Това, което ще прочетете, е моята искрена и дълго обмисляна позиция. Не атакувайте Христо Иванов. Подобно на много от вас и аз не харесвам някои от неговите политически идеи и действия. Тук става дума за друго. Христо дълги години е обществена фигура. Опитва(ше)се да създаде партия; писа програми; има водещи идеи. Добър или лош - той се бори на политическата сцена. Понякога побеждава, по-често губи, но е там. Знаем идеите му. Знаем миналото му. Знаем какво иска да стане в бъдеще.
И изведнъж идват някакви самозванци, които нищо не са направили в политиката. НИЩО. Дори имената им не знаехме. Просто бяха сложени от президента Радев в служебния му кабинет. Както мен може да ме сложи в борда на БЕХ. Или в националния отбор по футбол. Тези момичета и момчета нищо не са направили сами в политиката. Парашутистки и парашутисти. При Христо не е така. Той се е борил, за да има "Да, България'. Обикалял е страната. Късал е обувки от обикаляне. Убеждавал е хората.
И тези няколко изречения не са толкова в полза на Христо, а опит да обясня, че с парашутисти не се прави политика. Парашутистите могат и да станат премиери и министри, но това няма нищо общо с политиката. Нали вече написах, че и мен могат да ме сложат за ДЕВЯТКА в националния отбор по футбол. Но това няма да ме направи Гунди или Бербо. Дори да вкарам от гюме някой гол на световно първенство.
Българската политическа система е пред разпад. На практика няма система, а спуснати от самолета самозванци.
Това е страшно! Дано разберете какво имам преедвид!