Не е лошо да се говори "алангро", приятно е даже

Малко хора попадат на местата, където се провират репортерите. Аз например така попаднах в "Ръководство на въздушното движение" (РВД) – там, откъдето управляват самолетите. Правех репортаж за професиите, които никога не спират да работят.

Като дете в Дисниленд се усетих, всяка подробност ми изглеждаше вълнуваща: огромните екрани, на които следят самолетите, как се свързват с пилотите и им нареждат на каква височина да летят, докато са в българското въздушно пространство, как за миг изгубват някоя машина и веднага я улавят пак с радара.

Струваше ми се невероятно, екзалтирах се, ала моят пламък не гореше у работещите в РВД. Те бяха любезни, но делови и концентрирани. Толкова са опитни, че извличат адреналин от тежката си отговорност, а не от блясъка и възбудата. Не се изживяват като звезди в суперпродукция, те са войници от първата линия, вечно мобилизирани и крайно стресирани. Това го осъзнах чак след като си написах репортажа. Преди това си мислех, че като нищо бих могла и аз да се захвана с тая интересна професия. Какво пък толкова? Ще нося костюмчета, ще работя на смени за голяма заплата, царица ще стана на компютрите и радарите. Накрая си дадох сметка, че не съм готова да вземам решения за секунди, да пресмятам наум височина, скорост и сила на вятъра с точност до милиметър, никога нищо да не забравям, да развия фотографска памет, нито за миг да не се заплесвам.

И с политиката е същото. Който е ходил по жълтите павета и е викал "Оставка", се мисли за достоен да ръководи държавата. Тия тиквеници, дето ги е свалило гражданското недоволство, по-долу ли са от мене, бе?

Пълни нещастници!

Един така викаше, че целият бюджет на културното министерство е профукан за не знам си какво, по мегафон врещеше, изправен на трибуна, и хартии размахваше. После стана министър на културата и излезе да обяснява, че бюджетът не бил колкото си е мислил, а баш това перо, за което плакал преди, било ключово за културния разцвет.

Въртележката с извънредните избори и краткото самодейно управление на "Промяната" допълнително замаяха лаиците, кибиците и платените партийни рупори. Понятие като "вот на недоверие" в техните очи е като 1:0 за ЦСКА. Хабер нямат, че в политиката такова падане от власт е пълна катастрофа, затова толкова рядко се случва. То показва пред целия свят, че кабинетът се е провалил на всички нива, че към собствените си партньори управляващите не са намерили път, а какво остава за гражданите, бизнеса и международното положение.

Ка-та-стро-фа!

Най-тъжно е, когато лаиците и кибиците наистина застанат начело. Три дописки в "24 часа" от 24 юни т.г. разказват една такава печална история. Първата е пусната в 7,15 ч., цитира Кирил Петков, който е в Брюксел, съобщава от срещата на европейските лидери, че не очаква нашето Народно събрание да вдигне ветото на РСМ. Втората е от 13,40 ч., носи новината, че парламентът току-що е приел сакралното решение. Третата е от 16,27 ч, Петков още е в Брюксел, определя взетото решение като историческо. Очевидно премиерът в оставка няма контрол над политическите процеси в България, само ги консумира и пропагандира, а феновете му мислят, че е победил при Ватерло

Сега и с проучвателните мандати за съставяне на правителство същото се случва.

В "Демократична България" десет дни потриват ръце как ще вземат третия, как ще сложат за премиер Минчев от "Промяната". Нищо, че и него с безпрецедентен шут го свалиха, но пък ще ги заобича електоратът на Кирил и Асен, а всъщност те най-сетне ще излязат отгоре, новите властелини ще бъдат. И да не им мине кабинетът, мандатът пак ще им е в плюс, висок старт ще им даде в предизборната кампания. На кого другиго може президентът да даде тоя трети шанс, ако не на тях? Нали те миналата година предадоха своя кандидат Лозан Панов и гласуваха за Румен Радев на втория тур? Нали благодарение на тях летецът спечели накрая, въпреки че Нинова го плю и се опита да настрои левия електорат срещу него? Нали техните инфлуенсъри анатемосаха професора от ГЕРБ? Нали? Според новия либерален елит "мандат" се римува само с "рахат".

"Властелинът на пръстените" гледа това "море от хора", хабер си няма от политика, "безценното" търси да докопа. Затова днес "градската десница" е зашлевена, кълне и проклина, че БСП е отмъкнала третия, като куче кокал го е отнесла. Корнелия внезапно погрозня, а Радев огън да го гори.

И социалистите не падат по-долу, водени от своя лидер със седесарско минало. Като на евтино олио се радват, докато обладани от завист либерали скърцат със зъби, че Нинова прост пиар върти. Ето на! Чуйте я! Социалната политика щяла да й бъде "абсолютен приоритет". На пенсионерите се подмазва, вятър прави, за да може после в кампанията да се бие в гърдите, че БСП е била готова да ни поведе към светлото бъдеще, ама десницата в тихо съгласие с мракобесното задкулисие е спряла прогреса. Отсега знае, че не може да състави правителство, само ги настървява преди мача.

Не че е лошо да се говори "алангро", както казва Кирил Петков, приятно е даже. Политиката винаги е била забавна за зрителите, говорителите, мислителите, изпълнителите и любителите. Прозрачно ясна е за всички простосмъртни освен за мандатоносителите.