Купонясващи канадци помагат на терористите да проникнат в олимпийското село

На 5 септември 2022 г. ще се навършат 50 години от най-черния момент в историята на олимпийското движение.

На тази дата през 1972 г. по време на игрите на двадесетата олимпиада в Мюнхен в 4,30 ч. през нощта осем палестински

терористи от организацията “Черен септември”

се промъкват в олимпийското село в столицата на Бавария.

Те са облечени в анцузи и носят раници, в които обаче няма маратонки, а автомати "Калашников", пистолети "Токарев" и ръчни гранати.

Пред оградите на олимпийското село терористите се сблъскват с други нарушители – част от канадския олимпийски отбор, който

след бурна нощ навън

също иска да се промъкне незабелязано. За нещастие, канадците не успяват да разберат с каква цел палестинците искат да прескочат оградите и не само че не вдигат тревога, но дори и им помагат.

Веднъж проникнали в олимпийското село, терористите пристъпват към реализиране на своя пъклен план. Те намират апартаментите с израелските спортисти и се промъкват в тях с предварително откраднати ключове.

Един от обитателите на апартаментите се буди и вдига тревога, но вече е късно – палестинците са вътре и са въоръжени до зъби. В първоначалната суматоха

тежко е ранен треньорът по борба Моше Вайнберг

След като го прострелват, терористите го заставят да ги отведе до апартаментите на израелските спортисти. Вайнберг им показва този на тежкоатлетите и борците, убеден, че те са силни мъже, които ще могат да се справят с нападателите. Там Моше прави нов опит да спре терористите, като ги атакува с кухненски нож, но преди да може да им навреди, те го застрелват смъртоносно. В мелето се включва още един от заложниците – Йозеф Романо, но и той е убит. В суматохата борецът Гад Цобари успява да избяга през прозореца.

Така започва заложническата криза по време на олимпийските игри в Мюнхен. Тя, за съжаление, няма щастлив край след неадекватен отговор от страна на германската полиция. След няколкочасови преговори с германските власти и след няколко провалени операции за ликвидирането на терористите на тях им позволено да закарат заложниците с хеликоптер до близко летище. Там е направен нов опит да бъдат освободени. Планът за това обаче е зле замислен и притиснатите до стената терористи изпълняват заканата си и разстрелват безмилостно и осемте заложници. Единият хеликоптер е взривен заедно с останките на жертвите.

Петима от нападателите

са убити

в последвалата престрелка. Трима палестинци оживяват, като впоследствие дори са освободени от властите на Западна Германия като откуп за отвлечен самолет на "Луфтханза" през октомври същата година. Муамар Кадафи приема освободените терористи като национални герои в Либия.

Така в баварската столица светът на спорта загуби своята наивност, че е универсален обединител на народите. След жестоките убийства планираните състезания се доиграват. Десетки спортисти напускат Мюнхен, както и няколко делегации, основно от страни от Арабския свят. Организаторите пък се сблъскват с жестоки критики за хладнокръвието, с което приемат трагедията, и заради решението си игрите да продължат. Израел и близките на загиналите обвиняват германските власти за неадекватната реакция. Домакините изплащат обезщетения, които обаче се оказват недостатъчни за роднините, които и днес продължават да се борят за по-високи компенсации.

50 години по-късно този проблем все още не е разрешен. В обръщение към медиите от последните дни комитетът, който обединява роднините на убитите израелски атлети, излезе със съобщение, че

заради липсата на сериозни компенсации

до момента те няма да присъстват на церемонията по отбелязването на петдесетата годишнина от трагедията.

Двама от оцелелите и освободени от германските власти терористи са открити и убити от Мосад в годините след инцидента. Третият, на име Джамал ал Гаши, вероятно е жив и до днес и се крие от израелските спецслужби в Сирия или някъде в Северна Африка. Също така германските власти досега са обвинявани за това, че са пуснали нападателите на свобода през 1972 г., като дори има теории, че освобождаването им е в замяна на обещание от страна на палестинците и на "Черен септември"

да не организират

нови атентати в Германия

Олимпийските игри в Мюнхен оставят в историята и някои положителни спомени. Плувецът Марк Шпиц печели седем златни медала, с което поставя рекорд чак до подвига на Майкъл Фелпс от 2008 г., когато американецът се качва осем пъти на върха. Олга Корбут от СССР прави може би най-силните съчетания в историята на спортната гимнастика.

Във финала на баскетболния турнир САЩ допускат първа загуба в историята си на олимпийски игри, и то от големия враг - СССР. Този мач не минава без огромен скандал, тъй като според американците съдиите на два пъти дават на съперниците им по три допълнителни секунди, в които Съветите успяват да отбележат печелившия кош за 51:50. Отборът на САЩ и до днес отказва да получи сребърния си медал от тези олимпийски игри. Паралелно с това част от американските атлети правят всевъзможни опити да протестират срещу бушуващата война във Виетнам.

За България игрите остават в историята като една от най-успешните олимпиади. Нашата делегация печели цели 21 медала, от които шест са златни. В Мюнхен страната ни заема престижното девето място в таблицата по отличия, като оставя зад себе си спортни колоси като Великобритания, Франция и Италия.