• Забранили на българите да почетат загиналите спортисти в Мюнхен през 1972 г.
• “Българската вражеска емиграция” готви възмездие срещу нашата олимпийска делегация, прогнозирали в “Държавна сигурност”

26 август 1972 г. На олимпийския стадион в Мюнхен се откриват игрите на 20-ата олимпиада, както я води МОК. И 50 години по-късно тези игри още се дискутират, защото се превръщат и в най-кървавите в историята заради атентата срещу израелските спортисти.

Българската делегация се води от исполина Димитър Златанов, който носи знамето на откриването. Всички очакват невероятни игри.

Сигурността на олимпийското село, което се намира точно срещу първия официален олимпийски парк в историята, където има стадион и още един куп зали за различните състезания, е доста хлабава. За това свидетелства известен български спортен ръководител, тогава още тийнейджър. Той спокойно влизал в селото в първите дни от игрите с анцуг на националния отбор. Полицаите били цивилни, целите в бяло. Често забравяли да искат акредитации. Особено в двата задни входа на селото.

Така се стига до Мюнхенското клане.

Група палестински

терористи нахлуват в селото и започва драмата със заложниците от Израел,

завършила с куп загинали.

Германците отказват на евреите въоръжена охрана от техни спецчасти, за да не дискриминирали останалите делегации. Охраната на домакините била достатъчна.

На 4 септември израелците се прибират, след като са гледали “Цигулар на покрива” и след това вечерят със звездата на спектакъла Шмуел Роденски. Шефът на делегацията Шмил Лалкин забранява на 13-годишния си син да се върне с делегацията в олимпийското село. Евреите са настанени в блока на улица “Коноли” 31.

Около 4,30 часа сутринта на 5 септември осем представители на Организацията за освобождение на Палестина, облечени в анцузи и носещи два сака с калашници, пистолети “Токарев” и гранати се прехвърлят през оградата на селото. Тя е само 2 метра. Помагат им други спортисти, които се прибират от купон в града. Дълги години се смяташе, че това са били американци. Преди 10 години обаче стана ясно, че всъщност са канадски ватерполисти.

Вътре групата използва откраднати ключове, за да влезе в два апартамента на израелския отбор. Съдията по борба Йосеф Гутфройнд е събуден от някакво стържене, което е по вратата на апартамент 1. Той се хвърля към нея. Така съквартирантът му Тувия Соколовски се мята хвърля през прозореца и успява да избяга. Другият треньор Моше Вайнберг започва да се бие с терористите, но е прострелян и ранен. Заставен е да им помага. Вместо в апартамент 2 той ги насочва към номер 3, където има щангисти и борци, вероятно за да се възползва от тяхната сила. Там той отново се опитва да ги спре, но е повален на земята. Щангистът Йосеф Романо, ветеран от Шестдневната война, също атакува, но е застрелян.

В крайна сметка палестинците пленяват още хора: Освен Гутфройнд това са треньорът по стрелба Кехат Шор, наставникът по лека атлетика Амитцур Апира, съдията по щанги Яков Спрингер, борците Елиезер Халфин и Марк Славин и щангистите Давид Бергер и Зе'ев Фридман. Всички са натръшкани и завързани в една стая, като преди това са били доста сериозно пребити.

Терористите са

идентифицирани като членове на “Черният септември”

от лагери в Ливан, Сирия и Йордания. Лидер е Лютиф Афиф, по прякор Иса. Заместник му е Юсуф Назал-Тони, а останалите са Афиф Ахмед Хамид-Паоло, Халид Джавад-Салах, Ахмед Чик Таа-Абу Хала, Мохамед Сафради-Бадран, Адан Ал-Гашей-Денави и братовчед му Джамал Ал-Гашей-Самир. В един момент всички са работили в олимпийското село, за да разузнаят и планират атаката. Германски неонацисти също им помагат.

Терористите искат освобождаването на 234 палестинци и други, които са в затвора в Израел, както и на двамата лидери на германската фракция “Червената армия” Андреас Бадер и Улрике Майнхоф. Израел категорично отказва преговори. Тогава те изхвърлят тялото на Вайнберг през вратата, за да покажат, че са твърди в исканията си.

Канцлерът на Германия Вили Бранд и вътрешният министър Ханс-Дитрих Геншер отказват за пореден път Израел да прати специални части в Мюнхен, за да се справят със ситуацията.

В крайна сметка терористите искат транспорт до арабска държава и Египет се съгласява да ги приеме. Тръгването трябва да е от базата на НАТО “Фюрстенфелдбрюк”. Когато двата хеликоптера се напълват, германците решават да атакуват. И двете страни откриват огън и се стига до фатален край.

