Глупавите се превръщат в карикатура, умните ги записват като “цитати от известни личности” или “мисли, надживели вековете”

Помните ли вица за разликата между капитализма и комунизма? При капитализма човек експлоатира човек, а при комунизма е точно обратното.

Пак си е така. Основното, по което си приличат старата червена номенклатура и новият либерален елит, са опорките – шедьоври на съвременната политическа пропаганда. Като две капки вода са с тезисите на БКП.

"Създаваме качествено нови отношения, обществените отношения се издигат на ново равнище. Ясно трябва да се определят правата, задълженията и отговорностите и на държавата, и на трудовите колективи." Това е тезис от доклад на Тодор Живков, изнесен пред ЦК на 28 април 1987 г.

"Няма да има нито един лев, който да бъде изхарчен по грешен начин и ако някой си позволи да го изхарчи по грешния начин, ние ще го изловим."

Това е опорка на Кирил Петков от деня, в който предава на президента изпълнения мандат за съставяне на правителство, 11 декември 2021 г.

Корнелия Нинова, естествено, е по-убедителна от своя младши партньор,

все пак партията й има вековен пропаганден опит. В края на миналата година, изброявайки приоритетите пред БСП във властта, тя заявява от трибуната на Народното събрание: "Първият е започване на истинската промяна на досегашния модел на управление, възстановяване на държавността и на конституционните принципи на разделение на властите, правова държава, справедливост, равенство, свобода, мир." Как да не й се поклониш!

Опорките и тезисите като цяло са скучни и безсмислени, за сметка на това изобилни - стени с рафтове се пълнят с

гръмки и кухи послания от неуспешни политици

След провала на поредното правителство не звучат особено ведро, но в исторически план си струва да се помнят, за да бъдат избягвани поне от идните поколения.

Работата на партийните и комсомолските секретари, които в социалистическото минало разясняват тезисите на народните маси, днес се извършва от инфлуенсъри и тролове в социалните мрежи. Единствената разлика е, че преди тези оръдия на пропагандата са работили за един партиен кръг, а днес – за два.

Срещаш пламенен симпатизант на “Демократична България”, той плюе по президента, защото се бил обърнал срещу прогресивното правителство на “Промяната”. Сещаш се, че именно избирателите на ДБ гласуваха за Радев на втория тур и го питаш: "Чакай, бе? Кой избра тоя президент? Кой ви е виновен?"

В този момент светва червен бутон, вие сирена, като в анимацията "От вътре навън" – задействал си опорка.

Тя обаче е повече от странна: "Бойко Борисов е виновен, защото издигна Цецка Цачева и ни принуди да гласуваме за Радев, а след това направи същото с Герджиков."

Тъпото е, че днешните инфлуенсъри и тролове не са подготвени в дълбочина, както своите предшественици партийните секретари, софтуерът им е ограничен. Не ги инструктират как да реагират, ако се сетиш да им припомниш, че в два поредни вота за президент избирателите на ДБ предават своите кандидати, за да подкрепят Радев – първо обърнаха гръб на Трайчо Трайков, след това и на Лозан Панов.

Не отговарят. Целят се само в късопаметни, избягват спорове по същество.

Същото е и сега, когато прогресивните пропагандатори се мъчат да убедят обществото, че няма нищо нередно и вредно в случайно записания монолог на Христо Иванов, лидера на ДБ.

Подсещаш ги, че освен всички безобидни, нормални и рутинни неща

Иванов изрича

в скандалния запис:

"То въпросът е да се махне от сайта на “Дарик”. Който видял – видял." В същия миг изчезват, като Фродо, когато си сложи пръстена, разговорът приключва, преди да е започнал.

Спомнете си какво стана миналата седмица, след като Слави обяви, че прекратява преговорите за правителство. Премиерът, Нинова, ДБ, социолози, политолози, активисти, инфлуенсъри и тролове в пълен синхрон възкликнаха: "ИТН проваля четвърто правителство!" Гражданинът трябва да е много любознателен и добре да се потруди, за да открие алтернативна платформа с обратна гледна точка, която води до заключението, че едно задкулисие се мъчи да замени друго с първосигнални внушения.

Убедително заблуждаваща бе опорката, че България бележи най-висок икономически ръст в Европа. Самотно остана да ехти въпросът: Не е ли тоя ръст благодарение на рекордния износ на оръжие през трети страни за Украйна, а не заради свежа струя чужди инвестиции или възход на местното производство?

Опорката, че сме се спасили от руската енергийна зависимост, носи усещане за измамно благополучие до момента, в който се разчуе, че и днес консумираме газ от Русия, но ни го доставят чрез посредници. Авторите на опорките в наши дни явно не разчитат на дългосрочен ефект.

Всяко държавно и партийно управление, дори и най-свободолюбивото, не може без тезиси, опорки или както там реши да ги нарича. Ако е глупаво обаче, собствените му послания го превръщат в карикатура. Ако е умно – ги записват в хрониките като "цитати от известни личности" или "мисли, надживели вековете".