Д-р Михаил Илиев: Най-несигурната работа е да си футболен лекар
- Д-р Михаил Илиев е роден на 15 февруари 1950 г. в Плевен. Завършва с пълно отличие и златен медал математическата гимназия, майстор на спорта по шахмат. Завършва Медицинска академия през 1977 г.
- Започва като лекар на футболен отбор през 1980-а, когато работи една година в "Спартак" (Пл). През 1982 г. се премества в "Славия", където е лекар на отбора в продължение на 10 години. От 1993 до 1996 г. работи в "Левски". От 1996 до 2000 г. е в националния тим, откъдето е уволнен от Стойчо Младенов. През следващата година е президент на Българска федерация по шахмат. След назначаването на Пламен Марков през 2003 г. е върнат в националния по футбол, с който работи и днес. Има частна практика, женен е, има 2 дъщери.
- Господин Илиев, в последните месеци мнозина от исканите за трансфер футболисти се оказват "куци коне". Кой губи от това? Клубовете, футболистите?
- Точно така е, но губят всички. За тях са давани пари. Губи президентът, защото дава пари, губи отборът - защото отслабва. Губят и гаджетата, защото като не играе футболиста - няма премии, няма златна гривна, няма място в "Найт флайт".
- Защо се стига до такива загуби?
- Винаги съм казвал, че съществува футболна медицина, която има още по-тясна специализация. Колкото и да е опитен един спортен лекар, едно е да си в борбата или художествената гимнастика. Отиваш във футбола и не се чувстваш комфортно. Колкото и да съм опитен, ако отида в борбата, ще ми е нужно много време за адаптация. Не случайно във всички национални отбори лекарите са със средна възраст над 50 години. Това са лекари още отпреди промените, които са били по спортните диспансери, познават ги треньорите, играчите ги знаят, а те разбират спецификата, анализ на това, което става преди мача, след него. Ние се опитваме да създадем младо поколение доктори за работа около спорта. Защото се приема, че не е така престижно и хубаво да си спортен лекар.
- Защо?
- Защото е за цял живот - нито можеш да станеш доцент, нито професор. Ти работиш в клуба. Първо трябва много да обичаш спорта, а и спортистите, и треньорите да те приемат.
- Какво имате предвид с това да те приемат?
- Може и да си много голям доктор, като не те приемат, моментално те изхвърлят.
- Това означава, че лекар, който се посвети на спорта, трябва да забрави за специализация?
- Така е. Защото годишно, доколкото е моята информация, само по двама души се пускат в специалността "Спортна медицина". Другото - когато си ангажиран не само с отбора, не можеш да изпълниш максимума за отсъствие от тренировки и от мачове. Никой треньор няма да допусне това нещо. Преди промените си беше много хубаво да си спортен доктор.
- Така беше, но защо?
- Защото всички лекари получаваха еднакви пари, ама спортният ходеше в чужбина. По социализма това никак не беше лесно. Отделно получаваше дребни премийки, храни се безплатно по лагерите, получава дребни подаръчета от спортистите. Сега обаче младите доктори искат да се реализират извън спорта - в специалности, където има повече операции. За да избягат в чужбина. То за мен това си е голяма глупост, ама това си е мое мнение.
- Какво правите вие в областта на спортната медицина?
- Спортната медицина и в частност Българския футболен съюз в продължение на 10 години правим онова, което преди се вършеше от спортния диспансер - два пъти в годината правим конференции. Първата с международно участие и фирми, които представят най-нови медикаменти (това през пролетта), там са най-големите ни хабилитирани лица, които са ангажирани със спорта. Втората конференция е през есента, когато участват всички лекари от отборите на всички нива, както и лекарите на всички национални отбори у нас. Освен това ние обучаваме и много кинезитерапевти, които се подготвят основно в НСА и са от много висока класа. Това донякъде ни доближава до големите западни отбори. Млади и много висококвалифицирани специалисти. Ние във футболната медицинска комисия работим перфектно с Националното дружество по спортна медицина и кинезитерапия.
- Колко души е, нека го наречем, този цвят на спортната медицина у нас?
- Тази година, в Царско село, бяха 150 души.
- А колко са в момента младите спортни лекари у нас?
- В момента в нашата медицинска комисия имаме двама млади български доктори към УЕФА, които са допинг-ченгета.
- Имената им не са топсикрет?
- Не, това са д-р Георги Попов от Военна болница и д-р Валентин Великов от Разград. Двамата си спечелиха конкурсите. Д-р Здравко Тарълов-младши от Пловдив си спечели конкурса по документи и сега ще е във Виена. УЕФА събира по един човек, за да бъдат подготвени като лектори в страната си за поведението на терена.
- Това е младото поколение. А в средата "на терена"?
