Собственикът на Световната федерация по кеч напусна поста си като неин председател след 40-годишна кариера, изпълнена с жестоки скандали

Малко телевизионни предавания грабват и вълнуват публиката така както тези на Световната федерация по кеч. В крайна сметка – няма къде другаде зрителите да видят на живо как човек скача от над 6 метра и чупи дървена маса с тялото си.

Тези и други подобни почти свръхчовешки каскади се превърнаха в запазена марка на Световната федерация по кеч – най-голямата организация в този шоуспорт в САЩ. WWE успя за няколко десетилетия да отвее всичката конкуренция в битката за сърцата на феновете. През годините оттам кариерите си стартираха и някои от най-популярните актьори и шоумени на нашето време – започвайки от Хълк Хоуган, Андре Гиганта и стигайки до един от най-високоплатените през последните 20 години – Дуейн Джонсън Скалата".

Зад главоломното издигане на кеча от провинциално забавление

в многомилионен бизнес

стоят идеите на един човек – собственика на WWE и доскорошен главен изпълнителен директор на компанията Винс Макмеън. Американският бизнесмен бе този, който в средата на 70-те пое от баща си управлението на една регионална федерация по кеч, която за около десетилетие погълна всичките си конкуренти и се прочу из целия свят.

Големите пари потичат към Световната федерация по кеч в средата на 80-те, когато г-н Макмеън се превръща в един от първите, които осъзнават в каква сила ще се превърне кабелната телевизия. Чрез умело промоутърство той успява да се намърда в телевизорите на почти всеки дом в САЩ, а с това – и във въображението на всеки тийнейджър отвъд Океана. Макмеън успя да направи огромна печалба от мускулести мъже, облечени в трика, изпълняващи опасни акробатични номера в имитация на бой. През 1985 г. той прави още един гениален ход, като решава да основе специално кеч събитие, което да бъде по-зрелищно от всичко, което американците дотогава са виждали по телевизията. Така се ражда платеният турнир “Кечмания”, който моментално постига главоломен успех.

Днес, почти 40 години по-късно,

“Кечмания” често влиза в топ 10 на класациите на спортните събития

с най-голяма пазарна стойност. През 2015 г. сп."Форбс" го поставя дори и пред финала на Шампионската лига по футбол. И докато Винс Макмеън печели пари през последните десетилетия, кечистите в шоуто му станаха герои за няколко поколения американци, мексиканци, европейци, китайци. Като се има предвид същината на кеча, това несъмнено е невероятно постижение.

На 22 юли тази година архитектът на кеч-манията обяви, че напуска поста си на изпълнителен директор. Това се наложи вследствие на появила се информация, че 77-годишният бизнесмен е плащал милиони от парите на компанията, за да си осигури извънсъдебни споразумения по обвинения в сексуален тормоз от негови служителки.

Така кечът такъв, какъвто е познат на света днес, остана без своя архитект, вдъхновител и създател. На фона на шокиращата за феновете на спорта новина за оттеглянето на легендарния председател в американската преса заваляха анализи и журналистически материали, които припомнят, че

сексуалният тормоз

далеч не е най-голямото провинение на Винс

Макмеън като шеф на WWE. На бял свят отново излязоха редица обвинения, че с безкомпромисната си политика спрямо кечистите, които работят за него, той е косвено отговорен за смъртта на редица свои звезди в рамките на последните 40 години. Средната продължителност на живота на кечистите, участвали в WWE, е стряскащо по-ниска спрямо тази на всички други американци, включително и тези с най-тежки условия на труд. Преди няколко години Университетът на Източен Мичиган излиза с изследване, според което от малко на 550 бивши кечисти 49 умират, преди да навършат съвсем не-преклонните 50 години. От тези 49, 24 губят живота си още по-млади – преди 40-ата си годишнина. Това означава, че смъртността сред кечистите е 2,9 пъти по-висока от тази на средностатистическите мъже в САЩ. И зад тази тревожна статистика несъмнено стоят някои от противоречивите политики на слизащия от сцената г-н Макмеън.

