Оттам тръгна злобата, която днес нахлу в Украйна

Когато миналото лято икономиката за пръв път попадна в ръцете на двама харвардци, аз си хвърлих шапката във въздуха: “Ура! Най-сетне ще ни оправят!”.

После обаче се сетих за къде по-елитния харвардския екип, който така оправи Русия между 1991 и 1998 година, че направо я остави без гащи. Онази реформа ще остане в историята като най-големия грабеж по мирно време. Онези харвардци така нагло нарушиха всички правила, че дори Белият дом ги даде под съд. Барабар с целия “Харвард”. Но по-важното е, че техните реформи родиха и възпитаха хищния руски елит, на чиято лакомия най-много дължим днешната трагедия в Украйна.

Кои бяха онези харвардци? На първо място - знаменитият професор Лорънс (Лари) Съмърс, бивш главен икономист на Световната банка, бивш министър на финансите на САЩ и още една-две дузини престижни кресла. Втори е професор Джефри Сакс, поборник за шоковата терапия и директор на Харвардския институт за международно развитие (HIID), който най-пряко дърпаше конците на руските реформи.

Директор на руското направление в HIID бе професор Андрей Шлайфер, също виден американски икономист от руски произход. Четвърти харвардец е Джонатън Хей, пак шеф в същия проект, докато не го прокудиха заради “дейности с цел лична облага”. Това е екипът, който “Харвард” изпрати на руския президент Борис Елцин, за да му преобразят икономиката от болшевишка в пазарна.

Единственият проблем бе – те нямаха понятие какво представлява руската икономика.

Като не познаваш нещо, как да го реформираш? Много ясно – първо го събаряш, а после обвиняваш туземците и пишеш книги колко си велик.

По онова време имаше доста руски икономисти, които знаеха как да реформират системата. Читателят едва ли си спомня, но в епохата на перестройката бях кореспондент на БТА в Москва и в задълженията ми влизаше да ги интервюирам и да чета техните проекти. Никак не бяха лоши. Ако Елцин бе заложил на роден руски акъл, днес Русия щеше да е развита, заможна и миролюбива държава.

И нямаше да има война в Украйна. Уви, президентът Елцин нямаше доверие на нищо руско.

Както дънките трябва да са “Левис”, така и реформите трябваше да са с етикет “Харвард”, разкъсани по модата на задника и коленете.

По онова време руснаците не само харесваха Америка, но и се надяваха, даже се уповаваха тя да ги изправи на крака. А руският елит бе направо влюбен, каквото го посъветва Чичо Сам – това правеше. СССР си унищожи две трети от ядрените ракети, на косъм бе да ги махне всичките. Уранът от бойните глави бе продаден на САЩ за гориво в атомните централи.

И до днес на това се греят.

И Елцин, и по-късно Путин си направиха наивно устата за влизане в НАТО и в Европейския съюз. Те се усещаха така близки с Вашингтон и Бон (тогавашната столица на Западна Германия), че очакваха да ги приемат в двата клуба много преди Полша и Унгария. Не знам какво са им нашепвали Рейгън, Буш и Клинтън, но май се виждаха пак началници на вече капиталистическата Източна Европа.

Те вярваха, че Лас Вегас е изграден от алтруисти. Че Чичо Сам е завладял света, подарявайки шоколади и цигари “Кемъл”.

КГБ стана филиал на ЦРУ. Предател и враг №1 на СССР, писателят Александър Солженицин стана съветник на президента Елцин - бивш шеф на московската КПСС. А Елцин стана любим събутилник на Бил Клинтън – Бил му сипваше, а Борис пиеше.

По-късно фикусът откъм креслото на Бил неочаквано изсъхнал…

Това за фикуса е шега, но всичко останало си е чиста истина - мераклийските очаквания към американската демокрация изпълваха руската душа.

Харвардците заработиха под крилото на Анатолий Чубайс, по онова време председател на комитета по управление на държавното имущество, зам.-председател на Министерския съвет на Руската федерация и още редица други длъжности, които могат да се обобщят в една – тартор на приватизацията.

Тук няма да разказвам за харвардската методика на “прехода”, тъй като няма място. За тази трагикомедия е нужен цял том. Само две думи за резултатите. Още в годината на първоначалния “шок” хиперинфлацията стига 25 000 процента.

Парите в дюшеците се изпариха за една нощ.

Заводите и находищата заминаха без пари. Интелектуалците се научиха да ровят в кофите. Миньорите в Сибир не получаваха заплати с години и за да не умрат, гледаха картофи. В края на 90-те тръгна болест по картофите.

За едно десетилетие средната продължителност на живота намаля със 7 години. 75 на сто от руснаците паднаха под чертата на бедността и чак тогава им дойде акълът, че на вълка вратът е дебел защото си върши работата сам. Друга заслуга на харвардците е, че убиха наивитета в геополитиката.

До този момент руснакът не смяташе американеца за екзистенциален враг, а само за идеологически. В крайна сметка, нали два пъти са били от същата страна на фронта? Ленд-лийзът спасява Москва от ботуша на Хитлер. Бойната дружбата стига дотам, че по време на Техеранската конференция през 1943 г. Рузвелт за по-сигурно се подслонява в руското посолство. Днес това би било ненаучна фантастика. Дори и Байдън не може чак толкова да се загуби.

По време на студената война руснакът приемаше, че щом идеите на Маркс и Ленин завладеят мирно САЩ, двата народа веднага ще се побратимят. Стана обратното, но резултатът трябваше да е същият – настъпи моментът за здравата капиталистическа дружба.

И чак тогава руснакът разбра жестоката харвардска истина.

Разбра, като видя как харвардците си пълнят джобовете и от американските помощи, и от грабителската приватизация, и от спекула срещу руската валута, която през 1998 г. пак фалира държавата. Но още през 1997 г. скандалът стига до ушите на американските политици и те пуснаха кепенците на харвардския проект.

През 2000 г. американското правителство повдигна общо 11 обвинения срещу университета “Харвард”, Шлайфер, Хей и две техни интимни съучастнички с иск за общо 1милиард и 200 милиона долара. Намесиха се знаменитите харвардски юристи, най-ловките жонгльори на планетата, и делото се проточи цели 5 години. Щеше да се точи и до днес, ако не се бяха споразумели извънсъдебно. “Харвард” плати 26,5 милиона глоба, Шлайфер и партньорката му – 2 милиона, а Хей с неговата дама подписаха за някъде между 2 и 4 милиона, в зависимост от доходите.

Леко засрамен, Джефри Сакс напусна “Харвард”, но бързо си намери по-добра работа в Колумбийския университет. През 2009 г. президентът Обама назначи Лари Съмърс за директор на Националния икономически съвет при Белия дом. Там той спаси Уолстрийт със златен дъжд от няколко трилиона, благодарение на което днес се надигна такава инфлация.

Техният руски партньор Чубайс стана най-мразеният човек в Русия.

Това не му попречи да се настани на 2-3 дойни държавни длъжности чак до 2022 година. Но щом Русия нахлу в Украйна, великият реформатор си хвърли оставката възмутен и отлетя към Истанбул, за да спасява офшорните милиони.

Принципна постъпка! Щом Путин падне, неговите хора в “Харвард” може би ще търсят принципен политик за нов президент.