- Имаме страшно подготвени лекари. Примерно д-р Ивайло Димов от "Литекс", другият - Ивайло Якимов, който сега е в спортния център във Варна, но дълго време беше в "Спартак", после в ЦСКА, а след това с Георги Червенков - в Естония и Шотландия. Или д-р Бисер Бочев, който мина през "Славия" и ЦСКА, а сега е ръководител на научен медицински център, в който се правят спортните тестове. От същото поколение е и д-р Станислав Дунов, който две години сам си плащаше в Англия, за да учи футболна медицина. Но той стана представител на американска фирма с възстановяващи средства и е извън спортната медицина. Всички са наясно, че в спортната медицина няма пари, който мисли обратното - лъже се.
- Има застаряване сред спортните лекари, така ли е?
- Има, разбира се. Ето пример - "Локо" (Сф) остана без лекар, защото един от класиците - д-р Павел Филипов - той е над 70 години, обяви, че се оттегля. Ами другият доайен - Жан Филипов в "Левски", той също е над 70 години. В "Славия" - д-р Ангелов е също на сериозна възраст. Много е трудно да бъдат съхранени добрите доктори. Опитваме се в юношеските национални отбори да привлечем млади лекари, които работят в клиники.
- Има и криза - така излиза от казаното.
- Има криза, разбира се, и за лекари, които познават в тънкости самия спорт, не само медицината. Защото тези лекари нямат нормиран работен ден - белята не става между 8 и 17 ч. Трябва му изградена структура с клиниките, връзки с лаборатории по биохимия, по физиология, по психология. Трябва да е много мобилен, да не е чиновник. Изненади винаги има. Така че се връщаме в началото - ако докторите не са прецизни, няколко отбора щяха да изгорят с куци коне, както казваше Батето, Бог да го прости. Нали някои от тези, които са ги лекували зад граница, ние ги долекуваме тук, ясно е как работят и там.
- Но само семинари няма да свършат работа. Тогава какво може да промени ситуацията?
- Само плащането.
- Каква е средната заплата на един спортен лекар?
- О, дори да знаех, нямаше да кажа. Различно е в зависимост от това, какво дава президентът. И нали знаете, че в някои клубове не се изплащат възнаграждения с месеци.
- Че кой би работил всичко това за някакви си 200 лв.?
- Никой няма да отиде. Освен това се получава и нещо друго. Преди схемата беше такава - младите доктори започнат с футбола, завържат връзките и бягат в болницата. А сега е много трудно. И още нещо - да си футболен доктор, е най-несигурната длъжност, на която можеш да бъдеш назначен. Решава капитанът на отбора, че сте се сдърпали - гонят те. Треньорът, за да се оправдае за резултата - гонят те. Така ме изгониха от "Славия", бях вече авторитет, с 10 години работа в клуба, тогава реши Боби Григоров, че трябва да ме махне - той си знае. Викаше така за мен: "Той много знае и много помни", а "Славия" тогава трябваше да се краде. И къде щях да отида да работя по онова време, по социализма - аз съм спортен доктор? Нека да те попитам - работиш в София, посветиш няколко години и те резнат. Къде отиваш тогава?
- Как къде, никъде не отиваш...
- Вярно, няма къде да отидеш.
- Има криза в кадрите, но и криза в системата?
- Точно така, нямаш никаква стабилност.
- Значи произвеждаш един спортен лекар, обясняваш му, че ще взема малко пари, но за сметка на това няма да има никаква сигурност?
- Ами да, това се получава. Дори не му обещаваш и някакво развитие. Освен ако не успее да се внедри в някой национален отбор. Ама там лекарите са много силни. Докторът в спорта е поливалентен, не е тесен специалист. В "Мюнхен 1860" примерно д-р Редбек, който е от световна величина, той си работи в клиниката. В клуба обаче има по 3-4-ма кинезитерапевти, които са готови за първа реакция.
Най-четени
-
Най-българската приказка
НАЙ-БЪЛГАРСКАТА ПРИКАЗКА Свраките си посрали гньездото, па сврачетùята реклù на майкя си: „Мамо! Да идеме да тражиме друго гньездо!", а она им казàла: „Деца
-
Галерия Откривателят на Парцалев и създател на Сатирата отказва да е партиен секретар
Умира в жестока катастрофа, в която по чудо оцеляват Стоянка Мутафова и Невена Коканова Заради непростимия гаф не вписват името на Енчо Багаров като основател Вбесява Вълко Червенков
-
Галерия Истини и измислици в “Гладиатор II”
Римските императори наистина са правили наумахии - възстановки на морски битки с кораби и реални жертви, но без акули Истинският Луций може да не е доживял до зряла възраст
-
Галерия BG снаха, изтезавана от Палача на нацистите
Заради атентат срещу сина на Бенито Мусолини, организиран от първата ѝ любов, тя е хвърлена в щабквартирата на Гестапо Вторият ѝ мъж Илия Пейков рисува Космоса, а виждайки картината му
-
Най-известната руска шпионка - тънка талия, плътни гърди и водопад от червена коса
Анна Чапман разкрива в книга как е вербувана, докато живее в Лондон Докато в Лондон продължава процесът срещу шестимата българи, обвинени в шпионаж в полза на Москва