Преди да го отведат, за да изтърпи 5-годишната си присъда, дал своя джип на приятел и заръчал: “Нека стои при теб за по-сигурно, ще си го взема, като се върна след 2-3 месеца”

В Северозапада му казват селския барон, защото успя за повече от 20 години като кмет на врачанското село Галиче да се превърне в един от най-богатите хора в региона.

От зората на демокрацията до 2016 г. с изключение на един мандат Ценко Чоков е неизменно управник на селото. В първите години на прехода той се включва в силовата бригада на СИК за региона и веднага влиза в конфликт с полицията и с правосъдието.

Чоков бързо се сдобива с мощна западна кола, бухалка в багажника и само за година натрупва 4 висящи дела за рекет, побоища и самоуправство.

Междувременно с помощта на сикаджиите в района на Бяла Слатина изгонва ликвидационния съвет на бившето ТКЗС и обсебва голяма част от сградите и животновъдната ферма.

“Чоков беше сред най-безскрупулните сикаджии

- спомня си бившият служител на полицията във Враца и бивш шеф на РПУ в Бяла Слатина Валентин Тодоров. - В самата СИК се бяха стреснали от неговите жестоки изцепки и напразно се мъчеха да го укротят.”

Щом стана кмет на Галиче за първи път с помощта на силовата си бригада, Чоков издигна пред сградата на кметството знамето на СИК вместо националния трибагреник. Заради нередности при избора му общинската управа в Бяла Слатина се мъчи да го отстрани, но не успява.

Самоувереният Чоков бързо налага в Галиче своите разбирания за законност и ред.

Новият кмет става страшилище за съселяните си и си присвоява функциите на прокурор, съдия, полицай и палач едновременно. Бие крадци или

провинили се хора от селото, връзва ги на стълб в центъра

на Галиче, залива ги с вода и ги разкарва за назидание на другите непослушни.

През следващите години Чоков създава своя ударна бригада, или ОПГ според прокуратурата, която по негово указание бие и издевателства над местни хора, занимава се с рекет и лихварство и извършва десетки палежи на коли и имоти в селото.

Още непълнолетен, синът му Мартин също се включва в групата и натрупва криминално досие - полицаи казват, че било по-дебело от това на рекетьори с опит.

Самият Ценко Чоков съсредоточава вниманието си върху придобиване на имоти и за няколко години с рекет и определяни от него цени става собственик на над 50 къщи и други сгради в Галиче, придобива стотици декари от най-добрата обработваема земя около селото и няколко съседни села.

Селският барон използвал

различни схеми за придобиване на имоти, но основната е фиктивната продажба

Чоков наемал под аренда нивите от местните стопани и използвайки данните им, правел фалшиви договори за закупуването им.

Когато най-сетне прокуратурата започна проверка на Чоков и семейството, разследването доказа, че почти всички имоти са придобити с изнудване, насилие и други престъпни методи. В схемите им са замесени дори нотариуси и адвокати от региона.

“Няма нищо вярно в това - твърди обаче кметската жена Цветелина Нелова. - Всички земи и други имоти сме придобили напълно законно и според установения ред. Натопиха ни обаче наши противници и чрез разни лъжесвидетели бяхме обвинени в прегрешения, които никога Ценко или някой от нас не е извършвал.”  

Но така наречените от Нелова прегрешения на Чоков стават толкова много и фрапантни, че в началото на 2016 г. по разпореждане на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров започва цялостна проверка на делата на Чокови.

Докато тя тече обаче, кметът на Галиче не мирясва и насочва усилията срещу един от претендентите за кметския му пост Веселин Тушинов.

“Няколко пъти Чоков или синът му Мартин са налитали да ме бият и да ме заплашват - разказва Тушинов. - Подпалиха няколко от колите ми, палиха семейната ни ферма и измъчваха жестоко хора, които ме подкрепиха на кметските избори.”

По искане на прокуратурата в края на май 2016 г.

барети окупират село Галиче и арестуват Ценко Чоков директно в кметския му кабинет

Заедно с него зад решетките се оказаха синът му Мартин и още няколко души от бригадата, всявала страх в селото години наред.

След многобройни перипетии и опити на Чоков да се измъкне от хватката на правосъдието, две години по-късно срещу него започна процес в Специализирания наказателен съд със събраните от прокуратурата 38 тома с престъпленията на групата.

Там Чоков, синът му Мартин и още двама от организираната им престъпна група получиха от 3 до 5 години затвор.

В съдебната зала тогава станаха известни подробности от побоите, които бащата и синът нанасяли на хора в Галиче.

“Умри, свиня, пребий го тоя, тоя ли не можеш да пребиеш” - крещял Ценко Чоков, докато налагал с брадва по главата и тялото младеж от селото. В мелето участвал и синът му, който също ритал и удрял момчето.

  След като откарал сина си в болницата, бащата на пребитото момче се върнал в Галиче и се срещнал с Чоков, който му казал: “Направо ще го ликвидирам, ще го смачкам тоя.”

Вследствие на зверския побой на младежа била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота - мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание.

Впоследствие Апелативният наказателен съд повиши годините за лишаване от свобода на всички и делото бе обжалвано от осъдените във Върховния касационен съд.

След 6 месеца - на 12 юли т.г., ВКС потвърди наложените от Специализирания апелативен наказателен съд присъди на бившия кмет на Галиче Ценко Чоков, сина му Мартин и техните двама съучастници Иван Тодораков и Димитър Каменов.

Още същия ден в селото пристига полицейска група, за да отведе осъдените зад решетките

Вестта бързо се разпростира из Галиче и местните гледат с интерес как хора на Чоков прибират набързо тракторите и другата селскостопанска техника, която от години е на паркинг пред семейното заведение на бившия кмет в центъра на селото.

Самият Чоков пък предава скъпия си джип “Мерцедес” на свой приятел със заръката да го пази в гаража си.

“Нека стои при теб за по-сигурно, защото отивам в затвора и ще го взема, като се върна след два-три месеца”, казал Ценко Чоков. И четиримата осъдени вече са приведени във врачанския затвор за изтърпяване на наложените им наказания лишаване от свобода, потвърдиха оттам.

А в Галиче десетки си отдъхнаха и същата вечер празнуваха настъпилата справедливост.

Чоков бе осъден от спецсъда на 5 г. затвор, Мартин Чоков получи общо 7 г. лишаване от свобода, а другите двама - по 5 години зад решетките. ВКС намали единствено присъдата на Мартин Чоков и определи за него също 5 години затвор.

В решението си Върховният касационен съд подчертава особената жестокост, с която осъдените са извършвали насилие над жертвите си, най-често в съучастие. Решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Чоков и групата му обжалваха присъдите си, докато бяха под домашен арест и се надяваха да не влязат в затвора. През това време бившият селски кмет стана подсъдим по още две дела за имотни измами и присвояване на средства от земеделски фондове.

Едното от тези дела е във Врачанския окръжен съд, другото се гледа в Плевен.

Затова според юристи Чоков не може да се надява, докато е зад решетките, да намали престоя си там. От общата му петгодишна присъда ще бъде приспаднато единствено времето от година и няколко месеца, докато той търкаше наровете на следствения арест в столицата.