Режимът се сгромолясва, зрелищно, да се надяваме, че няма да има гражданска война

Руснаците не прощават провала, тронът се клати

Д-р Ангел Апостолов, историк и експерт "Програми и проекти" в Атлантическия клуб в България. Специалист по геополитика, международна сигурност и отношения НАТО-Русия.

- Какъв сигнал е атентатът срещу Дугин и убийството на дъщеря му?

- Все още е трудно да се прецени отвън конкретно от кого и спрямо кого е насочено посланието от покушението срещу Дугин, както е и много вероятно никога да не получим безспорен отговор на въпроса кой е физическият извършител на атентата. В медиите вече изтекоха най-малко две хипотези - становището на руското ФСБ е, че

атентатът

е дело на украинските специални служби, освен това групировката с помпозно наименование "Руска национална армия" открито пое отговорност за атентата. Макар че не е редно първата хипотеза да се изключва 100%, по-вероятно е действително РНА или друга антиистеблишмънт групировка да има съпричастност към атентата, но във всеки случай тя може да бъде само физическият изпълнител, а истинската причина за покушението трябва да се търси на много по-високо равнище. Атентатът е ясен знак, че набиращата сили вътрешна конвулсия в управляващата върхушка в Кремъл вече не може да бъде държана зад кулисите и все по-явно ще излиза на преден план, въпреки цензурата.

- Много анализатори твърдят, че това е началото на края за Путин - особено след изявленията на бившия депутат Пономарев за Руската национална армия, която иска да освободи Русия от Путин и олигарсите. Вие как мислите - наистина ли е сигнал за началото на края или предстои тежка битка на двете парадигми за Русия – национализма на Дугин срещу прозападната й ориентация?

- На първо място, поне в обозримо бъдеще не виждам изобщо възможност прозападна група да получи осезаемо влияние в Русия. Финансовата разруха от управлението на Елцин и фиаското на опита му да се сближи със Запада още се възприема с известно основание от мнозинството руснаци като период на върхово национално унижение. На настоящия етап и двете основни противостоящи си парадигми в Русия са авторитарни по своя характер, но иначе доста различни една от друга. Първата, лансирана основно от самия Дугин, условно бих я определил като

"месианска"

Тя е нещо повече от обичайния национализъм, защото подчертава изключителната роля на Русия като "Трети Рим" и призовава за тотална конфронтация срещу Запада и основно САЩ, сравнявани с Картаген, на първо място в евразийския хартланд (в общи линии територията на постсъветското пространство), а после и в света. При нея място за компромис няма. На второ място може да се посочи парадигмата на по-умерения "типичен" руски национализъм с нотка на милитаризъм, който се стреми към твърдо, но по-умерено състояние на отношенията със Запада, без да се стига до крайности. Негова цел е Русия да съхрани поне в някаква степен влиянието си в постсъветското пространство и в света, накратко -

да остане велика сила

с осезаемо влияние в световните дела. Докато Путин бележеше успехи навън, противопоставянето между двете парадигми можеше да се сдържа на поносимо равнище. Неуспехът на опита за бързо сломяване на Украйна обаче ще наруши стабилността на властовата структура в Кремъл и съотношението между двете течения.

- Защо Руската национална армия вижда в национализма на Дугин злото, вируса, който трови главите на управляващите в Кремъл?

- Вече споменах за деструктивния характер за самата Русия на идеологията на евразийството, лансирана от Дугин. Това е идеология на един век, зародила се за първи път в редиците на руската емиграция след Първата световна война и е напълно неприложима през XXI в. Така наречената "Руска национална армия" е незначителен актьор, подставено лице на онази част от руската върхушка, която правилно осъзнава, че

залитането на Путин

по евразийството през последните години вече започва да носи неоправдано големи негативи за Русия в международен план и заплашва да разкъса вътрешната стабилност на руската държава, от което впрочем Западът, а и България в частност също трябва да се опасяват. Всъщност Дугин е известен като "Распутин на Путин" - фалшивият месия, който ще доведе до разруха настоящия самодържец на Кремъл, както историческият Распутин е способствал за падането на Романови.

- Каква е вашата прогноза за реакцията на Кремъл? Започва ли да се пропуква подкрепата за управляващата върхушка?

- Атентатът срещу Дугин, при който загина дъщеря му, е симптоматичен. Руснаците като народ са готови да понесат всевъзможни страдания и лишения в името на автократ, който да изведе Русия до величие. Провала обаче руснаците не го прощават. А пропагандата и дезинформацията вече не могат да скрият явното

буксуване

на руската армия в Украйна и растящия брой жертви, които е напълно възможно да послужат като катализатор за яростен разкол в управляващата върхушка в Кремъл. Тронът на Путин вече се клати и ако скоро руската армия не постигне значителна победа на бойното поле в Украйна или руската дипломация не успее да договори сериозни придобивки, най-вече териториални, от войната, процесите на вътрешна ерозия в Кремъл само ще се задълбочават. Бърз и безболезнен изход от противопоставянето на споменатите течения едва ли ще се случи - в Русия неизменно режимът се сгромолясва зрелищно. Можем единствено да се надяваме да няма гражданска война и разпадане на Русия, а по-скоро турбуленцията да се изчерпи със смяната на Путин с по-стабилна, макар и по всяка вероятност сива личност.