Д-р Петко Динев е български учен, който има свой бизнес в САЩ, Флорида, с филиал в София. Възпитаник е на Националната школа по физика в Казанлък; завършил е физика в Софийския университет. Разработвал е за Националната космическа лаборатория лазерно оръжие срещу шпионските спътници на САЩ.

През 1996 г. защитава докторантура по цифрова обработка на изображения в Атлантик Юнивърсити, Флорида. През 1998 г. докторската му дисертация на тема "Ултразвуково изображение на мозъка" е наградена в престижния

конкурс

за грантове за иновации на форума "Мерил Линч".

Петко Динев е член на консултативния съвет на Imaging Technology Commercial Space Center към Атлантическия университет на Флорида, базиран в град Бока Ратон. След работата си в Космическия телекомуникационен център на НАСА, д-р Динев създава през 2001 година технологичната компания "Имперкс Инкорпорейтид". Мозъчният тръст на фирмата е базиран в Бока Ратон, Флорида, но камерите се сглобяват във филиала Imperx Ltd в София.

От българската столица продукцията на "Имперкс" поема към над 1000 известни фирми от 45 страни. Клиенти на казанлъшкия технократ са "Тойота", "Сони", "Шарп", "Панасоник", "LG", "Самсунг", "Нипон пейпър", "Сименс", "Карл Цайс", "Дженерал Електрик" и много други компании, които използват неговите камери за контрол на качеството на поточните си линии. Освен това видеотехниката с висока разделителна способност се използва и в космическите спътници на НАСА, както и в безпилотните самолети, сухопътните и военноморските сили на Пентагона.

Нашумелите

в две войни

турски "Байрактари" също ползват камерите на "Имперкс".

А ето как започва всичко – в началото е легендарният казанлъшки преподавател по физика – Теодосий Теодосиев, създал плеяда от успели технократи. Тези момчета и момичета днес са на възлови позиции в световните университети и технологични центрове.

"Когато през септември 1974 г. започнахме 8-и клас на казанлъшката математическа гимназия "Никола Обрешков", Тео тъкмо беше постъпил на работа и ни се падна класен ръководител – спомня си Петко Динев. - Още от самото начало ни грабна с нетрадиционния си похват. За голямо учудване на всички учители ние тръгнахме на походи из Балкана, ставахме посред нощ да гледаме звездите и какво ли още не."

По това време в гимназията физиката не била на особена почит, но Тео направил кръжок по физика. Желаещите не били много, обаче за изненада на всички няколко месеца по-късно 4 момчета се класирали на челни позиции на окръжната олимпиада по физика.

Нещо повече – поканили ги да кандидатстват в Националната математическа гимназия. Приели ги и четиримата

започнали 9-и клас в София. Това си било голям успех, защото тогава випускниците на НМГ ги приемали в Университета без изпит. Да, обаче само месец по-късно четирите момчета си грабват куфарчетата и се връщат обратно в Казанлък. При Тео!

"Целта беше ясна – ние искахме да се борим за място в националния отбор по физика – признава Динев. - От този момент кръжокът по физика постепенно прерасна в сериозна национална школа по физика. Тео даваше всичко от себе си, ние – също. И успехите не закъсняха – побеждавахме на градски и междуградски състезания, а през 1977 г. аз влязох в националния отбор и спечелих първа награда на международната олимпиада в Храдец Кралове, Чехословакия. При това като десетокласник!"

А ето как д-р Петко Динев се озовава отвъд океана. В началото на 90-те години е приет да прави докторат на тема "лазерни технологии" във Виена, но отношението на австрийците към чужденците го разочаровало.

Така стига до Америка, където всички са емигранти и затова няма подобно негативно отношение към новодошлите.

В Щатите, в Атлантик Юнивърсити, казанлъчанинът се прехвърля от физика на електроника поради няколко причини. Първо – запознал се с един професор, който е работил с двама Нобелови лауреати; единият от тях е Денис Габор – откривателят на холографията. Освен това неговият професор ръководел една от лабораториите на НАСА. Така че изкушението било доста голямо.

Така Петко си избира за тема на дисертацията "Цифрова обработка на сигнали", и то на изображения. И така предопределя по-нататъшния си път. След защитата на доктората започва работа в "Дейвид Сърнофф Рисърч Сентър" в Принстън.

Там на практика работи с прецизни видеокамери. И така решава да създаде своята технологична компания "Имперкс Инкорпорейтид". Компанията му се занимава с производството на видеокамери и компютърна периферия – това са платки (фрейм-грабъри), които приемат информацията от камерата и я прехвърлят в компютъра. По принцип камерите са много малки, но

с много висока ефективност и могат да бъдат захранвани от батерията

на лаптоп

Разбира се, камерите са разработка на д-р Динев. А най-ранният му опит в тази област датира от епохата на Перестройката – през 1985 – 1986 г. младият и перспективен физик е включен в българския научен екип, който разработва специална видеокамера за полета на втория български космонавт Александър Александров.

Но решаващ за постигане на сегашното суперкачество на неговите прецизни камери

се оказва опитът му в една щатска компания, чийто завод бил базиран в Китай. Фабриката бълвала огромни серии – по един милион дигитални фотоапарати само за няколко месеца!

"Така че възможността за грешка трябваше да бъде сведена до нула – спомня си д-р Динев. - Просто не можеш да спреш поточната линия, за да коригираш конструкцията на устройството. Цялата архитектура на камерата трябва да бъде "желязна". Така че, преди да я пуснеш на поточната линия, трябва много добре да я изпиташ.

Този опит от Китай наистина ми помогна и благодарение на това нашата компания е успешна. Имаме клиенти навсякъде, нашите камери са със заслужена репутация – всепризнати са като едни от най-добрите устройства в тази област."

Безспорен хит във войната в Украйна са безпилотните самолети и дронове. Всички те имат нужда от високонадеждна система за наблюдение с висока разделителна способност. Защото е много трудно от височина няколко километра да се идентифицира даден обект като танк, реактивна система за залпов огън или снайперист.

Затова и камерите на безпилотниците са

с няколко десетки милиони пиксели

Не са много компаниите, които правят такива камери, даващи живо изображение. Още повече че безпилотните самолети се движат с висока скорост, така че на тях им трябват камери, снимащи много кадри за една секунда. "Имперкс" има капацитет да произвежда и такива образци, които снимат по 240 кадъра в секунда. В момента за компанията работят малко над 30 души.

А ако се върнем на космическата тема - когато една камера отиде в Космоса, тя няма право да се поврежда. Между другото, камери на д-р Динев летят към Луната не за пръв път. Преди три години негово устройство бе монтирано на израелския космически апарат "Берешит", изстрелян на 21 февруари 2019 г. от космодрума "Кейп Канаверал".

Българската бордова камера засне Земята от разстояние 37,6 хиляди километра на националния ни празник Трети март. Камерата използва 8-мегапикселов сензор и издържа на температури от минус 40 до плюс 85 градуса, много силни вибрации и ускорение 100 пъти по-високо от земното. Със сходни параметри са и 14-те камери, с които е съоръжен космическият кораб "Орион".