Слушайте сега една жестоко трагична история с неочакван край, даже в известен смисъл - без край. Става въпрос за буквален реализъм, преливащ плавно в сюрреализъм.

Всичко започва преди два месеца някъде, когато домоуправителят на нашата кооперация запищява пронизително, откривайки наводнение в мазето. Писъкът му не стихва дни и седмици наред. Категорично отказва да се задоволим само с ремонт и подмяна на тръбите в мазето, някак си е навил на пръста, че се налага смяна на всички възможни щрангове. Свиква се събрание, взема се решение, получават се оферти, пак се свиква събрание, одобрява се изпълнител, разлепват се скици на щранговете, съобщения, предупреждения и обявления, накрая се подписва договор, пие се глог- мента-валериан и се стисват палци.

Тъй като нашият апартамент сравнително наскоро е претърпял тотален ремонт и тръбите му видимо са подновени, отказваме да се включим в масовата трансформация. Убедително отблъскваме атаките, отказвайки се от рядкото удоволствие да ни разбият ненужно банята. В замяна се съгласяваме ПОНЕ да ни сменят водомерите, за да плащаме по 40 лева годишно на Бруната, която ще ги отчита дистанционно. А не, както досега - да си снимаме напълно безплатно показателите и да ги изпращаме на инкасаторката на цената на едно вайбър съобщение.

Най-сетне в един особено горещ и душен петък ВИК фирмата спира водата в кооперацията, а ударните ѝ групи пробиват разкошни дупки в баните на съкооператорите ни, сменят им щранговете със страшна скорост и всичко става Кореком. Когато водата отново потича, ние не подозираме, че в чудесните нови тръби са се нагнетили въздушни възглавници. Завъртайки крана на студената вода, мивката в недокоснатата ни баня отвръща с мощен топовен залп, разпръсквайки навред по снежно белите плочки и тавани, мазни тъмно-кафяви петна кал и ръжда. И вместо да се веселим на градинското парти на наша стара приятелка, ние в петък вечер търкаме плочки, врати, огледала и стъклени прегради с белиносъдържащи препарати, от които ни се завива свят.

В края на този паметен петък ние пием по две текили, наивно вярвайки, че сме преминали кризата с леки щети. Оказва се, че още във вторник трябва да осигурим достъп до банята на Софийска вода, а в сряда респективно – на Бруната. Четири дни по-късно, когато напълно сме свалили гарда и се готвим за заслужен отдих, най-грозното лице на ВИК отново се озъбва насреща ни!

На вратата звъни съседът от долния апартамент, кърши ръце, неловко му е. Тече му да не казва какво в тоалетната от мръсната тръба, иска да види другата ни баня. Вижда я. Стига до заключението, че е чудесна, но не му тече от нея, а от други съседи, на нас ни се падат в ляво. Но не е сигурен. Ако може обаче да не ползваме тая чудна баня няколко дни, щото то нали тръбата е една, хи-хи.

Съседите, които подозира, са наематели, но той се обадил на собственика на апартамента, като за съжаление го намерил на морето със счупен крак. Дано скоро се върне, хи-хи.

Съобщаваме му, че ще отсъстваме за уикенда, няма да ползваме никоя баня. Съветваме го да извика веднага ВИК и после да представи сметката на собственика със счупения крак, за да се постигне бърз ефект. И си бием камшиците.

Ето я развръзката. Връщаме се днес. И какво научаваме? На потърпевшия отдавна му текат да не казвам какви неща в банята, но си е мълчал, защото е фин. Думица не е обелил в онзи зноен петък, докато ударните ВИК групи му сменят щранговете. Заради вродената си деликатност продумва чак, когато в тоалетната му се появява да не казвам какво и още едно. За пет дни не намира свободен ВИК експерт, уговаря си час за ремонт чак за другия вторник - чака онзи със счупения крак да се върне от море, не иска той да плаща ремонта и тва е. А ние и съседите от ляво, ако не ни представлява проблем, да не си ползваме банята, щото нали… хи-хи

Тук ще го претупам малко – след решителната намеса на мъжа ми (както става всеки път) проблемът е овладян, от отстраняването му ни делят броени часове. Но!!!

Нашата фантазия се оказва твърде бедна, за да проумеем как се живее с течащи да не казвам какви неща в банята? Как се мълчи в присъствието на водопроводчици за тоя да не казвам какъв проблем? Тая дискретност каква е се чудим и отговор не намираме.

*От фейсбук