Чаках три години този момент в ефира на Веселин Дремджиев. Дебнах, лежах на пусия, проклинах и се надявах, докато в Уестминстър лудите се налудудваха и най-сетне ги осени проблясъкът, че нехранимайкото нрава си не мени, ако и да си смени козината, адреса и дори тапетите. Баййййй, Борис Джонсън! Няма да ми липсваш.

*От фейсбук!