството му пожелало да няма поклонение. Тялото на политолога ще бъде кремирано. Всички негови приятели, които дълго време ще скърбят за него, казват, че Господ прибира рано само добрите хора при себе си, където вероятно Анастас ще продължи да прави задълбочените си анализи.