Така при терористичния акт загиват: по време на превземането на олимпийското село: Моше Вайнберг (треньор по борба) и Йосеф Романо (щангист);

l разстреляни и убити от граната в хеликоптера от източната страна на летището (D-HAQO): Зе'ев Фридман (щангист), Давид Бергер (щангист), Яков Спрингер (съдия по щанги), Елиезер Халфин (борец);

l разстреляни в хеликоптера от западната страна на летището: Йосеф Гутфройнд (съдия по борба), Кехат Шор (треньор по стрелба), Марк Славин (борец), Андре Шпицер (треньор по фехтовка), Амитцур Шапира (треньор по лека атлетика);

l убит в контролната кула по време на престрелката: Антон Флигебауер (офицер от полицията);

l убити терористи: Лютиф Афиф-Иса, Юсуф Назал-Тони, Афиф Ахмед Хамид-Паоло, Халид Джауад-Салах и Ахмед Чик Таа-Абу Хала.

Телата на убитите палестинци са предадени на Либия, където са погребани с пълни военни почести. На 8 септември Израел бомбардира 10 бази на Организацията за освобождение на Палестина и убива над 200 военни и 11 цивилни граждани.

Тримата оцелели терористи са арестувани и прибрани в затвора, за да бъдат съдени. На 29 октомври обаче е отвлечен полет 615 на “Луфтханза” и те са разменени за освобождаването на самолета. Дават дори и пресконференция.

Последните данни са, че всъщност всичко е било тайно съглашение между германското правителство и терористите, като срещу това се спират атаките на немска земя.

Все пак от тях не остава нито един жив.

Израел ги издирва чрез операция “Гняв Божий” на “Мосад” и ги ликвидира

В България едва ли не се радват на окървавянето на олимпиадата. “След инцидента с арабските терористи западногерманската преса развихри остра антиарабска пропаганда. Особено дейни бяха десните сили и емигрантските среди, които разпространяваха хиляди позиви с антикомунистическо съдържание, клеветящи социалистическите страни и най-вече СССР, в подпомагане ескалацията на действията на арабските екстремисти.

Остри нападки бяха отправени към делегациите на социалистическите страни за това, че не са участвали организирано в траурния митинг в памет на убитите израелци, проведен на олимпийския стадион. В тази връзка бяха отправени открити закани към делегацията на ГДР. ИР, обект на ПГУ Елза, пред агент Райко на ПГУ е заявил, че и българската вражеска емиграция готви възмездие срещу нашата олимпийска делегация. След инцидента полицията усили охраната на олимпийското село. Трябва да отбележим, че както по време на арабско-израелския инцидент, така и след това нашата делегация запази спокойствие, но независимо от това съгласувано с ръководството, взехме допълнителни мерки, като обезпечихме дежурство в блока ни по тройки в числото на които влизаше и

по един наш оперативен работник”, пише в разсекретените документи на ДС

ДС е провела истинска операция по време на олимпиадата, за да не се допусне западно влияние и едва ли не всеки втори е бил или оперативен работник, или агент, или доносник. Ръководител е бил генерал-майор Петър Стоянов, началник на Шесто управление на ДС.

Изработен е бил и списък на “измениците” на родината, които не трябвало да влизат в контакт с нашите:

1. Тодор Пипев - бивш състезател по ски и баскетбол. Работи в радио “Свободна Европа”. Многократно установявал контакти с български спортисти, журналисти и спортни деятели. С

вражеско отношение към народната власт

2. Владо Найденов - бивш състезател по колоездене от ФД “Локомотив” София. Работи в радио “Свободна Европа”. Установява контакти с български спортисти и спортни деятели, като е пропагандирал западния начин на живот.

3. Атанас Узунов - бивш състезател по вдигане на тежести. Познава добре всички български състезатели и деятели от националния отбор по вдигане на тежести, като с някои от тях е в добри приятелски отношения.

При посещение на нашия отбор в ФРГ през тази година е установил контакт с почти всички състезатели, правил им е дребни услуги, а на някои и подаръци, разказвал е за добрите условия, които му предоставили във ФРГ.

4. Янко Александров Чакалов - бивш състезател по водна топка. Произхожда от заможно семейство. Има близки в Англия, Австрия и ФРГ.

Установявал контакти с почти всички състезатели от националния отбор по водна топка. Пред източник от ПГУ е правил изказвания, че подготвя някои от българските състезатели за измяна на родината.

5. Иван Христов Попов - бивш състезател по водна топка. През тази година се е срещал с почти всички състезатели от нашия национален отбор по водна топка, като някои са му гостували в квартирата, където ги е запознал с дъщерята на бивш български дипломат Нели Попова, която работи в радио “Свободна Европа”. Настроен вражески към народната власт. Там е и брат му Васил Попов, също изменник на родината.

6. Иво Маринов Върбанов - бивш състезател по колоездене. Произхожда от бедно семейство. Системно установява контакти с български спортисти. Изразявал е задоволство от положението си и е пропагандирал западния начин на живот.

7. Стоян Реджов - бивш председател на ФД “Левски”. Установявал множество контакти с български спортисти и спортни деятели, като на редица от тях е правил подаръци. Към него има отношение ВГУ.

