Ирония на съдбата е, че съветският лидер сложи край на СССР, казва професорът - автор на програмата за приватизация на Рейгън

Опасното приятелство между холивудския актьор и колхозника, което ни даде 37 години мир и демокрация

Ноември 1985 г. В разгара на Студената война ядрената надпревара е ускорена до краен предел.

"Единственият начин наистина да разберем отношенията Рейгън - Горбачов е да се върнем към срещата на върха в Женева от 1985 г.", обясни проф. Стив Ханке в отговор на молбата на "168 часа" да коментира

кончината на

бившия съветски лидер.

Той е професор по приложна икономика в университета “Джон Хопкинс” и е бил част от Съвета на икономическите съветници на президента Рейгън, където  разработва програмата за приватизация.

"Тогава Горбачов и Рейгън се срещнаха за първи път - посочи проф. Ханке. - На втората сутрин на срещата на върха в Женева темата беше стратегическите ядрени оръжия. Михаил Горбачов започна с типична съветска реч срещу Инициативата за стратегическа отбрана на САЩ. Рейгън избухна и говореше страстно в защита на позицията на САЩ. Когато Рейгън свърши, настъпи дълго пълно мълчание. Тогава Горбачов каза: "Г-н президент, не съм съгласен с вас, но виждам, че наистина мислите това, което казвате". Това беше типично изпълнение на Рейгън.

Горбачов знаеше, че не може да говори, да мами, да тормози или по някакъв друг начин да манипулира президента Рейгън.

Всъщност Рейгън ръководеше шоуто. Но по ирония на съдбата именно Горбачов, а не Рейгън, сложи край на Съветския съюз.”

Горбачов обаче има шанса негов партньор да е Роналд Рейгън. По това време заплахите за военен конфликт между двете суперсили ескалират ежедневно. Целта на срещата е да започне

намаляване на

броя на ядрените бомбардировачи

и ракети и всяка страна да защити тезата си да въведе усъвършенствани отбранителни системи.

Историческите хроники сочат, че Москва отхвърля предложенията на Вашингтон.

Двамата президенти се срещат във вила Fleur d’Eau.

Горбачов казва, че не е имал големи очаквания, надявал се е с екипа си да положи основите за бъдещ диалог.

За разлика от него Рейгън вярва, че личните отношения и доверието между лидерите са най-важното условие за преодоляване на напрежението между двете суперсили.

Той си поставя една на пръв поглед сложна задача - да убеди Горбачов, че САЩ искат мир повече от всичко.

"Съединените щати и Съветският съюз са двете най-велики държави на Земята, суперсилите - започва разговора Рейгън. - Те са единствените, които могат да започнат третата световна война, но и

единствените

две страни,

които могат да донесат мир

на света".

След това Рейгън преминава към реализация на плана си - да посочи колко много си приличат с Горбачов. Как двамата са родени в затънтени села и колко големи са отговорностите, които лежат на плещите им.

В една от почивките Рейгън с типичната си спонтанност предлага с Горбачов да се разходят. Много години по-късно държавният секретар Джордж Шулц ще сподели в интервю, че тогава американският президент спрял за момент и погледнал Горбачов в очите, питайки: "Според вас ще

можем ли да загърбим различията си, ако светът бъде нападнат от извънземни?”.

Така постепенно, с провокативни въпроси Рейгън започва да променя мисленето на Горбачов и да му покаже, че има и друг свят освен този на Съветите, да го накара да напусне черупката на поредния съветски генерален секретар, за да се превърне в глобален лидер, който има всички шансове да остане в историята като голям миротворец.

Как успява Рейгън? Пет години по-късно в интервю той ще сподели: "Мисля, честно казано, че

Горбачов и аз открихме нещо като връзка, приятелство между нас, което смятахме, че може да се превърне в такава връзка между всички хора".

Историкът Джейсън Солтун-Ебин установява, че поверителни писма между двамата са ги провокирали да "разговарят, дебатират, спорят, да не се съгласяват, но и да правят предложения, дори когато смятат, че няма да бъде постигнато споразумение”.

"Както Рейгън, така и Горбачов признаха, че промяната идва, и двамата искаха да бъдат от правилната страна на историята - пише историкът. - Но те трябваше да намерят начин да преодолеят четиридесет години идеология на Студената война. Трябваше да намерят начин да се доверят един на друг.”

Тези 40-ина писма за около 3 години поставят началото на края на разделението. По-късно в своята автобиография Рейгън ще констатира: "Осъзнавам, че тези първи писма белязаха предпазливото начало от двете страни на това, което трябваше да се превърне в основата не само на по-добри отношения между нашите страни, но и на приятелство между двама мъже."

Със зараждането на това странно приятелство Рейгън и Горбачов споделят все повече един с друг и в един момент всеки започва да разбира, че

и другият има

своите страхове

за сигурността на страната си.

А страховете от ядрен холокост са огромни. "Ние не се доверяваме един на друг, защото сме въоръжени; ние сме въоръжени, защото си нямаме доверие", казва Рейгън и именно затова си поставя за цел да се сприятели с Горбачов, защото знае, че само през личните отношения може да събори стените на страха.

Горбачов честно казва, че иска да "реформира съветската система и да подобри жизнения стандарт”, че намаляването на военните разходи и отказът от Студената война са необходими условия, за да постигне своите приоритети.

Така постепенно двамата мъже постигат едно ниво на доверие, което може би е уникално в световната история.

Всеки честно казва какво го притеснява. Започват да рушат преградите бавно, една по една. Не е лесно, защото в екипите и на двамата има

"ястреби", които са готови на всичко,

за да продължат ядрената надпревара. Едните - за да печелят милиарди от нея, другите, за да засилят влиянието си.

И Горбачов, и Рейгън са наясно с рисковете, които поемат. Знаят, че съветските лидери Юрий Андропов и Константин Черненко едва ли са си отишли от този свят от естествена смърт. Освен това сблъсъкът с могъщите съветски спецслужби винаги е бил опасен. Подобни са и предизвикателствата пред Рейгън, който трябва да се опълчи на могъщото военно лоби, печелещо милиарди от бясната ядрена надпревара и да го убеди, че има и по-важни ценности - различни от супермодерните оръжия, отбраната и огромното изкушение за световно господство.

Именно по този начин двама случайно попаднали в политиката мъже - един холивудски актьор и едно момче от колхозите, направиха нещо уникално в световната история - те бързо извървяха пътя от непримирими врагове и чрез приятелството си демонстрираха висш пилотаж в политиката, налагайки своята представа за мир в продължение на 37 години. Можем само да се надяваме, че и сега ще имаме този късмет - че и този път в САЩ и Русияще се намерят лидери, способни на такова велико интелектуално усилие да върнат мира на планетата.