През февруари инфлацията е изглеждала като спекула, но през март се е усетила и потреблението се е свило

Хората избягват деликатесите, наблягат на по-евтините продукти

Намаляват грамажите на киселото мляко и лютеницата

От средата на март насам и особено през април се наблюдава рязко свиване на общото потребление на храни в България. Към днешна дата то е намаляло с 20% в сравнение със същия период на миналата година. Това съобщи за “24 часа” Владимир Иванов, председател на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата.

Цените на много храни се покачиха силно още през зимата, но според него свиването на потреблението е почнало няколко месеца по-късно.

“Обяснявам си го с това, че в началото хората не вярваха, че инфлацията е всеобща, и никой не предполагаше, че ще продължи толкова дълго. Мислеха, че някой прави спекула с един или друг   продукт и че нещата ще се успокоят. Когато осъзнаха какво става, естествената реакция беше да свият потреблението”, каза той.

Същата обща тенденция отбелязват и търговските вериги, както и производителите на храни, но между различните стоки има доста големи разлики. Най-общо казано, намалява консумацията на основни храни като варива, брашно, донякъде плодове и зеленчуци, млечни продукти, а също и някои видове месо, но не всички. Хлябът и хлебните изделия почти не са засегнати.

“Имайте предвид, че една от причините за този спад е, че сравняваме потреблението сега с това през пандемията. Тогава хората масово останаха по домовете си и купуваха повече храна, затова е нормално едно затягане на потреблението сега да стигне такива стойности”, каза пред “24 часа” Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, което обединява всички големи търговски вериги в България. Според него тенденцията не е само у нас, свиване на потреблението на храни се наблюдава в цяла Европа (виж карето).

Той обясни, че няма как това свиване да се проследи през оборотите на търговците, дори някой да разполага с данни за тях. Причината е, че през същото време цените са нараснали, за някои продукти с до 25% и дори повече, и оборотите на практика са по-големи.

При млечните продукти средният спад на продажбите е малко по-малък – около 15%, и засяга предимно стоки като сирене и кашкавал, особено по-скъпите разновидности, а по-малко прясното и киселото мляко, въпреки че и техните цени се увеличиха.

“При млякото има сезонност на потреблението и през лятото консумацията на кисело мляко винаги се качва, през зимата или в студеното време тя спада и се увеличава консумацията на прясно мляко”, каза пред “24 часа” млекопроизводителят Димитър Маджаров. Според него има всеобщо свиване на обемите на продажбите, но трудно можело да се изчисли с колко, а и спадът е почнал още миналата година. Тогава изкупните цени на млякото се увеличиха, а оттам и цените на млечните продукти тръгнаха нагоре, преди още да поскъпнат токът, газът и горивата.

При месото и месните продукти спадът в консумацията е значително по-малък, но все пак го има. Според председателя на Асоциацията на месопреработователите в България Атанас Урджанов от март - април насам има около 2-3, максимум 5% спад в обемите на продажбите на месо и месопродукти, но не повече. Той засяга повече говеждото и пилешкото месо, които поскъпнаха по-значително – около 15-20% в сравнение с миналата година.

“При продажбите на свинско обаче няма никакъв спад, но там и много трудно колегите могат да искат по-високи цени. Техните разходи за ток, газ и горива също се повишиха, но заради затворения китайски пазар Европа е пълна със свинско, предлагането е огромно и те на практика работят в момента на загуба. Не знам докога ще издържат”, каза пред “24 часа” Урджанов. Засега все още няма регистрирани фалити на производители на свинско, но членовете на асоциацията, които са малки производители, според него определено имат нужда от помощ, за да оцелеят.

Другата особеност на този пазар е, че най-високите спадове в продажбите са регистрирани при по-скъпите, деликатесни колбаси, шунки, варени меса, филета, чиито цени и преди инфлацията бяха доста високи. Хората очевидно се преориентират към по-евтини продукти.

“Месните продукти като цяло правят изключение от общата тенденция, там свиване на продажбите от тържищата почти няма, но наблюдавам друго - влошава се качеството на предлаганото. В провинцията например  масово от тържищата се купуват салами по 6-8 лв. килото по цени на едро, произведени от малки цехове, в които съдържанието на месо не ми се вярва да е чак толкова голямо. Даже се съмнявам, че изобщо стават за ядене, но в малките населени места хората няма чак такъв голям избор. Консумират такива неща”, каза Иванов.

Друга тенденция на пазара на хранителни стоки напоследък е видимото вече намаляване на грамажите на пакетираните стоки. Още преди месец в голяма търговска верига се появи кисело мляко по 375 грама вмeсто обичайните 400 грама. Към вчерашна дата тези видове маломерни млека са вече два. На външен вид кофичките не се различават съществено от останалите – на височина са същите, но са малко по-тесни. На тях акуратно е отбелязан грамажът, но очевидно целта на производителя е да избегне повишаването на цената, което би направило много по-лошо впечатление.

Проверка на “24 часа” в голям супермаркет показа, че вече има и по-маломерни лютеници. Един от най-големите и известни производители у нас предлага лютеница, която доскоро беше 500 грама, в бурканчета от 450 грама на същата цена.

Явлението изобщо не е ново – години наред у нас кофичките с кисело мляко бяха по 500 грама. Те станаха масово 400-грамови през периода 2007-2008 г., когато също имаше висока инфлация.

Методът е познат под името “шринкфлация” и означава намаляване на теглото на даден продукт или на времетраенето на ползване на услугата, за да се запази предишната цена и да не се губят клиенти.

Веригите ще наблегнат на собствените си марки

Търговските вериги ще засилят предлагането на продукти със собствените си марки в сегашната ситуация. Това е една от прогнозите в проучване на агенция McKinsey & Co съвместно с EuroCommerce. В него са участвали 12 хил. потребители от 10 държави, интервюирани са и 60 директори на търговски компании, съобщи Николай Вълканов.

Сред трендовете в търговията, които се очакват тази година, са спад в обема на продажбите и застой в онлайн продажбите. 42% от анкетираните например планират да спестяват от покупка на храни. Като следствие от това 30% от запитаните изпълнителни директори декларират, че ще е важно да се повиши качеството на продуктите в ниския ценови сегмент, които са все повече предмет на потребителското внимание.

Търсенето на здравословни продукти, придобити по устойчив начин, ще се запази, движено от интереса на младите хора от поколението Z, както и на потребители с високи доходи. Добре платените работещи са в основата и на запазващия се ръст в премиум сегмента. Ще се засили търсенето на нови канали за печалба в търговията, което ще повиши значението на дигитализацията и Big Data в бизнеса, подчерта Вълканов.

Търговците ще увеличават все повече индивидуалните, специалните и целенасочените промоции, както и предложенията на стоки с местен произход.

Подобно изследване само за Великобритания, разпространено преди няколко дни, показа, че 49% от жителите на Острова са декларирали, че са намалили покупките на храна през периода 22 юни – 3 юли. През септември миналата година тези хора са били едва 8% от анкетираните. Други 48% са посочили, че са принудени да харчат повече от обичайното за хранителни продукти. Като цяло 91% от респондентите са споделили, че издръжката им на живот е поскъпнала през изминалия месец.