51-годишният Ян Хемпел е малтретиран от треньора си в продължение на 14 години, атакуван е дори преди олимпийски финал

Извергът се самоубива през 2001 г., а жертвата му се разболява от алцхаймер и бърза да сподели всичко, преди да загуби паметта си

Започнах да си записвам, защото някои от подробностите вече ми се губят. Забравям както хубави, така и лоши моменти от живота си. Но точно тази история не бива да бъде забравяна. Ако разкажа сега, може би ще помогна на много млади спортисти да се спасят от зверствата, които застигнаха самия мен“, опитва да сдържа емоциите си бившият германски спортист Ян Хемпел.

Неговата история предизвика буря от емоции в световното плуване, а после заваляха и заканите за окончателна саморазправа с виновните за ада, през който е преминал 51-годишният мъж. Преди дни телевизия ARD излъчи филма "Малтретирани – сексуално насилие в германското плуване", в който главната роля е отредена именно за Ян Хемпел. Документалната лента на практика представлява разказ за

най-страшната част от живота на бившия плувец,

който публично заявява, че е бил насилван сексуално от треньора си в националния отбор Вернер Лангер.

Зрителите пред екраните са шокирани от ужасяващите подробности за извращенията. Потърпевшият твърди, че е бил малтретиран в тоалетните на стадиона непосредствено преди да се яви на олимпийския финал по скокове във вода в Барселона през 1992 г. Другата страшна подробност от признанията на Хемпел е, че той е бил насилван от треньора си в продължение на 14 години, а първото посегателство той преживява, когато е едва на 11.

Толкова много жестокост, обрисувана само в рамките на няколко десетки минути, не може да бъде оставена без последствия. Германският спорт реагира като ужилен на признанията на бившия плувец, който

стига до сребърен олимпийски медал

на игрите в Атланта през 1996 г. Шефовете на плуването шумно рекламират плановете си за прочистване на собствените си редици от евентуални насилници. А широката публика се пита как подобно престъпление е стояло заключено в тъмния килер в продължение на десетилетия.

Сигурно е, че след толкова години възмездието изглежда като мисия невъзможна. Обвиненият в насилие треньор Вернер Лангер се самоубива, а хората, които са го прикривали тогава, днес категорично отричат да имат нещо общо със случая. Самият Ян Хемпел твърди, че не търси отмъщение, а разбиране и съпричастност, които да помогнат за пречистването на германския спорт.

Той е нападнат за първи път от треньора си през далечната 1982 г. По това време тъкмо е започнал да гради кариера в източногерманския отбор по плуване, а след обединението на Източна със Западна Германия продължава своя път към върха. Но успехите вървят ръка за ръка с кошмарните посещения в хотелските му стаи.

Вече като част от олимпийския отбор, младият талант е убеден от насилника си, че само ако си мълчи, може да постигне спортни успехи. И

той си мълчи в

периода от 1982 до 1996 г.,

през които печели куп медали, но губи душата си.

В крайна сметка жертвата най-сетне решава да разкаже на друг треньор по плуване какво му се е случвало и насилникът Лангер е уволнен на секундата.

Тогавашните босове на германското плуване обаче действат дискретно и не допускат скандалът да се разпространи извън коридорите на плувния басейн.

Официалната версия за раздялата с треньора е принадлежността му към тайните служби на Източна Германия преди падането на Желязната завеса.

Вернер Лангер решава да смени тотално обстановката, защото немалко хора от плувните среди са разбрали в какво е обвинен, и отива да работи в Австралия.

Вината или някакви други демони явно пътуват с него по света, защото

през 2001 г. той слага

край на живота си

А цели 21 години по-късно жертвата му проговаря.

Разкритията доведоха до уволнението на треньора на националния отбор по плуване на Германия Луц Бушков. Той е обвинен в документалния филм, че е знаел за извращенията, но си е затварял очите.

Шефовете на немската плувна федерация

с охота се освободиха от услугите на Бушков,

опитвайки се да спасят собствените си кожи. Защото в Германия се чуват призиви за драстично орязване на субсидиите към спортната организация, допуснала да се случва нещо толкова чудовищно под шапката й. В своя защита началниците деликатно заявяват, че самият Ян Хемпел още през 1997 г. пожелава случаят да не бъде разгласяван публично. Сега обаче е различно.

51-годишният бивш спортист се престрашава да разкаже, след като е диагностициран с алцхаймер – болестта, която първо отнема човешката същност на болните и чак след това живота им. Хемпел е сигурен, че

неговата история трябва

да бъде разказвана

и след като престане да съществува на този свят. Точно заради това и започва да записва спомените си от онези години.

"Не е само заради болестта. На него му е по-лесно да пише за ужаса, отколкото да застане срещу мен и да ми го разкаже. Прочетох част от бележките му и осъзнах, че никой на този свят, дори и аз, не е способен да излекува душата му", споделя съпругата му Инес Хемпел.