Репродуктивните им органи били поднасяни като подаръци

Харемите, населени с безброй красавици, се превърнали в специален свят, недостъпен за непосветените. Дните минавали в монотонни занимания, носейки със себе си неутолим копнеж. Естествено, "евнухът" не бил сам в необятния харем. "Безсексуални" надзорници, слуги, довереници и шпиони се роели сред отегчените съпруги. Те също били меланхолични.

Германският ориенталист Петер Шолц описва чувствата, които завладявали душите на кастратите, които се подвизавали сред полуголите красавици: "Те бяха потиснати от вътрешната двойственост, душите им винаги бяха измъчвани, разкъсвани между неудовлетворената мъжка страст и женското безсилие, между кротостта и малодушието.

Бяха чувствени и плахи, арогантни и лесно раними,

надменни, мечтателни и мързеливи, бяха сродни на съпругите, затворени заедно с тях в харема. Само появата на господаря, от време на време и за кратко, прекъсвала бездействащата суета, мързеливите интриги и уморителното, сънливо блаженство от неразличимите дни. Отминаха дните, когато... - бих искал да кажа, но времената на придворните скопци не са минали и до днес."

През 1995 г. американската журналистка Тия Джофри открива, че черен пазар на роби все още съществува в индийската провинция Гоа, където млади евнуси се продават на дворците на близкоизточните шейхове. Защитниците на арабската демокрация, очевидно, обичат да притеглят своите най-необлагодетелствани поданици към своите стаи.

Мъжете са кастрирани по различни причини. Някои са наказвани за изневяра, други са изтезавани при разследване, а трети - като роби, принудени да се подчинят. Победителите кастрирали войниците на победената армия. Триумфиращите владетели се справяли с опасните си противници.

Ето един откъс от "Хронографията" на византийския историк Михаил Псел: "Императорът чрез изгонването на Орфанотрофи сякаш разклати основите на клана, а след това започна да го изкоренява изцяло.

Всички роднини, в повечето случаи това бяха брадати мъже в разцвета на силите си и бащи на семейства, заемащи високи постове, лишени от репродуктивни членове и полумъртви, бяха оставени да изживеят живота си."

Кастрацията по всяко време се смятала за най-страшното наказание.

Въпреки това имало и

много мъже, които доброволно се разделяли със своите чувствени атрибути.

Те са угодни на боговете. Още в древността народите на Мала Азия се покланяли на богинята Кубаба, която дарявала плодородието на растенията. В староасирийски документи, датиращи от началото на второто хилядолетие пр.н.е., се споменава за жрец евнух на богинята Кубаба. Няколко века по-късно Кубаба се превръща в едно от основните божества на хетския пантеон. По-късно е наричана Кибела и е почитана от фригийците. С нейното име са свързани страшни кървави оргии.

През 204 г. пр.н.е. в Рим се въвежда култът към Кибела. В нейна чест се провеждат пищни тържества. Тя носи плодородие, защитава градовете, дарява богатство на страната. Наричат я Великата майка на боговете.

Тази богиня имала ужасен нрав:

от своите неофити (новопокръстени) тя изисквала не само обрязване, а отрязване.

Всяка година 24 март се отбелязвал като "Кървав ден". На този ден поклонниците на Кибела изпадали в транс и докато танцували, разкъсвали телата си с парчета чинии, като пръскали кръв по лицето на Великата Майка и нейния олтар. На този ден каменните статуи на Кибела били покрити с кръв от главата до петите.

Кръв се стичала по земята, обливала телата на осакатените жреци. "О, майко Кибела, която роди боговете! Дари ни с благословия и щастие! Подари ни живот!" С тези викове поклонниците на богинята се кастрирали, унищожавайки презряната си плът.

Щастливите евнуси ставали жреци на богинята, а репродуктивните им органи й били поднасяни като подаръци. Според легендата любимият на богинята – Атис, също постъпил така. Този, който обича Кибела, забравя земните съпруги. Той не е достъпен за тях.

Традицията на кастрацията не е изкоренена с разпространението на християнството, което също не одобрява грешната плът. Сред първите църковни отци философът Ориген (185 - 254), Леонтий, епископ на Йерусалим, или Валерий (около 250 г.) дори създали секта от кастрати.

Саможертвата става толкова широко разпространена, че през 325 г. на Никейския събор се налага специално да се осъди тази практика и категорично да се забрани. Въпреки това многобройни еретици и сектанти продължават да я използват. Така египетските християни - коптите - се представяли като истински занаятчии при "обезглавяването" на плътта.

В не толкова далечното минало

кастрацията е

била широко разпространена

и в Русия

Един от героите в романа на Уилям Фокнър "Шум и ярост" (описващ събития от началото на ХХ век), като се опитвал да се спаси от греха, "отишъл в гората и седнал в едно дере, където със счупен бръснач отрязал "грешните" части на тялото си и със същия замах ги изхвърлил през рамото си. И това не е всичко. Не е достатъчно човек да ги загуби. Необходимо е въобще да ги няма".