8. Кирил Пищялов - бивш треньор по борба в Пловдив. Установявал контакти с български спортисти и спортни деятели. Въпреки възражението на БФБ е утвърден от международната федерация по борба за съдия от международна категория. Към него има отношение окръжно управление МВР- Пловдив.

9. Димитър Георгиев Яначков - бил шофьор в ДАП - Кърджали. Заканва се по време на олимпиадата да провежда терор или други провокационни действия спрямо представители на българската група.

Заради терористичния акт

самата олимпиада в Мюнхен е отложена само с 34 часа

Цялата програма е пренаредена по нареждане на президента на МОК Ейвъри Бръндейдж, който е в последните дни на мандата си.

И ще остане в историята със седемте титли в плуването на американеца Майк Шпиц, който след атентата се прибра светкавично в родината си, защото е от еврейски произход, перфектните оценки на Олга Корбут в гимнастиката и дубъла на Валерий Борзов на 100 и 200 метра в атлетиката.

Разбира се, Борзов е подпомогнат от невероятния гаф на американците Еди Харт и Рей Робинсън, които пропускат сериите на 100 метра заради гаф на треньора си Стан Райт, записал грешно време на стартовете. И върхът на всички - детронирането на САЩ в баскетбола. Но всичко това минава на заден план от кръвта, която се пролива по време на игрите.

Мемориал напомня за трагедията преди 50 г.

Красив монумент в олимпийския парк напомня за жертвите от терористичния акт срещу олимпиадата в Мюнхен преди половин век. Той се намира точно на алеята над булеварда, като от другата страна се издигат блоковете на бившето олимпийско село, където се разиграва драмата.

Почти никой не се спира, за да погледне лицата на жертвите от терористичния акт. Когато има голямо състезание обаче, израелската делегация задължително поставя венец.

Олимпийският парк възкръсна половин век по-късно с мултиевропейското първенство, което събра в Мюнхен атлети, гимнастици, катерачи и един куп други спортисти. Според местните паркът доста запустял, след като “Байерн” си построи “Алианц Арена”, а след това от стадиона се изнесе и “Мюнхен 1860”. Сега обаче е друго.

Всеки ден стотици хиляди са по състезанията, а бирата се лее от всеки ъгъл. Разбира се, тя е най-евтиното по заведенията, като си личи поскъпването на живота. Един прецел, или прочутият германски геврек, се харчи по 5,50 евро, което си е стъписващо за българин, като се обърне в 11 лева.

Иначе табелите са си отпреди 50 години. Плувният басейн, където Марк Шпиц печели титла след титла, също. Всичките съоръжения са реновирани. Но фантастичните окачени покриви са си същите. Те създават уникална атмосфера. Точно заради това първенствата се провеждат под девиза “Завръщане под покривите”.

Мемориалната служба, която трябва да върне хората към събитията преди 50 години обаче е застрашена заради близките на жертвите. Те са категорични, че ако не получат допълнително компенсация от Германия, няма да присъстват.

Планира се цял “фестивал”, за

да се покаже, че животът продължава и никой не е забравен

Трябва да се състои на 5 септември, когато започва трагедията. Президентът Франк-Валтер Щайнмайер, премиерът на Бавария Мартус Шодер, министри, кметът на Мюнхен и над 1000 други трябва да се включат в панихидата.

В знак на солидарност със семействата на загиналите спортисти президентът на олимпийския комитет на Израел Аял Арад също отказа да се появи в Мюнхен, като отказа дори и чартърния полет, с който трябваше да дойдат 200 гости от Тел Авив.

Семействата на загиналите са бесни от това, че вече 50 години германците не си признават за грешките, които водят до трагедията. Отказват достъп до документите по случая, защото щели да застрашат националната сигурност.

И след невероятна битка на вдовиците Анке Шпицер и Илана Романо все пак немците се съгласиха да признаят, че са сгрешили. Те били готови да платят 5,5 милиона долара компенсация на семействата или по 240 000 на всяко. До момента на два пъти са дадени по 85 000. Шпицер описа предложението като “някаква шега” и “обида”. Всяко едно семейство отказа компенсацията. В писмо до премиера на Бавария тя му

припомня, че товашният шеф на полицията в Мюнхен Манфред Шрайбер ги е обвинил, че са докарали терора на германска територия

“След 50 години тормоз, лъжи и обиди, търпението ни свърши. Достатъчно. Стига”, написа тя.

Семействата искат компенсация в съответствие с международните норми. Жертвите от атентата над Локърби по заповед на Муамар Кадафи получиха по 10 милиона долара всяко. Те дори трябвало да получат и повече, защото германското правителство сключило “сделка с дявола”, като платило 9 милиона долара на Организацията за освобождение на Палестина, както и измислило отвличането на самолет, за да пусне оцелелите терористи с някакъв предлог.

Семействата са бесни и на правителствата в Израел, които били апатични към проблемите им. Бившите премиери Бенямин Нетанаху и Нафтали Бенет не им обърнали внимание. Същото отношение имал и сегашният Яир Лапид.