През последните 40 години всеки надяващ се да пробие в WWE професионален борец, както наричат отвъд Океана кечистите,

трябва да излиза на ринга по няколко пъти на седмица,

за да си осигури място в организацията, която на практика е монополист в този спорт на световно ниво. Момчетата и момичетата, които изберат да последват мечтата си и да бъдат като любимците си на ринга, няма къде другаде да отидат освен при Винс Макмеън. И той се възползва максимално от това. Всички негови звезди са принудени да работят за него като наети на граждански договор лица – т.е. без да имат правото работодателят им да им плаща здравните осигуровки или да имат каквато и да е сигурност за работните си места. В същото време във въпросните граждански договори има клауза, която им забранява да участват в други кеч турнири, освен организираните от WWE. Федерацията също има право да получава част от приходите им и от профилите им в социалните мрежи.

Кечистите нямат документално право на отпуск или болничен, независимо колко тежко са пострадали в някой от безумните каскади, които правят по няколко пъти седмично пред екзалтираните тълпи от фенове. Съответно – не им позволяват и да отсъстват, освен ако контузиите са им много тежки. Трудно можем да намерим в развитите страни по света по-тежки условия на работа.

В резултат на това, за да запазят мястото си на ринга и под светлините на прожекторите на WWE, кеч-звездите излизат вечер след вечер на ринга със сериозни наранявания, болката от които потискат с тежки обезболяващи. Вследствие на това трудно можем днес да намерим професионален борец в САЩ, който да не е наркоман. Свръхдоза е най-честата причина кечистите да губят живота си, докато са още на практика млади. Сред имената на тези, които губят битката с наркотиците, личат и големи звезди в спорта: Еди Гереро, Краш Холи, Тест и още много други. Докато е тежко надрусан, Крис Беноа убива жена си и детето си, преди да се обеси в дома им в Джорджия. Няколко дни по-рано от WWE вадят Беноа от мач за титла и го заменят с друг кечист, след като той обявява, че е болен и не може да се яви на ринга.

Лошите условия на труд далеч не са единственото провинение, което Винс Макмеън има за 40 години в кеча. За да текат милиони към касата му,

на WWE са необходими здрави, добре

напомпани спортисти

Публична тайна е, че десетилетия наред кечистите във федерацията постигат забележителните си фигури вследствие на системна употреба на стероиди.

Тази практика не просто е подминавана мълчаливо от техния шеф, но според обвинения от средата на 90-те – и поощрявана. Според дело, което прокуратурата на САЩ води срещу него през 1994 г., той съзнателно е снабдявал спортистите в неговите събития със стероиди. Тогава съдебното жури го оправдава и с това му се разминава 11-годишна присъда. Съмненията обаче към него остават. И те не са неоснователни – в черния списък с преждевременно изгубили живота си кечисти другата водеща причина за смъртта е сърдечна недостатъчност, директно причинена от системна употреба на стероиди.

Може би най-показателният епизод в кариерата на Макмеън се случва на платения турнир “Отвъд ръба" през 1999 г. в Канзас Сити. Тогава на изгряващата по това време звезда Оуен Харт му е наредено да изпълни впечатляващо влизане в залата за мача си за един от шампионските колани на федерацията, като се спусне с въже от покрива на залата.

За още по-голям ефект на каскадата Харт получава механизъм, от който лесно да скочи, когато бъде спуснат до ринга. При спускането на въжето обаче нещо се обърква и

кечистът пада от 24 метра върху въжетата на ринга

Травмите му от падането са жестоки. Малко над 16 хиляди човека в залата наблюдават втрещени как в рамките на 15 минути медицинските екипи му оказват първа помощ, преди той да бъде качен на носилка и да отпътува за болницата, докато реаниматорът не спира да му прави сърдечен масаж.

Шоуто трябва да продължи, е заповедта на Винс Макмеън след инцидента. Нареждането му е турнирът да не бъде прекратяван. За Оуен Харт обаче шоуто приключва на път за болницата, където той издъхва от травмата си. Новината бързо се разчува в залата и до края на “Отвъд ръба" звездите на кеча Ледения Стив Остин, Скалата, Трите Хикса и Гробаря трябва да се бият с мисълта за загиналия им другар.

Той щеше да иска да не спираме турнира, казва по-късно Винс Макмеън в отговор на въпроса защо не е прекратил мачовете. Според феновете на загиналия кечист, както и според брат му Брет Хард, Макмеън говори по-скоро от името на банковата си сметка. Днес, седмица след оттеглянето му, тя може би щеше да е с едва няколко милиона по-малка, ако Винс все пак се бе грижил по-добре за хората, които жертват телата си за собствената си слава и неговото шоу.