На 2 септември т.г. от космодрума "Кейп Канаверал" ще бъде изстреляна най-мощната космическа ракета в света

В 8,33 часа местно време (15,33 ч. българско) на 29 август от стартовия комплекс 39B на модернизирания космодрум на НАСА в космическия център "Кенеди" във Флорида трябваше да бъде изстреляна най-мощната космическа ракета в света. Тя е част от мисията "Артемис I", чиято цел е

овладяването на близкия Космос

За изстрелването от "Кейп Канаверал", редом до вице-президента на САЩ Камала Харис бе и българинът д-р Петко Динев. Причината - неговата фирма Imperx Inc. е производител на 14-те видеокамери с висока разделителна способност - "очите" на космическия кораб "Орион", който е последната степен на ракетата Space Launch System (SLS).

"Имперкс Лимитид" е регистрирана в Бока Ратон, Флорида. Но камерите се сглобяват във филиала на фирмата в София. Тестовете на стартовите двигатели на SLS обаче показаха недостатъчна степен на обезвъздушаване и стартът бе отложен за 2 септември.

Експедицията "Артемис I" е първата стъпка в

следващата ера

на човешкото изследване на Космоса. Заедно с индустриални и международни партньори НАСА цели да установи устойчиво присъствие на Луната, за да се подготви за мисии до Марс. Изстреляният космически кораб "Орион" ще се подвизава на хиляди километри отвъд Луната по време на мисията, която се очаква да продължи от четири до шест седмици.

На практика "Артемис I" (с предишно наименование Exploration Mission 1) ще бъде първият интегриран тест на системите за изследване на Космоса на НАСА: космическият кораб Orion, ракетата Space Launch System (SLS) и наземните системи в космическия център "Кенеди" в Кейп Канаверал, Флорида. Като първа от поредицата от все по-сложни мисии, "Артемис I" ще бъде полетен тест без екипаж, който ще осигури база за изследвания на Космоса.

По време на този полет космическият кораб ще измине 280 000 мили от Земята и хиляди мили отвъд Луната. Orion ще остане в Космоса по-дълго, отколкото който и да е кораб за астронавти, без да се скачва с космическа станция, и

ще се върне у

дома по-бързо и "по-горещо"

от всякога.

"Това е мисия, която наистина ще направи това, което не е направено, и ще научи това, което не е известно… - обещава Майк Сарафин, мениджър на мисията "Артемис I" в централата на НАСА във Вашингтон. - Този полет ще прокара пътека, която хората ще следват при следващото изстрелване на космическия кораб."

Ракетата SLS е проектирана за мисии извън ниската земна орбита, превозвайки екипаж или товар до Луната и отвъд нея, и произвежда 8,8 милиона паунда тяга по време на излитане, за да издигне превозно средство с тегло близо шест милиона паунда в орбита.
Задвижвана от чифт петсегментни ускорители и четири двигателя RS-25, ракетата достига най-мощната си тяга в рамките на 90 секунди. След откъсване на ускорителите панелите на сервизния модул и системата за прекъсване на изстрелването, двигателите на основната степен се изключват и тя се отделя от космическия кораб.
Когато космическият кораб влезе в орбита около Земята, той ще разгърне своите слънчеви панели и междинната степен на криогенно задвижване (ICPS) ще даде на "Орион" големия тласък, необходим, за да напусне орбитата на Земята и да отпътува към Луната.
Оттам "Орион" ще се отдели от ICPS в рамките на около два часа след изстрелването. След това ICPS ще позиционира в безвъздушното пространство серия от малки сателити, известни като CubeSats, с които ще бъдат извършени няколко експеримента и технологични демонстрации.
Към Луната
Докато "Орион" продължава по пътя си от орбитата на Земята към Луната, той ще бъде задвижван от обслужващ модул, осигурен от Европейската космическа агенция, който ще захранва основната система за задвижване на космическия кораб и необходимата енергия (както и въздух и вода за астронавтите в бъдещи мисии). Космическият кораб ще премине през радиационните пояси на Ван Алън, ще прелети покрай сателитното съзвездие на глобалната система за позициониране (GPS) и над комуникационните спътници в околоземна орбита. За да разговаря с контрола на мисията в Хюстън, Orion превключва от системата за проследяване и предаване на данни на НАСА, за да комуникира чрез Deep Space Network.
Пътуването до Луната ще отнеме няколко дни, през което време инженерите ще оценят системите на космическия кораб и ако е необходимо, ще коригират траекторията му. "Орион" ще прелети на около 62 мили (100 км) над повърхността на Луната и след това, използвайки гравитационната сила на естествения земен спътник, ще се оттласне и ще премине в нова дълбока ретроградна (противоположна на посоката на лунното движение около Земята) орбита.
Тази орбита представлява елипса с дължина около 40 000 мили (70 000 км); тоест това е разстоянието на максимална отдалеченост на кораба от Луната. Космическият кораб ще остане в тази орбита приблизително шест дни, за да събере данни и да позволи на контрольорите на мисията да оценят работата на летателния апарат.
Връщане към Земята
За обратното си пътуване до Земята "Орион" ще направи още едно ниско прелитане над земния спътник, което ще го отведе на около 60 мили от повърхността на Луната. Космическият кораб ще използва друг прецизно настроен двигател на предоставения от Европа сервизен модул и използвайки лунната гравитация, ще се ускори обратно към Земята.
След тази маневра "Орион" ще придобие траекторията, която ще го върне в земна орбита; той ще навлезе в атмосферата на нашата планета, движейки се с 25 000 мили в час (11 километра в секунда), при което корпусът на апарата ще се нажежи до 5000 градуса по Фаренхайт (2760 градуса по Целзий) – тоест връщането на космическия кораб този път ще стане доста по-бързо и по-горещо в сравнение с теста, на който "Орион" бе подложен през 2014 година. Така, след общо изминато разстояние от над 1,3 милиона мили, мисията трябва да приключи.
Кой стои зад “Артемис”
"Орион" е първият космически кораб в историята на космическите завоевания, способен да превозва хора на дългосрочни мисии в Космоса. Главният изпълнител за НАСА е компанията "Локхийд Мартин Космически системи". Огромната прецизна ракета SLS, способна да изстрелва хора, обитаеми модули и поддържащи системи директно в по-далечния Космос, е проектирана да бъде едновременно мощна и гъвкава както за екипажи, така и за товари или специализирани изследователски мисии.
Основните изпълнители на НАСА за SLS са Aerojet Rocketdyne, Boeing и Northrop Grumman. Тези три консорциума в момента имат над 3800 доставчици, които имат свой принос за създаването на космическия кораб, ракетата и лунния космодрум в центъра "Кенеди". С инвестициите на НАСА и други американски компании, включително малки предприятия, се развиват технологии и системи, необходими за устойчиво човешко присъствие на Луната до 2028 година.
Първата цел на проекта "Артемис" е създаването на орбитална станция, обикаляща около Луната и осигуряваща жизненоважна подкрепа за устойчиво и дългосрочно завръщане на хората на лунната повърхност. Следващата крачка е създаване върху лунната повърхност на комплекс от жилищни помещения за астронавти, изследователска лаборатория, площадки за кацане на космически кораби и други съоръжения.